XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

[Albena]

XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

 

"Моята задача е да ви дам Божественото учение. Вашата задача като ученици е да го предадете на българския народ. За­дачата на българския народ е да го предаде на всички народи.

Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие от - говаряте (пред Бога), ако не предадете на българския народ то­ва учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не пре­даде учението на другите народи."

(Учителят П. Дънов)

 

 

1. Смисълът на живота

 

Откакто човекът осъзнава себе си като разумно същество, той неизменно търси отговор на въпроса за смисъла на своето присъс­твие в света на материята. Този най-велик онтологически проблем на нашето битие крие в себе си цялата гама от възможности за офор­мянето на определен мироглед. Всеки точен и осмислен отговор на така поставения въпрос предопределя до най-висока степен жизне­ния път на този, който е съзрял за него.

 

За да вникнем в същността на Божественото проявление на бъл­гарския духовен Учител Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно), е необходимо да почерпим жива вода от изворите на вселенската Мъдрост, да синтезираме целия хилядолетен опит, концентриран във философията, историята и духовното познание на човешкия род. Само тогава бихме придобили смелостта да разкрием поне край- чеца от завесата на всемирната драма, в която изпълнител на глав­ната роля е поредният пълномощен Пратеник на Всевишния, а ние, простосмъртните, сме зрители или участници според възможнос­тите си и в съответствие със степента, в която успяваме да проник­нем в мистериите на Духа. А колко още остава неразкрито за наши­те очи - физически и нетленни... Цяла бездна от познанието за Ис­тината, която отвека променя света към добро. Ала дори и в шепа да гребнем от нея, би ни стигнало за цял един живот.

 

По наше мнение крайната цел на човешкото съществувание е Божественото съвършенство, така както е формулирана от Учи­теля на Учителите, Христос, в Неговата Проповед на планината (Мат. 5:48). Смисълът на нашия живот е в непрекъснатото духов- но-нравствено развитие и усъвършенстване, наречено богоупо- добяване в християнството. А съдържанието на земната ни жи­тейска изява е в неуморното, непрестанно и всеотдайно отдаване и приемане на Любов. Любовта е и свързващата нишка между сми­съла и целта на живота. Тя е най-скъпата и най-достойната награ­да пред олтара на безсмъртието.

 

Докосването до жизнения подвиг на един истински духовен Учи­тел - какъвто е този, на когото е посветен настоящият лекционен курс - понякога е достатъчно дори само за миг да проумеем всичко това. А най-сигурният начин да се съединим с него във Вечността е да го последваме по неговите стъпки.

 

 

2. Мисията на великите духовни Учители на човечеството

 

"Може ли човек да блесне повече от Слънцето ? Кой гениален човек е успял да завладее и огрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна, а дори и Христос, не са огрели целия свят така, както Слънцето го огрява. Те не са имали друга задача, а са проповядвали Любов към Бога (курсивът мой - К. З.)."

(Учителят П. Дънов)

 

Съвсем наскоро се разделихме с ХХ век. Едва ли друго столетие от човешката история е било такава бурна арена на сблъсък на тол­кова ярки и същевременно разнопосочни духовни учения и школи, социално-политически доктрини, религиозно-философски и мис­тични концепции, културни феномени и течения в областта на из­куството. Научно-техническият прогрес прерасна по степен на ин­тензивност в революция и значително допринесе за утвърждаване на рационално-потребителски мироглед сред мнозина наши съвре­менници. Върху фона на този така пъстър конгломерат от противо­речиви тенденции и насоки на глобално и индивидуално развитие все по-актуални стават вечните въпроси, пред които от зората на своето сътворение стои разумното същество човек: "Кой съм аз?", "Какво е моето място в света?", "Какъв е смисълът на присъствие­то ми тук и сега?", "Накъде води моят път през хилядолетията?" Като възвишен резултат от творческата дейност на една всеобхватна, вселюбяща и всемогъща Същност човекът винаги е получавал ре­шаваща подкрепа за отговора на тези съдбоносни въпроси от своя Създател - Небесния Отец, Бога, посредством великите духовни Учители на човешкия род.

