Jump to content

Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА


Recommended Posts

Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА

 

 

1. Факти и взаимодействия

 

В рамките на своята близо петдесетгодишна дейност на пропо­ведник, мислител и Учител на ББ в България Петър Дънов изнася между 7000 и 8000 беседи, лекции и сказки. До момента те са изда­дени в над 400 тома, без да броим тематичните книги, представля­ващи сбирки с цитати от Словото на българския духовен Учител с определена конкретна насоченост.

 

Едва ли съществува важен проблем в областта на науката и из­куството, по отношение на който Учителят П. Дънов да не се е из­казвал и/или да не е предоставил в общодостъпна форма фунда­ментални жалони и напътствия за неговото изясняване. Ако изсле­дователите и квалифицираните кадри във все по-стесняващите се сфери на човешката специализация се заемат със задълбочено изу­чаване на стотиците томове беседи, със сигурност всеки от тях ще открие за себе си ценни, оригинални и неповторими указания. Ре­дица от тях проправят радикално нови пътища за решаването на кардиналните въпроси не само за научното познание - рационално по своя характер, но и се вписват по удивително хармоничен начин в безкрайно богатата палитра на живия живот.

 

Всичко изнесено дотук в настоящия лекционен курс по повод личността на Учителя Петър Дънов и създаденото от него духовно общество "Бяло братство" ни дават предостатъчно основания да констатираме, че учението му е явление с изключителна стойност в нашата социална и културна действителност.

 

Философите определят това учение като еклектично, теософско и мистично. Християнските богослови - като нехристиянско и анти- църковно. Рационалистите обръщат внимание на неговата подчер­тана ориентация към непосредствената практика. А ето как самият П. Дънов отговаря на шест въпроса, предявени му официално от държавната власт на 02.10.1937 г. и засягащи отношението на про­повядваното от него учение спрямо най-важните елементи от база­та и надстройката на обществото. Въпросите са следните:

 

1. Относно официалното вероизповедание на държавата и Цър­квата.

2. Относно държавата, организацията, властите и законите в стра­ната.

3. Относно правораздаването и съдийската колегия.

4. Относно обществения строй в страната.

5. Относно народната българска армия.

6. Относно брака, семейството и морала на страната.

 

 

Ето и подробния отговор на Учителя П. Дънов, който привежда­ме без всякакви изменения:

 

"В природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада Бог, природа и човек. Към втория спада народ, държава и личност. Към третия - мозъчна, симпа­тична нервна система, дихателна и храносмилателна системи.

Религията е един институт, който има за задача и цел да възпи­тава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото. Човек трябва да обича Бога, ближния си и народа си, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и Църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов е към тях.

Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви.

Държавата е един отличен институт, който спомага на българс­кия народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които й служат, за да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията. Ние поддържаме еволюцията, онзи Бо­жествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.

За съдийската колегия и органите на правосъдието ние имаме почитание, понеже такъв институт съществува и в природата, и в човека - като съвест. Всички примери, които ние сме привеж­дали в своите лекции, имат за цел да уяснят какъв трябва да бъде човек и изобщо какви да бъдат хората, на които говорим. Ние сме привеждали много похвални примери за дълбокото съзнание на съ­диите.

Ние в нашите речи не сме имали никаква умисъл да обидим това, което е добро, разумно, честно и справедливо в съдийската колегия.

Относно обществения строй в страната нашето желание е било винаги да се подобрява, без ненужни сътресения и всичко да става разумно.

Относно Народната българска армия, тя е орган на държава­та за запазване реда и порядъка в нея. Каквото казахме за държа­вата, това включва армията. За военните сме включвали много добри примери.

Относно брака - той е най-старият институт в природата.

Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота.

Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образ каква трябва да бъде държавата, религията и народът. В семейството бащата предс­тавлява онзи, който царува, майката - онази, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват.

Затова сме обръщали внимание на добрите майки и бащи, кои­то стават основа и строители на бъдещето.

Никога не сме подбуждали никого към вражда или омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за любовта и за взаимното уважение и почит.

 

4 октомври 1937. Дънов "

 

 

Както е видно, основният акцент в теоретичната концепция на Учителя на ББ у нас е поставен върху човека - неговото място в този свят и неговото бъдеще. Върху фона на този логически и смислов център гравитират идеите за Бога, света, живота, познанието и мо­рала, но без да губят собствената си значимост. Създателят на учени­ето твърди, че изхожда от една неизменна основа - християнството, влизайки по този въпрос в антагонистично противоречие с Църквата.

