V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА

[Albena]

V. КОСМОЛОГИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ И УЧЕНИЕТО МУ ЗА БОГА

 

1. Космология

Понятието космология (от гр. kosmos - вселена, свят, ред, и logos - слово, учение, наука) като съдържание представлява дял от фило­софията и астрономията, наука за Вселената като единно свърза­но Цяло и за цялата обхваната от астрономични наблюдения об­ласт на Вселената (т. е. наблюдаемата от Земята област от Вселената, наречена Метагалактика) като част от това Цяло. Космологията мо­же да бъде определена още и като теоретичен възглед за произхода, същността, структурата и развитието на Космоса като цяло.

 

В съответствие с космологията в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, съществуват три свята на Проявеното Битие: физически (материален), духовен и Божествен. Съвършеният Бо­жествен свят, който е реален, не е тъждествен с физическия. Вселе­ната е еманация (излъчване, проявление), своеобразно "тяло" на Бога. Невидимият свят (извън материалния или, по-точно, същест­вуващ паралелно с него при несравнимо по-висока вибрационна честота) е населен от различни йерархии "светли същества", завър­шили земния (физическия) етап от своята еволюция. Те са посред­ници между Бога и човека, изпълнители на глобалния Божествен план за Вселената. Светът се явява вечна арена за изява на Живота. Източник на живота е Бог, проявен като Любов. Когато наблюдава­ме живота във физическия свят, в природата, ние можем да откри­ем доказателството за съществуването на Бога именно в разумнос­тта на природата. По същността си животът представлява дифе­ренцирането на първичната Монада. Основният принцип на живо­та също е наречен "Любов", защото в света няма жива материя, която да не е тясно свързана с любовта. Силата, която движи живота, е именно Любовта. Това е следствие от тезата, че Творението е неп­рестанен акт, творчески процес, а в творението Бог се еманира, за да го реализира - значи е подтикван от Любов. Материалният и нематериалният свят, от гледна точка на живота, са не различни дадености, а едно и също - като две последователни фази на цело­купния живот. Преходът от материя към Дух се осъществява постъ­пателно чрез преминаване от по-груби към по-ефирни субстанции, от по-низши в субстанциално отношение зони на Космоса към по- висши такива.

 

Във Вселената властва законът на хармонията. Животът е единен, пронизан от абсолютната Мъдрост на Божеството-Творец. Космосът е вечен, безкраен и одухотворен. В него се проявява Промисълът, Волята и вездесъщата проницателност на съвършеното Начало - Бога. Вселената като съвкупност от непрекъснати изменения на веч­но движещи се и променливи обективни реалности се подчинява на Новото, което винаги идва. Космосът е отражение на Истината.

 

Вселената като проявление на Бога почива върху няколко основ­ни принципа. Първият от тях е, че всичко в света е разумно. Това означава, че сътворението, развитието и крайната цел на живота - в качеството си на еманация на Божествения Абсолют - са включе­ни в Божия план, те са проява на Великото Разумно Начало. Светът е изграден върху базата на две начала или два полюса: Дух и мате­рия, сила и любов, страдание и възнаграждение и т.н. Тази поляр­ност е проява на Висшия Разум, защото чрез нея протича постоян­ното движение, което е фундаменталната характеристика на Бити­ето. Това е вторият основен градивен принцип. Всичко в природата спазва в движението си някакъв ритъм или периодичност (цик­личност). Този принцип определя посоката на всеобщото движение, без която то би се ограничило само до трептене между два полюса. Вътрешната същност на движението е трептенето или вибрацията, а общият закон на движението е ритмичността или цикличността.

 

В най-широка перспектива този принцип носи идеята за спирало­видно развитие на света. Друго важно положение е, че между всич­ко във Вселената има съответствие (аналогия) - най-общо между духовното и физическото, което означава, че земният материален живот е отражение на живота в останалите невидими светове. Ос­нова на това съответствие е обстоятелството, че целият свят е про­явление на Единния Бог. От тази изходна постановка води начало­то си и последният принцип - за единството на всичко съществу­ващо, на всички неща, тъй като Бог присъства във всяко едно от тях.