 

Всяка човешка култура и цивилизация биват изграждани с мо­щен тласък напред, предизвикан от едно Божествено присъствие. Старото бива безмилостно разрушено. От него се съхранява само онова, което може да послужи при съграждането на основите на Новото. Именно духовният Учител - Пратеник на Небето, е онзи, който въплъщава в действителността импулса за разграждане на ненужното, загнилото, обречено на изтление и за съзиждане на пред­начертаното в Божия план.

 

При определена периодичност от време - обикновено не по-мал­ко от няколко столетия - на нашата планета идва в плът велик Учи­тел, чиято основна задача е да предаде на хората последната редак­ция на Божественото учение, най-актуалната за съответния косми­чески и исторически момент, както и да посочи пътя към Истината на пробудените и пробуждащите се души, искрено търсещите в Духа. Той открива своите ученици, избрани предварително при начертаването на мисията му в духовния свят, и започва активна работа с тях, както и сред народа, в чиято социална и културна среда се е въплътил.

 

Учителят на ББ в България - Петър Дънов (Беинса Дуно) - е един от тези Небесни Пратеници, който недвусмислено и катего­рично заяви Божествената Истина пред своите съвременници и яс­но посочи пътя за преодоляването на кризата, назрявала сред чове­чеството векове наред, както и за изграждането на Новата Култура на VI коренна раса - Културата на Любовта.

 

Освен всичко останало един подобен Миров (Световен) Учител представлява в съответствие с духовния си потенциал грандиозен трансформатор, който превръща негативните мисли и чувства, зат­лачили земната аура, в позитивни, изтъкани от светлината и на­деждата на едно космическо прозрение и Мъдрост, нямащи равни на себе си. При това той осъществява този извънредно тежък про­цес на космическа алхимия мълчаливо, незримо и с непобедима, състрадателна обич към своите по-малки братя и сестри. В проти­вен случай могъщата енергия на пресътворението би могла да из­пепели неподготвените да възприемат възродителните й излъчвания. В така пречистената от великия Учител духовна атмосфера се про­явяват градивните, възходящи в творческо отношение сили на не­говия народ, както и на всички останали синове и дъщери на чове­чеството, узрели за полъха на Новото и готови да го оделотворят в живота си. Именно по тази причина идването на подобен Учител ознаменува зората на една нова планетарна култура.

 

Рангът на един духовен Учител се определя от величината на неговата мисия, от мащабите на Промяната, която той е призван да реализира. Когато кълновете на обновлението, което той носи със себе си, поникват навред по планетата и засягат духовната еволю­ция на цялото човечество, тогава говорим за Миров (Световен) Учител. Той винаги е въплъщение на Христовия Космически Прин­цип - Словото, което от възникването на човешкия род се излива изобилно върху умове, сърца и души, за да ги просветли и да им вдъхне живеца на силата за пресътворение. Той неизменно съчета­ва в себе си по неповторим начин Божествената Мъдрост и Любов и е готов да ги раздава безвъзмездно на всички, съзрели да ги при­емат в съзнанието си. Учителят е Сеячът (ср. притчата на Христос за сеяча - Мат. 13:3-9), а учениците му са тружениците на Божията нива, чиито дълг е да отгледат плодовете от посятото и да ги разда­дат на устремените по духовния Път. Поради тази причина Учителят винаги създава своя Школа, в която предава драгоценния бисер на знанието на определен кръг последователи. Те са живата връзка между него и обществото, проводниците на величавите му идеи - вестители на Новото Учение, апостоли (а нерядко и мъченици) на прехода от по-ниското към по-високото стъпало на мировата ево­люция.

 

Световните Учители идват периодически на планетата Земя ка­то Пратеници на една висша Общност, която съществува и функци­онира в духовната вселена, имайки проекции във всички матери­ални светове (галактики, звездни системи, отделни планети). Едно от имената, с които е известна тази Общност, е Великото Всемирно Братство (Всемирна Ложа). Както подчертава и българският духо­вен Учител П. Дънов, това е Йерархия от разумни Същества, завър­шили преди милиони или милиарди години земния (материалния) етап от своята духовна еволюция. Те изпълняват задача, която са получили непосредствено от своя върховен Повелител - Твореца на видимия и невидимия свят: да ръководят и насочват развитието на Космоса като цяло, т. е. на всичко съществуващо.