 

Около идеите на Учителя П. Дънов се формира общност от идей­ни последователи, независимо от десетките хиляди "редови" чле­нове на Братството. Това е онази група от няколко десетки личнос­ти с университетско образование, които се занимават активно с из­ложението, разпространението и доразвиването на учението. Този феномен най-малкото по формален признак би могъл да бъде опри­личен на философска школа.

 

Като цяло Учителят на ББ в България разгръща своята дейност сред условия, които не са особено благоприятни за успеха на дело­то му. Преди всичко обществената среда се отличава с ниска степен на зрелост в културно отношение. Недвусмислени признаци на та­зи й характеристика са тесногръдата нетърпимост към чуждото мне­ние и отсъствието на истинска веротърпимост. Социалната атмос­фера не предлага подходящи предпоставки за проявата на ярки ха­рактери и мащабно новаторство. Родното, българското бива откро­вено подценявано - за сметка на бързо прогресиращото чуждопоклонничество (специфика на нашия национален манталитет, с която можем спокойно да се "похвалим" и днес, в зората на XXI век и третото хилядолетие). Обществените процеси са белязани със зна­ка на грубостта, безпардонността и откритото насилие, с ниска проба интригантство и публично оклеветяване. Особено последното не­веднъж е било отправяно с размаха на мътен лавинообразен поток срещу Учителя П. Дънов. Освен всичко останало той работи сред една порядъчно обезверена интелигенция, сред общество, лишено от идеализъм и дългосрочни цели на развитието си.

 

Пред вид всичко горепосочено резултатите от духовно-културната дейност на Учителя Петър Дънов биха могли да бъдат окачес­твени без преувеличение като значителни. Безспорните му успехи - в съответствие с оценката на негови съвременници и нашата соб­ствена - се дължат преди всичко на духовно издигнатата му личност, на забележителната му нравственост и извисен интелект, както и на огромното непосредствено въздействие, което той упражнява спрямо своите последователи. Неговият личен живот е в пълна хармония с проповядваното от него учение. Този факт не може да бъде отречен дори и от най-отявлените му опоненти. Даже и фи­зическото му състояние говори несъмнено в полза на защитаваните от него идеи и принципи. Достигнал преклонната възраст 80 години, той винаги, без изключение, се е отличавал с цветущо здраве, неизтощима енергия и динамичност на личността. Изобщо следовни­ците му съзират в негово лице олицетворен онзи жив идеален образ, който той изгражда в съзнанието им като цел на техните постиже­ния в далечното бъдеще. Той никога никого не цитира - освен Еван­гелието. Винаги говори с вътрешната увереност на човек, който е изпитал сам и е напълно сигурен във валидността на тезата, която отстоява. В беседите и личните си разговори той никога не влага изкуствен патос. От тях като правило струи топлотата и съзидаващата мощ на вдъхновената мисъл и чувство, бликащи от чистите дълбини на една велика душа. На тази му характеристика очевидно се дължи способността му да докосва и най-нежните струни на чо­вешката психика и да завладява сърцата на своите слушатели. Всич­ки негови най-приближени последователи са били дарени от него и със съвет в най-мъчителните мигове на своя живот, при тежки из­питания и болести на тялото или душата, с премъдрите му настав­ления на духовен Пастир и Учител. За всички тях той е - без коле­бание в преценката - истински духовен баща, към когото те питаят чувство на трогателно благоговение и най-искрена признателност.

 

Безпогрешният съдник - Времето, тепърва ще се произнесе окон­чателно за грандиозното Дело на Учителя Петър Дънов и за пос­тигнатите от него резултати. Едно, обаче, е вече ясно днес - шест десетилетия след заминаването му от този свят на преходността: неговото Дело притежава общочовешки духовен и културен ха­рактер. То ни най-малко не би могло да бъде оценено и измерено с недозрелия аршин на тесни партийни, групови или дори национални интереси. То отдавна е събудило постоянно нарастващ интерес от­въд границите на България и обикаля победоносно и триумфално петте континента на планетата Земя.