 

Главната мисъл на Учителя П. Дънов за природата е, че тя е една разумна безкрайност, едно битие, което се подчинява на ве­ликия закон на всемирния живот - закона на еволюцията, на раз­витието, на обновата. Това е особено важен принцип. Той утвърж­дава движението. Тук не става дума за движението във физическо­то поле (материалната действителност), това е движението на Кос­моса в неговата необхватност. Природата е жива. Тя не е съста­вена от мъртви форми, от материални обекти, създадени от само себе си. В нея живеят и разгръщат дейността си силите на Всемирното братство (Всемирната ложа), които са съединени в ед­на духовна и невидима общност. Зад всяка проява на природната красота, хармония и живителност стоят именно тези велики Същества и всичко е плод на тяхната разумна, обновителна изява. В мълчанието на вечността работата на невидимите Същества, съ- зидателите на Всемирното ББ, придава на природата висока и не­отменима стойност: "Природата е ценна в този смисъл, че в нея живеят най-разумните същества, които някога сте срещали, най- разумните същества, които можете да си представите, най- добрите, най-силните, най-любещите. В света има една обща идея, на която те са носители. Зад всички явления седи нещо разумно. Тези същества съставляват едно общество, един вечен свят, и от­там всички светове водят началото си. Те строят, те градят. Всичко расте под техните грижи" (Учителят П. Дънов). Природата, която съществува вечно, е носителка на живота, на един висш порядък, на една закономерност, на едно развитие, което в живота на хората се осъществява според закона на прераждането (превъплъщението). Природата няма минало, нито бъдеще - тя е винаги сега. Тя е неизменно млада, силна, хармонична. Природата - това е светът на нещата, светът на човека, светът на формите и отношенията, светът на мислите, една единна система от реалности, в най-скритата си същност пронизана от всемирната Любов. Това е Любовта на Бога към всяко същество, към всяко живо творение, към цветята, дърветата, камъните, материалните форми - към всичко съществуващо.

 

Природата няма единствено материален начин на битийност. Тя се проявява като реалност на различни полета (светове, области или зони на Битието): физическо, астрално, ментално, причинно и т. н. Взаимна обусловеност свързва тези космически области, тъй че силите, които действат във всяко поле, проникват в следващото и в своята съвкупност определят наличността на една Висша Сила, Която управлява Всемира. Характерно за всяко едно поле е това, че силите, които действат в него, се намират в йерархическа зависимост. Тези сили, тези същества на най-ниското равнище - физическия живот, имат материален субстрат и духовна стойност, но в другите светове те се проявяват като същества от по-висока степен на ду­ховно развитие. Това е резултат от еволюцията, която има харак­тер на универсален принцип. Външната реалност - природата, Космосът - носи следите на една скрита за човешката сетивност и наука, въобще за човешките възможности, друга реалност, която живее своя живот зад формите и отношенията на нещата, зад съби­тията и мислите, зад времето и промените. Тя остава непроменима, абсолютна, всевластна, независима от човешкия опит и познание. Тази реалност е Абсолютният Дух, проявен като Божествена ми­съл, като Божествена Любов. Разбира се, тук няма никаква анало­гия с концепциите на Г. Хегел или Л. Фойербах за абсолютното. Това е една извънредно дълбока, метафизическа и трансцендентал- на картина на природата, чийто смисъл отвежда направо към Биб­лията, към това, че "Бог е любов" (I Йоан 4:8,16). Учителят П. Дънов дава следния израз на позицията си относно взаимовръзка­та между Бога и природата: "... Някои наричат Природата тяло на Бога. Това обаче е само един образ. Ала мнозина дотам се увли­чат от този образ, та поддържат, че Природата и Бог са едно и също нещо. Но ако Природата и Бог са едно и също нещо, тогава Бог ще бъде едно ограничено същество. Едно знаем ние положи­телно: че Природата е проявеното, а Бог е непроявеното, без­граничното, което вечно се проявява и все непроявено остава" (курсивът мой - К. З.). Очевидно е, че с това си заявление Учителят на ББ в България категорично се разграничава от класическата фор­ма на пантеизма.