 

Самият Петър Дънов изяснява същността и съдържанието на поня­тието "Учител" в контакта със своите последователи: "Искам при това да дам на хората едно правилно разбиране на думата "Учи­тел". Учителят е толкова видим, колкото и невидим. Той е на­всякъде: в светлината, във водата, във въздуха, в слънцето, в ка­мъните, растенията, животните и хората. Той е на Земята, а съ­щевременно и в други светове." За връзката между Бога и духовния Учител той споделя: "Ако мислите, че можете да отделите Бога от Учителя и Учителя от Бога, вие не разбирате законите. Ако Учителят мисли, че може да направи нещо вън от Бога, той е на крив път. Единственият Учител, Който учи хората, е Бог. За да ги учи, Той взема една или друга форма. По такъв начин Бог няко­га е видим, а някога невидим (курсивът мой - К. З.)." В същия дух са и следните негови пояснения: "Онзи, Който говори през вековете, е Един и Същ. Във всички времена Бог е, Който се изявява на хората. Той е Един. Образите, с които се изявява, са различни."

 

На друго място в Словото си българският духовен Учител внася допълнителна яснота при трактовката на тези въпроси: "В света има само един Учител. Това е Бог! Когато говорим за Учителя, разбираме Великата безпределна Любов, която се изразява в да­ване на знание, на мъдрост, на щастие, на блаженство на всич­ки същества." Пътят на окултния ученик преминава постепенно от външното към вътрешното, от откриването на Бога в природата към разкриване на присъствието Му в човешкото духовно естество. От този момент нататък постиженията на познанието извират от оживелия вътрешен първоизточник на безсмъртието у личността. В тази насока заслужават внимание и следните разсъждения на Учи­теля П. Дънов: "Ако не познавате Учителя вътре във вас, не мо­жете да познавате и външните Учители. Ако не познавате Бога, Който е във вас, не можете да разберете окръжаващите неща. ...Какво е званието "Учител"? Ти трябва да познаваш Бога и Бог да те познава. Не можеш да бъдеш Учител, докато не познаваш Бога и Бог не те познава. Моята мисъл е мисълта на Бога." Учи­телят като същност е етап и цел от бъдещото духовно развитие на всеки ученик от великата Школа на Божественото: "Човек, който вече е научил всичко на Земята, Бог го праща да учи другите. Като им преподава своето знание, те изпитват радост, но и онзи, кой­то е пратен, се радва на тяхната радост."

 

Учителят П. Дънов рисува и градацията в контакта между зем­ното и небесното, използвайки понятия с вече изяснено съдържание: "Учителят е среда между Бога и ученика. А ученикът е среда между Учителя и народа, света."

 

Поставяйки Любовта като фундамент и най-важен принцип в сво­ята теоретична схема, Учителят П. Дънов дава собствената си прецен­ка за предназначението на предлаганото от него учение: "Аз съм длъ­жен това Божествено учение - учението на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - да го предам с живот и дело на вас - учениците на Всемирното Бяло братство в България. Вие, учениците, сте длъжни да го предадете на българския народ. Българският народ е длъжен да го предаде на останалите народи по лицето на Земята. Ако аз не изпълня своята мисия както трябва, ще давам отчет пред Бога. Ако вие, моите ученици, не изпълните своята мисия както трябва, ще давате отчет пред Бога. Ако българският народ не изпълни своята мисия, той ще дава отчет пред Бога."

 

 

3. Кой е Учителят Петър Дънов?

 

"Мнозина ме питат каква е моята цел, когато проповядвам на хората. Ако аз съм дошъл да говоря това, което проповядват други, нямаше нужда да идвам. Аз проповядвам Христовото учение, което трябва да се приложи в живота поне в малък размер, а именно - в отношенията между бащи и майки, синове и дъщери, слуги и господари. Да се приложи между всички хора на Земята това Учение е моята задача. Нека всички свещеници и пропо­ведници да се съберат и да се помолят на Бога да им помогне в прилагането на Христовото учение, защото само то е в състо­яние да примири всички хора. Учението, което проповядвам, е Учение за Живата Природа, с която се занимава и науката. То е Учение за Живота, наука за Разумното в света, наука за Бога и Любовта."