 

Понастоящем, когато страната ни все още преминава през бо­лезнено продължителния и труден процес на демократизация, зна­чимостта на това свещено Дело нараства неимоверно много. В со­циална обстановка, белязана от циреите на корупцията и рекетьорството, на безогледната алчност и кариеризъм, на зле разбраните пазарни принципи и частнособственически интереси, на лавино­образно прогресираща бездуховност и вездесъща кичозност - епо­ха на чалга, мутри и мафиоти без скрупули, безлични, ала всемогъ­щи, - точно в тези тъй смутни и превратни времена учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов, представлява магическо разков­ниче за извоюване баланса на обществените везни. И това е така, понеже то носи еволюционния импулс на живота и напредъка: ли­чен, национален, планетарен. Гаранциите за положителните резул­тати от прилагането на това безсмъртно Слово са заложени в него­вия чист духовен идеализъм, изпълнен със заряда на могъщото въз­питателно въздействие както върху отделния човек, така и върху социалната среда като цяло. И подобно на все още недостатъчно познатото и признато богомилство отпреди единадесет столетия, от­хранено също от мистичната и свободолюбива душа на българина - дало първия съществен тласък на Ренесанса и Реформацията в уж по-цивилизованата част на Стария континент, наследството на великия български духовен Учител Петър Дънов несъмнено предс­тавлява безценен принос към съкровищницата на общочовешката духовност и култура.

 

 

2. Общественият отзвук

 

В началото на разглеждането на тази подтема бихме искали да поставим един твърде важен за нейното съдържание въпрос и да се опитаме да му отговорим в светлината на целите, които сме си пос­тавили с настоящото изложение. Въпросът е: "Що е духовно-културен феномен и как той се вписва в обществената действителност?"

 

Без съмнение под духовно-културен феномен (от лат. феномен = явление) би следвало да разбираме такова явление в панорамата на една обществена среда - национална, регионална, континентална, планетарна, - което внася качествено нови елементи в нея, ражда нови критерии за оценка на реалностите, отговаря на водещите им­пулси на епохата и полага основите за конструктивен градеж, насо­чен към бъдещето. Връзката между духовността и културата също е безспорна, понеже първата създава вътрешните предпоставки за осъ­ществяването ръста на втората, а културата на свой ред изгражда формите, в които се излива и изразява духовността на времето. Без ни най-малко да претендираме за изчерпателност на тези дефини­ции, ще си позволим да ги използваме като база за по-нататъшните ни разсъждения.

 

Явленията в духовно-културния живот на обществото са жалони, бележещи неговата зрелост, автентичността на постигнатото към конкретния исторически момент, степента на неговото развитие ка­то самостоятелна, самоподдържаща се система от обекти и субекти на социума. И двете реалии - духовността и културата (независимо дали ги разглеждаме като обособени същности на обществения жи­вот или в тяхната жива взаимовръзка), принадлежат към надстрой­ката на обществения организъм. На пръв поглед те нямат пряк кон­такт с базата му - съвкупността от производителни сили и произ­водствени отношения. Но това е вярно, само ако разглеждаме об­ществената структура в тесните рамки на материалната обуслове­ност. Идеална по своя характер, надстройката в най-висока степен предопределя вътрешните процеси в базата, създавайки предобразите, идеите и платформите, върху основата на които се трансфор­мират и компонентите на базата. А с това настъпват и радикалните изменения в социалната среда като цяло.

 

И тъй като този лекционен курс е предназначен да изследва духовно-културния феномен "учението на Бялото братство" и място­то на духовно общество "Бяло братство" в българската обществена действителност, наложително е да потърсим приложението на гор­ните теоретически разсъждения към спецификата на тези конкрет­ни реалности. А това би било невъзможно, ако не сверим часовни­ците си с историческите факти (част от които вече изнесохме в т. 1) и не потърсим резултатите от обратната връзка в посока от общес­твената среда към субектите на разглежданите духовно-културни явления.