 

Като цяло следва да изтъкнем, че фундаменталното основание в космологията на Учителя П. Дънов, пречупено през призмата на нейния онтологичен аспект, е Бог - като понятие, същност и прояв­ление. Неговата същност е недостъпна за всяко същество, стоящо по-ниско от Него - сиреч за цялото творение. Той е Творец на Битието от хаоса (ср. Бит. 1:1-2). В качеството Си на Демиург Той се изявя­ва като Разумно Начало, Велика Разумност, Вечен Източник на живота, Вечно Начало, Триединство на Любов, Мъдрост и Истина. Светът или Космосът са проявление на Бога. Във Вселената дейст­ват определени принципи, закони, сили и енергии. Светът е доказа­телство за съществуването на Бога, тъй като Той присъства нався­къде в него. Затова светът е разумен. Цялото Битие се развива спо­ред предначертания Божествен план и се стреми към постигане на крайната цел - единство и хармония със Създателя си.

 

 

 

2. Учение за Бога

 

Според учението на ББ в интерпретацията на П. Дънов по отно­шение на целокупното Битие Бог е едновременно трансцендентен (външен и независим) и иманентен (вътрешно присъщ), неизменен Абсолют, централна Монада. Същевременно Той е проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричината на всички неща, на всичко съществуващо. Той съдържа в Себе Си единството на всички души, затова е Глава на човешкия дух. В Своето проявление Бог е единно­то и вечно Битие, всемирният живот, творческата любов, висшето съзнание или съзнанието на Цялото.

 

Очевидно в учението на П. Дънов за Бога се преплитат елементи на модерен пантеизъм ("В познаването на Бога се крие разрешава­нето на въпроса за безсмъртието.") и възвишен монотеизъм ("Казва Писанието: "Това е живот вечен, да позная Тебе, Единия, Истинния Бог" (Йоан 17:3 - бел. К. З.) - значи, да пробудим онзи принцип, който Бог е внесъл в нас. Всичко онова, чуждото, трябва да го отхвърлим. Всеки от вас трябва да знае кое е Божественото. Туй, което носи радост, е Божествено; туй, което носи скръб, не е Божествено. Туй, което носи мир, е Божествено; туй, което носи размирие, не е Божествено. Туй, което носи милосърдие, е от Бога; туй, което носи коравосърдечие, не е от Бога. Туй, което носи добро, е от Бога; туй, което носи зло, не е от Бога."). Той характеризира Божията същност по следния начин: "Той изпълва всичко, изпълва цялото Битие, всички светове, всички слънчеви сис­теми и все пак остава непроявен. И в цялата вечност Той не може напълно да се прояви. В нея няма всички форми, чрез които Той би могъл напълно да се прояви." И още: "Сам по Себе Си Абсолютни­ят, Непостижимият е без форма. Той е "нищо". Но това "нищо" съдържа всичко в себе си." Учителят П. Дънов подчертава, че Бог в Своето битие е Дух (ср. Йоан 4:24). Той не може да се вмести в никое измерение. Той е безграничен, изначален и вечен. Бог е Пър­вият принцип, Абсолютът, Разумното Начало. В същото време Бог е Едното, Той е личен. Той е Съществото, "Чийто център е нався­къде, а периферията - никъде". Където и да погледне човек в света, навсякъде, "в центъра на всяко нещо", ще види Бога. Всесилността на Бога означава "съвкупността на цялото Битие" и Неговата мисъл се изявява като всемогъща творческа сила.

 

Учителят на ББ в нашата страна утвърждава, че Бог представля­ва една недоказуема Същност. Той е "... Любов, която трябва да опитате вътре в себе си". Пътят на човека към Бога лежи в съвър­шенството (ср. Мат. 5:48). На друго място в Словото си Учителят П. Дънов заключава: "Аз живея в Бога" - това подразбира, че Бог е "отвън". "Бог живее в мене" - това подразбира, че Бог е "вът­ре", а аз, човекът, съм "отвън".