"За Учението, което проповядвам, не казвайте, че го е из­мислил някой си Дънов, а казвайте, че това е Учението на Бялото братство. Утре може да дойде някой друг с друго име. Величието на всички, които са идвали в света, е в това, че те са предали Истината така, както Бог я е предал."

"Нас ни наричат "дъновисти". Това е заблуждение. Ето, аз самият не съм дъновист. Аз проповядвам Божията Любов."

(Учителят П. Дънов)

 

Отново се връщаме към въпроса, който зададохме в Х1, т. 2. То­зи път ще се опитаме да го разгледаме пречупен през повече ъгли на изследване. Ще дадем думата и на самия Петър Дънов, за да чуем собственото му мнение в тази насока, което без съмнение представ­лява интерес както за хилядите му последователи по цялата пла­нета, така и за множество хора извън системата на ББ.

 

По принцип стремежът за проникване в дълбините на личността на един духовен Учител се сблъсква със сериозни, често непрео­долими затруднения. Мащабите на това Същество са толкова ог­ромни, ръстът му дотолкова надвишава средните човешки мащаби, че пълната обективност на оценката остава на практика непости­жима. Най-сигурният път към този род познание е концентриран в проучването на духовно-културното наследство и прилагането на Учението, оставено от всеки подобен Пратеник на Небето. В нашия случай това предполага опознаването, осмислянето и въвеждането в ежедневния живот на Словото, Паневритмията и музиката на Учи­теля П. Дънов.

 

Това, което прави неизгладимо впечатление при характеризира­нето на личността на българския Учител на Любовта, е неговата безспорна универсалност. Едва ли има област на науката и изкус­твото, в която той да не се е проявил като вещ познавач и ценител. Нещо повече, безброй са примерите, свидетелстващи за приносното естество на новото по качество познание, добавено от него към вече известни сфери и параметри на съвременната система от въз­гледи на човечеството. Самият той се изявява като великолепен му­зикант - майстор на цигулката и пианото, ненадминат специалист и интерпретатор на редица езотерични науки: астрология, френология и физиогномика, графология, хиромантия, ясновидец от най-висока класа, лечител от ранга на Христос, владеещ до съвършенс­тво телепатията, бялата магия и телепортацията, пророческата дар­ба и способността да въздейства върху природните стихии. Личният му живот е образец на безкомпромисна нравственост и безупречно служение за благото на земните хора. Нямат чет обстоятелствата, при които той е проявил завидно търпение, ненадмината духовна сила, велика по съдържание и действеност Любов и доброта, Бо­жествена Мъдрост и разумност, стоманена воля и чувство за собст­вено достойнство. Заслугата за спасяването на българските евреи от хитлеристките лагери на смъртта, която бива приписвана на мно­зина - от цар Борис III, през депутата Димитър Пешев, до архие­реите на Българската православна църква, принадлежи именно нему. Само че той никога и по никакъв повод не я е изтъквал. Понеже великият в Духа неизменно е велик и в скромността си.

 

Неведнъж са сравнявали Учителя П. Дънов с Христос. По този повод той заявява: "Ще тръгнат за мене да говорят: Христос съм бил. Дръж го за себе си. Аз съм това, което съм, а ти си това, което си. Тъй седи великата философия. ...Христос не съм, но Христос е в мене (курсивът мой - К. З.)." Осъзнавайки невъзмож­ността да представи пред съвременниците си действителната си същност, той споделя: "Аз не се боря да оставя име между хората. Какво ме интересува това име ? Хората и без това не знаят ис­тинското ми име."