 

По време на земната изява на Съществото, известно с истори­ческото име Петър Константинов Дънов, отделните кръгове и прос­лойки на българската общественост са реагирали по различен на­чин спрямо организираното от него духовно движение "Бяло братс­тво". Пред вид заглавието на настоящата тема от особено значение за разкриване търсените измерения на разглеждания духовно-културен феномен е да проследим резонанса, който предизвикват дви­жението и неговите идеи сред определени сфери на родната инте­лигенция. Установено е, че двама от най-видните интелектуалци на епохата у нас - Иван Вазов и Стоян Михайловски, са посетили бе­седа на Учителя П. Дънов по времето, когато те са се провеждали в клуба на радикалите (в."Български бранител", бр.108/Х.1939 г., "В стана Изгрева край София"). Патриархът на българската литерату­ра Иван Вазов очевидно се е отнасял с уважение към личността на Петър Дънов, наричайки последователите му "добри хора" (свиде­телство на поетесата Олга Славчева). В същия период - 1919-1920 г., Константин Величков отишъл на беседа на Учителя на ББ у нас и след това публично заявил за него: "Ние имаме достоен човек - човек, който е проявил характер и достойнство (става въпрос за времето на войната - бел. К. З.). Тоя човек е Петър Дънов" ("Наши видни хора за Учителя" - ръкопис от архива на д-р Ст. Кадиев, с. 2). За Стоян Михайловски се смята, че е бил противник на Учителя П. Дънов, но след първата си среща с него се е изказал, че: . .Нам са нужни човеци като Дънова, за да насочат правилно развитието във всички отрасли на новата ни държава" (в. "Български брани­тел", бр.109/XI-XII. 1939 г.).

 

Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българ­ската национална телевизия (от 20,30 ч.). Излъчването на поста­новката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното об­щество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до то­гавашния председател на Комитета за телевизия Филип Боков. Тек­стът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия.

 

Специално внимание на Братството бива отделено в представи­телното издание на Съюза на столичните журналисти - "Общ го­дишник на България" (1923-1925 г., с. 229), където се посочва, че те, белите братя и сестри, ". са най-значителното и най-силното духов­но религиозно общество". Разбира се, трактовката на ББ като "рели­гиозно общество" е твърде спорна, но не това е най-важното в слу­чая. Показателен е и фактът, че в "Българска енциклопедия" на Н. Данчов (1936 г.) са посветени специални статии на Петър Дънов и Бялото братство. Учителят П. Дънов е наречен "основател на българ­ското духовно движение "Бяло братство" и е оценен като "вдъхновен и увлекателен проповедник". Същността на самото движение е разк­рита по следния начин: "Като стои върху учението на теософията, пригодено към християнството, това движение ратува за нова духов­на култура, която да пресъздаде и обнови народите и цялото човечес­тво, да ги подготви за по-възвишен живот на земята и да им обясни тайните закони, които управляват невидимите светове." В това един­ствено за този период представително издание включването на ста­тии за ББ, и то с подобна оценка, означава реалното му признание като факт и явление на обществено-културния живот.

 

През 1926 г. видният евангелистки деец, писател и публицист Стоян Ватралски присъства на събора на Братството и публикува впечатленията си в очерк под заглавие "Кои и какви са белите бра­тя". Той смята Учителя П. Дънов за фактор от общобългарско зна­чение, който може да бъде сравнен само с Махатма Ганди, и посоч­ва за това две основни причини: 1) неговото силно прихватливо учение; и 2) неговите добри, предани ученици, т. е. характера, кой­то той е възпитал у тях (Ст. Ватралски, "Кои и какви са белите братя", С. 1926, с. 25-26).

 

По време на тоталитарния период в България (1944-1989 г.) те­мата за личността и учението на Петър Дънов, както и за създаде­ната от него духовно общество "Бяло братство", бе откровено табу. Атеистическата идеология на управляващата БКП не допускаше от­клонения от "марксистко-ленинската философия" и "научния ко­мунизъм". Всички духовни и религиозни общности и църкви бяха поставени под строго наблюдение и контрол, свободата на словото и вероизповеданието фигурираше само в конституцията на държа­вата, но в житейската практика крееше под оловен похлупак. След като ББ у нас години наред бе поставено извън закона и бе иззето цялото му имущество, во главе с десетките хиляди томове издадени сборници с беседи на неговия Учител, то получи регистрация като религиозна общност в съответствие със Закона за вероизповедани­ята. Разбира се, дейността му бе сведена до минимум, а организа­ционната работа вътре в него бе осъществявана в полулегални ус­ловия. Така то посрещна зората на демократичните преобразува­ния в България през 1989 г. - лишено от всякаква материална база и поддръжка от страна на държавните органи, ала със съхранена структура и опазено духовно-културно наследство от своя Учител и основател. (По-подробно на тези проблеми ще се спрем по-нататък в рамките на обособена тема от този лекционен курс.)