 

Според Учителя П. Дънов съществуването на Бога, Който е ед­новременно Едно и същевременно е деленията, безброй много, на това Едно, е целокупността на Битието, вътрешното единство на всички същества. Израз на Неговото съществуване в Творението - света и човека - е триединството на Любовта, Мъдростта и Истината като съзидателни мирови принципи, които едновременно прониз­ват и изпълват цялото пространство и са основа на всички сили и елементи, които обуславят живота. Бог е сътворил света като една Божествена реалност, притежаваща собствени принципи и закони. Съществува Божествен разумен свят, свят на Духа, в който всичко е вечно и безсмъртно, който е истински реален. Този свят е единият полюс на човешкото битие, от който човек е излязъл и в който пак ще се върне, защото това е Сам Бог. Материята е другият полюс на битието, който е носител на преходността и променливостта. Бог е единственото Същество, Което е абсолютно свободно и абсолютно добро. Същността на Бога е любовта. Бог се изявява в света само като Любов. Затова Творението е плод на Неговата Любов. Бог е в състояние на съвършена благост. Всички същества живеят в Него. Чрез Своята изява като Любов Бог се разкрива като вечно даващ и никога не вземащ. Най-съвършеният израз на тази Любов, според учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, е Христос. Господ е първият принцип в света, който е вътре във всяко съ­щество; Христос е вторият принцип, който определя взаимоотно­шенията между хората. Христос като най-висша изява на Бога е Неговото първо доброволно ограничение като проявление на ниво­то на Битието. Изявата на Божията Любов чрез Христос е Духът на Христос.

 

Бог е непознаваем, защото опитвайки се да Го дефинираме и опредметим, ние Го ограничаваме, но Той е непознаваем в битието Си на Дух-Абсолют. Той обаче подлежи на познаване чрез Своята изява като Любов. Бог е Едното, ала Той е и Цялото в същото време, доколкото е навсякъде. Затова целият свят, сътворен от Него, е в същност огромен Божествен организъм, в който всяка обективна реалност има своето точно определено място и предназначение. Бог е Дух, защото Абсолютът и съвършенството са нещо нематериално.

 

Битието има само един Създател - Бог, макар че то бива управ­лявано и съграждано от силите на Всемирното ББ. Великите По­светени (членовете на ББ) от своя страна са подчинени на Бога, на този трансцендентален Дух, Който е първичен Извор на живота и висша разумност. Приемайки Бога като Логос, като Първопричина, Учителят П. Дънов доближава идеята за пантеизма до теософското разбиране на мирозданието, за грандиозния Божествен План за све­та.

 

В контекста на своето виждане за природата Учителят на ББ у нас достига до въпроса за същината на Бога. Това е един вечен, изключително съществено въпрос, чието разрешаване не е възмож­но от хилядолетия насам, още повече - по академичен път. Пробле­мите за същността на живота, на смъртта, на Бога лежат в основата на всяка философска концепция и представляват интерес за всяко мислещо същество. Учителят П. Дънов не прави нито опит за бого­словско определение на Бога, нито казва пряко какво е Бог, но той посочва какво прави Бог, как Той се проявява в живота природа и оттук оставя на човека да насочи мислите си към Него: "Бог е извън страданията, извън греховете на хората. Бог в същност всичко вижда, всичко минава през Него, никога обаче не страда, никога не се изменя, не се влияе. Той остава всякога неизменен. Той е един­ственото мерило за нещата. Затуй, когато говорите за Бога, тряб­ва да знаете, че у Бога всичко е възможно, но не и у хората на земята, които вършат престъпления. Не си правете илюзии!" Именно от Бога произтича справедливостта, която ражда красотата в живота. Учителят П. Дънов подчертава това: "Не съдете в себе си! Вижте как съди Бог! Всяка съдба в Него почива на закона на абсолютната справедливост и на благостта... Някои хора гово­рят за Бялото братство. Законът на Бялото братство е закон на абсолютната справедливост, а не на осъждане. Щом аз произне­са някоя присъда, това е човешко." Висшата справедливост в из­вестна степен отнема свободата на човека. Нищо в природата не е напълно свободно. Това е израз на детерминизъм, но зад него лежи идеята за космическата Любов, за Божествената намеса в живота, за Волята на Твореца-Бог, която управлява природата по неведоми пътища. Отнемането на част от свободата стеснява възможностите на живите същества, но разширява смисъла на съществуването: "Вие казвате: "Как, нали сме свободни в този свят ? " - Не сте свободни. Всеки от вас е турен на някое определено място в света, да върши известна работа, и не е свободен..." Макар и несвободен в мисия­та на своя личен, индивидуален живот - живот със скрити страда­ния и конфликти, с надежди и покаяния, - човекът е свободен да търси знанието, да опознава природата и себе си, да открива по следите на събитията пределно справедливата ръка на Бога. Тър­сенето на знанието е една твърде значима тема в учението на ББ, изложено пред българския народ от Учителя П. Дънов. "Природата е проявен Бог" - казва той. Величието, хармонията, красотата и мъдростта, които струят от всички действия на разумната природа, отвеждат човешката личност към опитите и упованието да опознае тази неуловима реалност.