 

От 1990 г. насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П. Дънов и ББ. Напротив, неговият духовно-езотеричен раздел буквално е наводнен с този род литература. Издателствата, които отпечатват книги и периодични издания с такова съдържание, отдавна надхвърлят първата десети­ца от числовия ред. Ала от гледна точка на изследваната тук тема по-важно е какво казват другите, т. е. външните за ББ личности и организации, за белите братя и сестри и техния духовен Учител Петър Дънов.

 

Тъжната истина е, че българската общественост все още не е достатъчно запозната с истината за Учителя на ББ у нас и за създа­дената от него духовна общност. Все още битуват схващания и оцен­ки, натрапени през тоталитарната епоха, а и отпреди нея - когато Православната църква в България е воювала открито срещу движе­нието и неговия водач. Все още мнозина възприемат духовното об­щество "Бяло братство" като секта - тоест като организация извън християнската Църква, едва ли не с антицърковна идеология и прак­тика.

 

Но, слава Богу, има и изключения. Ето и две от тях.

 

1) Издателска къща "Кибеа" (едно от най-авторитетните и попу­лярни издателства в страната, с подчертан вкус към духовната проб­лематика и с публикувани до момента десетки бестселъри в тази област) пусна през 1997 г. на книжния пазар луксозното издание "Духовни водачи на България (духовници, учители, будители)", от серията "Наследство". Авторът Боян Обретенов е включил в сбор­ника и очерк за Учителя Петър Дънов и духовното общество "Бяло братство" под заглавие "Училище по човещина" (с.63-65). Той оп­ределя облика на Учителя на ББ у нас по следния начин: "Богослов и лекар, изградил върху основата на християнството свое учение с приложение в ежедневния живот за лично физическо, духовно и морално усъвършенстване и за установяване на нови, по-съвърше­ни контакти с природата и Бога, което се разпространява бързо в България и намира съмишленици в много страни из Европа и в Америка." Относно дейността на българския духовен Учител авто­рът отбелязва: "Чете и публикува множество беседи, открива шко­ли за младежи и за възрастни, ръководи живота и заниманията на Бялото братство, образувано от последователи на учението му. Ос­тавя значимо теоретично творчество, както и музикални творби, свързани с цялостния му светоглед. Смятан от официалната право­славна българска църква за сектант."

 

В самото начало на посочената статия Б. Обретенов привежда една мисъл на Учителя П. Дънов, достойна да послужи като мото на цялата му житейска изява: "Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповяд­вам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари." В рамките на изложе­нието е предложена и кратка, но извънредно съдържателна - нелишена и от поетичност - дефиниция на духовната общност "Бяло братство" като духовно-културен феномен, присъщ за българската действителност: "цялостно и пълноводно духовно движение" (курсивът мой - К. З.). Б. Обретенов е успял да съзре и мистичната връзка между богомилството и организираното от Учителя на ББ в България движение: "Превръщането на религията във вяра Петър Дънов започва оттам, където бяха стигнали и спрели богомилите." И в една подобна приемственост няма нищо еретично - независи­мо от опитите на БПЦ да постави под общ сектантски знаменател и двете забележителни явления в многовековната българска история: "Д-р Дънов не е еретик. Той не воюва с никого. Не подлага на съм­нение християнството - такова, каквото го е утвърдила църквата. Той само се съмнява в ефективността на действията на църковниците, превърнали вярата в професия, в тяхната способност да нап­равят от Христовото учение "практика за всекидневния живот " и да помогнат чрез него на българите, "остарели от безлюбие"."