 

Разкривайки същността на Всевишния, Учителят П. Дънов Го определя като "Светлина без сенки", като абсолютна Реалност, в Която няма никаква тъмнина. Той е освен това "Живот без прекъс­ване, Любов без промени, Знание без погрешка, Свобода без огра­ничения" . Как да стигнем до Него? Възможно ли е това? Да - отго­варя ни великият духовен Учител и ни посочва разковничето на това върховно постижение: "Пътят към Бога се намира в съвър­шенството. " Източник на всемирния живот е именно Той, проя­вен като Любов. На друго място Учителят П. Дънов добавя нови, ценни разсъждения за естеството на Създателя: "Бог вечно се изя­вява и вечно ще остане неизявен. Вие не познавате още Баща си. Вие имате баща на земята. Но Бога не сте намерили. А този Баща е толкова велик, че Той не съди никого. И като се върнат при Бога Неговите Деца, Той казва: "Заколете телето, дайте му пръстен, дайте му угощение (ср. притчата за блудния син - Лука 15:11-32; бел. К. З.)." Той е истинският Баща." В епохи на величествени промени, каквато преживяваме днес, Божието присъствие в човеш­ката душа бива усещано по-силно от всякога. Именно то мотивира личностите и огромните маси от хора да развеят гордо знамената на прогреса, който винаги на първо място е духовен, а след това - и материален. Т. е. Божията искра във всекиго от нас запалва огъня на пресътворението, който преминава триумфално от света на Духа в нашата земна действителност: "Присъствието на Бога е онова Великото, Мощното в света, което събужда човешкия ум и чо­вешкото сърце. Човек става мощен и в него се раждат нови идеи. Ние сме сега в тази епоха! Бог, Разумното Начало, живее в света. Той е навсякъде - в камъните, в растенията, в животните, в хо­рата. Той живее във видимия свят толкова, колкото и в невидимия."

 

В Словото на Учителя П. Дънов единственият еквивалент, дос­тоен да изрази цялостно Божията Същност, освен Любовта, е кра­сотата: "Вечната красота - това е Бог. Бог е най-красивото Съ­щество, Което можете да видите!" Най-кратката пътека за про­никването в естеството на Всевишния, за богопознанието е, както може да се предположи, Любовта: "В какво седи познанието на Бога? - Да почувстваш Любовта на Бога! Тогава ще дойде живо­тът. "

 

Както вече неведнъж бе подчертано, в съответствие с учението на ББ, в Своята най-дълбока Същност Бог е непознаваем. Той пред­почита да присъства и да се проявява невидим, неосезаем, недостъ­пен за сътворените от Него същества. Тази проява на Неговата аб­солютна Воля има своето основание - желанието Му по никакъв начин да не накърнява вложената от Него в нас свобода: "Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което ни заобикаля, представя фон, зад който се крие Бог като велик Художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни."