 

Авторът на очерка, черпейки сведения от спомени на ученици на Учителя П. Дънов, подчертава "пълната безкористност на под­будите и мотивите, с които е поел пътя на Учител". И подкрепя твърдението си с едно справедливо наблюдение, доказано несъмне­но с фактите от жизнения път на Петър Дънов: "Той не заема поза­та на мистичен пророк или на вожд, жаден за фанатични привър­женици, ласкаещи самолюбието му. Не извлича и никаква матери­ална изгода от мисията си. Като изключим библейската брада, ще видим един "спретнат и изящен мъж, с елегантна походка и хармо­нични движения", почитател на математиката и познавач на естес­твените науки, влюбен в музиката и в природата, школуван цигу­лар и страстен турист, намерил ключ към природосъобразния и ес­тетически наситения живот." Според Б. Обретенов речта на Учителя П. Дънов е "проста и разбрана, без външни ефекти". Единствените амбиции и цели, които основателят на ББ влага в своята дейност, "могат да се сведат до едно полезно и приложимо "ръководство по всекидневие": "Да се научиш да мислиш, да се научиш да превъз­могваш себе си и да превръщаш отрицателните мисли в положи­телни, да работиш за прогонване от себе си на себичността, его­изма, страха и суеверието." Или, както самият духовен Учител синтезира: "Това е Учение на Живота, а не на буквата." Авторът на статията стига до извода, че "вярата, която (Учителят П. Дънов) иска да възстанови у българите, в ръцете му приема образа на "хля­ба, с който се храним, без да правим химически анализ на съдър­жанието му".

 

Б. Обретенов в своето кратко изследване изнася и обстоятелство от периода на следването на П. Дънов в САЩ - 1888-1895 г.: полу­чаването на докторска титла по богословие с дисертационния труд "Науката и възпитанието" (неговата първа авторска публикация). Дванадесетте години, които Учителят на ББ прекарва в обиколки из България, посветени на изнасяне на лекции и сказки и изучава­не психологическия портрет на неговите сънародници, дават осно­вание на автора да го определи като "един от най-верните и точни народопсихолози". И да достигне до безспорно вярната констатация: "Той (Учителят П. Дънов) усеща, че загубената вяра не е просто вид атеизъм, а липса на обединяваща ръководна идея, която дава смисъл на живота на народа, на нацията. Вижда безсилието и кра­ха на националните идеали, рисковете и опасностите, които крият социалните движения и идеи. И избира посока за дейността си, която е най-подходяща за народ с такава психологическа нагласа - издигане, усъвършенстване и промяна на всяка отделна индивиду­алност, уреждане на личното житейско и морално стопанство на всеки и превръщане на голямата идея в идея на всеки малък живот."

 

Визирайки широката "социална, професионална и географска пъстрота на ББ", авторът на статията установява, че Учителят П. Дънов "е намерил онзи общ език и общ път, от които българите са се нуждаели и се нуждаят". По този път на разсъждения изкриста­лизира и изключително стойностното заключение: "Братството не е съзаклятие или тайна ложа, то е морална общност." И на финала на очерка е поставена поантата в Делото на Учителя на ББ у нас - изграждането на човещината в съзнанието на всекиго от нас, духовно-нравственото извисяване на всяка човешка индивидуалност, издигането в ранга на обществен идеал живота за Цялото. Сиреч събирането на "плодовете на една вяра, която може да промени живота". За българския народ, живял векове в условията на робс­тво, Учителят П. Дънов формулира тази вяра "ясно, разбираемо и привлекателно": "Искам да оставя у вас мисълта да бъдете вина­ги свободни по ум, сърце и душа."

 

2) През същата 1997 г. издателство "Репортер" пуска от печат друга книга с подобно съдържание. Заглавието й е "100 най-влия­телни българи в нашата история". Нейни автори са известният наш историк проф. д-р Андрей Пантев и Борислав Гаврилов. Както и в по-горе разгледаното издание, в текста фигурира статия за Учителя Петър Дънов (с. 132-134), представен под номер 37 в списъка от стоте българи, оказали с живота и дейността си най-забележително въздействие върху хода на родната история.

 

Автор на очерка за Учителя П. Дънов е Андрей Пантев. За мото на това свое изложение видният представител на българската исто­рическа наука е избрал следните думи на Учителя на ББ в нашата страна: "Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят, ще ги разруша." Очевидно А. Пантев е прозрял дъл­боката истина, че всеки автентичен Пратеник на Божествения свят притежава преди всичко огромна, необяснима за обикновеното дел­нично съзнание скромност. В стремежа си към пълна научна и ака­демична обективност той определя личността на българския духо­вен Учител по такъв начин: "Не са чак толкова много българите, поставили началото на ново религиозно учение или духовна школа, която и днес продължава да има последователи и чиито постановки и дълбок философски смисъл все още чакат своята реална прецен­ка и място в нашия духовен живот." След което нарежда Петър Дънов до такива колоси в българската духовност и култура като св. Климент Охридски и "легендарния" поп Богомил. Според А. Пантев: "Цялото огромно наследство на този забележителен българин би могло да се сведе до три основни начала: "Любов, която носи изобилния и пълен Живот; Мъдрост, която носи пълното знание и Светли­на; Истина, която дава пълната и безгранична Свобода" (кур­сивът е на А. Пантев - бел. К. З.).