 

Като съществен щрих от Божията същност непознаваемостта Му намира и още една оригинална трактовка в Словото на Учителя П. Дънов: "Бог не е една същина, която може да се докаже. Той е извън нашето съзнание и затова не може да се докаже." На друго място великият Посветен обвързва стремлението на душата към нес­пирно еволюционно развитие с отъждествяването на Божието ес­тество с Любовта: "Туй, което образува вечния копнеж на човеш­ката душа и което тя търси в хилядите форми, е Любовта - Бог. Най-великото в живота на ученика е стремежът му нагоре - към това вечно благо."

 

В заключение ще представим интерпретацията на учението на ББ спрямо възгледа за Света Троица. Концепцията, предложена от Учителя П. Дънов в тази насока, съществено се отличава от тезата на класическото християнско богословие. Той разглежда Бога като триединство от принципите на Любовта, Мъдростта и Истината - фундаментални жалони на Битието в неговата теоретична схема. Разяснявайки своето твърдение, Учителят на ББ в България учи, че Троичният Бог е Съществото, Което всичко създава - принцип на Любовта; Което всичко поддържа и уравновесява - закон на Мъд­ростта; Което разрешава всички противоречия - принцип на Исти­ната. Така под Бог Отец трябва да се разбира учението на Божията Мъдрост; под Бог Син - учението на Божията Любов; под Бог Дух Светий - учението за въздигането, еволюцията на човешкото съ­щество. Изброените три проявления на Троичния Бог Го определят като онази висша Същност, Която е: Творец на живота - Любов, Създател на разумното в природата - Мъдрост, Създател на идеал­ния ред (т. нар. "мирова държава"). Бог не наказва човека, откло­нил се от този ред, а подкрепя излизането му отново на правия път.

 

На друго място Учителят П. Дънов представя друга трактовка на проблема за Св. Троица: "... Средата на всички същества и за душата - това е Бог (Отец - бел. К. З.); елементът, който носи живота в себе си - това е Христос (Бог Син - бел. К. З.), а условието, което спомага за проявяването на живота - Св. Дух."

 

На много места в своето учение П. Дънов свързва водещите по­нятия (Божествени принципи) Любов, Мъдрост и Истина съответ­но с: живота; светлината и знанието; свободата. Третирайки проб­лема за троичността на Върховното Божество, той разгръща своето виждане, обогатявайки го с тези - по своеобразен начин - вторич­ни категории, плод на проявлението на главните Космически прин­ципи: "Троеличието на Бога се проявява в следното: Бог се изявя­ва в света като Любов, чийто резултат е животът. Бог се изявя­ва в света като Мъдрост, чийто резултат са светлината и зна­нието. Бог се изявява в света като Истина и резултат на Исти­ната е свободата. Това е троеличието на Бога." По-нататък Учи­телят П. Дънов предлага допълнителни, задълбочени пояснения на тези взаимовръзки, свеждайки теоретичното богатство в учението на ББ до възможността за практическо приложение на това вечно познание: "За мен свободата е нещо реално. Аз я опитвам в себе си. За мен светлината е нещо реално. Всеки ден сме обгърнати в нея. Троеличието на Бога така виждам. Ако така разбираме, има смисъл. Някои разбират външното троеличие - в три лица. Аз съм виждал картина: Бог нарисуван в три лица: две настрани и едно отзад - в триъгълник. Виждали ли сте такава картина? Худож­никът е искал да изрази нещо. Първото лице на Бога - това е Лю­бовта. Второто лице на Бога - това е Мъдростта. Третото лице на Бога - това е Истината. Отражението на първото лице на Бога - това е животът. Отражението на второто лице на Бога - това е светлината, знанието. Отражението на третото лице на Бога - това е свободата, просторът. Троеличието на Бога то- газ има смисъл. По отражение схващаме Бога. А пък щом дойде Истината при мен, аз имам самата реалност. Щом схващам свет­лината, знанието, аз имам отражението в себе си. Щом имам живота в себе си, аз имам отражението на Бога. Всеки ден аз преживявам троеличието на Бога. В това отношение Бог живее в мен."