 

Авторът на текста потвърждава изнесеното и от Б. Обретенов в по-горе разгледаното издание твърдение, че издадената през 1896 г. книга на Учителя П. Дънов "Науката и възпитанието" представля­ва негова докторска дисертация, защитена успешно по време на прес­тоя и следването му в САЩ (1888-1895 г.). А. Пантев вижда насо­ката на този жалонен писмен труд на българския духовен Учител в разгръщането на "идеята за търсене на скрития смисъл в Свещените писания". Изследвайки гносеологията в учението на ББ, предста­вено от Учителя П. Дънов, историкът отделя специално внимание на "разсъжденията на Петър Дънов за същината и перспективите на съвременното познание", като цитира негова мисъл по този въп­рос: "Сянката е следствие на светлината. Да отричаш Великото, значи да отричаш причината, а да приемаш следствието - сянка­та. Сегашната човешка наука е наука на последствията, наука на сянката. Има светлина без сенки, но не съществува сянка без свет­лина. "

 

По-нататък на читателите е предложена позиция на автора от­носно същността на теоретичната схема на Учителя П. Дънов и създадената от него духовна общност "Бяло братство" - позиция, която му прави чест със своята обективност и безпристрастност: "Учението на Бялото братство, както се наричат последователите му в България, не е нито църква, нито секта. То повече наподобява школа, която освен своята философска страна има и практическа насоченост." Доловил съвършено вярно ярко изразения практичес­ки характер на Учителевото Слово, А. Пантев отива и значително по-далеч - той отхвърля погрешните схващания на редица автори­тети от времето на П. Дънов до наши дни, дефиниращи изградено­то от него духовно движение "Бяло братство" като секта, т. е. противоцърковно общество. Този тъжен рецидив на ограниченото мис­лене за жалост дори и днес още не е преодолян от йерарсите на Българската православна църква и от повечето православни богос­лови у нас.

 

Готови сме безрезервно да подкрепим автора на статията и в друго негово твърдение: "Дънов е сред първите, които заговарят за Новата епоха (ерата Водолей) и може да бъде възприет като един от предте­чите на типичното за западното постиндустриално общество инте­лектуално и социално течение, наречено Ню Ейдж - обобщено като "движение за придаване свещен смисъл на живота"." Нещо повече - посочената от Учителя на ББ в България за първа година от пре­ходния период към ерата на Водолея, 1914-та, предлага точен ори­ентир на изследователите и специалистите в областта на астроло­гията, в частност, и на езотеричното познание, като цяло.

 

Достоен за уважение е и финалът на А. Пантев с подчертания му стремеж към конструктивно обобщение, изградено върху здра­вата основа на фактите и изкристализиралата лична преценка: "Пря­ко или косвено Петър Дънов участва в съдбата и живота на българ­ския народ. Неговият позив за добродетели, разумни отношения, целесъобразен живот, здраво семейство и стремеж към знания е при­ет от хиляди негови последователи както в България, така и по све­та."

 

Единствената теза на автора, която - по наше мнение - е непри­емлива от гледна точка на историческата истина и духовното съ­държание на събитието, е концентрирана в думите му: "Около смър­тта на Петър Дънов съществуват някои неясни моменти - дали е самоубийство, убийство или естествена смърт." Макар че А. Пантев не се ангажира с категорично становище, самото споменаване от негова страна на вариантите "самоубийство" и "убийство" вече го отдалечава чувствително от действителната стойност на разглеж­дания факт. За един учен с толкова широка ерудиция и висока обща култура, но непритежаващ нужните езотерични познания, подобен пропуск все пак е напълно извиним. Той не е могъл да знае споде­леното от Учителя П. Дънов сред съвсем тесен кръг най-приближе- ни ученици, че първоначално е било предвидено Учителят на ББ у нас да пребивава 120 години във физическо тяло. Ала идването на власт в България на комунистите-безбожници и началото на техни­те репресии срещу религиозните и духовни общности у нас, които не подминават и ББ, предизвиква необходимостта от промяна в та­зи програма. Истината за кончината на Учителя Петър Дънов е, че той е допуснал едно сериозно заболяване да сложи край на зем­ния му живот. Не може и дума да става за самоубийство или убий­ство! Давайки си ясна сметка, че ако позволи на управляващата комунистическа сган да го подложи на репресии и дори да отнеме чрез насилие живота му, това неминуемо би довело до страшни кармически последствия за България и нейния народ (по примера на хилядолетното изгнание на евреите след разпъването на Иисус Хрис­тос), великият духовен Учител взема решение по естествен път да приключи мисията си на тази планета. За духовно просветения чо­век такава развръзка почива върху желязна логика. За невежите тя предлага пребогат материал за спекулации и словоблудство. Всеки отговаря за себе си!

 

Разгледаните две заглавия от последните години - в периода на демократични преобразувания в България, на границата между две столетия и хилядолетия - изпълват с оправдан оптимизъм искрено търсещите в Духа. Двата изследвани по-горе очерка за Учителя П. Дънов биха могли да бъдат определени като бели лястовички върху изпъстрения с най-разнообразна палитра цветове небосклон на бъл­гарската духовност и култура. Небосклон, все още нелишен и от тъмните облаци на скудоумието, откровената посредственост и добре премерената, егоистично обоснована враждебност към инакомислието. Обстоятелството, че този титан на Божествената Любов, Мъд­рост и Истина вече получава признание на най-високо научно, ака­демично и историко-културно равнище, не може да бъде отминато без съответната доза надежда за бъдещето. Надежда, че колосално­то му Дело рано или късно ще бъде оценено по достойнство и в собствената му родина, а не само от страна на милионите му после­дователи навред по планетата.

 

В заключение - анализът на резонанса от учението на Учителя П. Дънов и дейността на организираното от него духовно общество "Бяло братство" в различни среди у нас разкрива неговото място в обществено-културния ни живот като непривично и странно за не­го явление, което оставя противоречиви впечатления - в зависи­мост от точката на наблюдение. Показателно за цялостното състоя­ние на нашата култура е доминиращото отношение на охулване, анатемосване и отричане на движението. В по-общ план то е приз­нак на една патриархална консервативност, на страх от "различно­то", което е насочено към разкрепостяване на традиционното мис­лене, породено от тежненията на българската култура и непроменяния с векове народностен стереотип.

 

Опасенията от разрушаването на изконните стълбове на култу­рата - семейство, бит, вяра; от друга страна - провокираното любо­питство към новото и необичайното, в крайна сметка довеждат до примирение и негласно приемане на движението ББ като факт от нашата действителност. Но така и не се стига - и все още не се е стигнало - до разбиране и положително отношение в голям, наци­онален мащаб, до оценяването му като оригинална и по своему по­лезна изява на културата ни в разглеждания период, както и в на­шата съвременност. Подобна обществена позиция спрямо ББ и не­говия основател, вече превърнала се в традиционна, го огражда с високи стени на неразбиране и изисква най-активни усилия за про­мяна на статуквото от страна на белите братя и сестри. Този резул­тат по косвен път свидетелства още веднъж за неустойчивостта на модерния културен модел на България - неустойчивост, породена от непреодоляното люшкане в ориентацията към национално или чуждо, плод на цялостното ни лъкатушно и скокообразно истори­ческо развитие.

 

По размаха на дейността си и броя на последователите си духов­ното общество "Бяло братство", създадено от Учителя П. Дънов, безспорно се очертава като най-мощното от сходните нему дви­жения и школи - теософи, толстоисти, спиритисти, антропософи и т. н. Неговата отличителна черта е наблягането върху практи­ката - личното самоусъвършенстване на всеки по отделно и братс­ките взаимоотношения в общността.

 

Без съмнение от особена важност е и огромният авторитет на самия Петър Дънов, който привлича хората с това, че реализира идеите си на дело. По този начин Бялото братство успява да запъл­ни онази празнота в общественото съзнание, която останалите ре­лигиозни и духовни общности - и преди всичко Българската пра­вославна църква - не съумяват да оползотворят. Като резултат от този процес на самоизява движението на Учителя П. Дънов създа­ва и осъществява един алтернативен социално-културен и духо­вен модел.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...