 

Немаловажно за целите на настоящото изследване е да се опита­ме да узнаем за какъв са смятали Учителя П. Дънов неговите уче­ници и последователи. В своето съчинение "Окултизъм, мистици­зъм и учението на Дънов" (София, 1922, с. 87-88) неговият съвре­менник В. Граблашев пише: "Едни гледат на Дънов като на обикно­вен проповедник; други - като (на) човек, много напреднал духовно; трети - като на един Адепт; четвърти - като на един велик Учител, който е дошъл да помогне на човечеството; а има и такива, които отдават на Дънов и по-голямо значение и които считат българския народ много щастлив, загдето се е родил в България и от нашето племе Дънов, защото чрез него българският народ ще се повдигне, ще получи светлина, която никой друг народ не притежава и за ко­ято много други народи биха дали мило и драго. Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекват­но цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като раз­бираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, ува­жението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази кон­статация е в сила както за преките или писмени дискусии с Право­славната църква, така и за множество други случаи на подобно про­тивостоене, включително за периода на тоталитарния комунисти­чески режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България.

 

Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги нап­равя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курси­вът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свобод­ни по ум, сърце и душа. Единственото, което не обичам, е измама­та. " Както подчертава многократно и Спасителят Иисус Христос - който има уши да слуша, нека слуша. И не само да слуша, но и да осмисля казаното. И не на последно място - да го прилага.

 

Слушане - осмисляне - прилагане. Това е вълшебната стъл­бица на успеха по духовния Път. Към осмислянето със сигурност спада и осъзнаването на факта, че Словото на Учителя П. Дънов е предназначено на само за земните хора, а прониква във всички сфери и области на Битието - до съзнанието на всички същества във Все­лената. И няма как да е другояче, тъй като това Послание извира от най-извисените зони на Божествения свят. По този повод самият той отбелязва: "Аз не говоря само за вас. Моята мисъл е за всички разумни същества. Тя се предава като по радио в целия свят. Тя не е и моя мисъл, а Божествена. Родена е тя преди вековете - още преди създаването на света. Тя е проява на Бога, Който живее в нас и ни говори отвътре. И най-малкият подтик към добро е език на Бога (курсивът мой - К. З.)."

 

Размишлявайки на глас пред група свои последователи, велики­ят духовен Учител преценява параметрите на евентуална своя бъ­деща изява сред земните хора: "У мене има един стремеж да се приближавам повече към слабите, безразлично дали са бедни или богати. Имам съчувствие към слабите и искам да им помогна. И Христос не дойде за праведните, а за страдащите, за болните, слабите и бедните. При болните ще ида с аптеката си, а при дру­гите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да опра­вя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще опра­вят света (курсивът мой - К. З.). Аз искам да изчезне вашият про­заичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано." При друг случай той разг­ръща и разяснява смисъла на окултната истина, предадена от Хрис­тос - че ученикът никога не може да бъде по-издигнат от своя Учител: "След време ще бъдете там, където съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът се изменя и аз се уча. Това, което науча, остава за мен, а това, което вие научите, остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие - моята. Всеки ще избере Любовта по специфичен начин. Вие сте остарели от безлюбие. Аз дойдох да ви подмладя, защото Любовта осмисля живота и подмладява (курсивът мой - К. З.)."

 

Не бихме могли да се докоснем до същността на един Миров (Световен) Учител, какъвто безспорно е Петър Дънов (Беинса Дуно), ако не проумеем пълната, тотална безкористност на неговата изява в плът. Може би затова и той самият се чувства мотивиран да спо­дели: "Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз ще пожелая да използвам дори една мушичка за свое благо, с мене всичко е свършено. Аз ще бъда разрушен. Ще се превърна в пигмей. Разбирате ли това? Аз не съм отстъпил пред Божията Воля, никога не съм отказал да изпълня свещените Му Мисли. Аз познавам Бога като Абсолютна Любов, като Абсо­лютна Мъдрост, като Абсолютна Истина и като Абсолютна Прав­да и Доброта. Не искам да наруша и най-малката заповед, защо­то няма по-велико страдание от това - да се отчуждиш от Бога (курсивът мой - К. З.)." И още, на друго място в Словото му: "Необходими са безкористни хора, които са готови безкористно да служат на Бога." Силни думи, изречени от един могъщ Дух, въплътил без остатък Божията свята Воля в своя живот.

 

Той е преминал отдавна по пътя, който днес изминават неговите следовници. Познава всички негови завои, стръмнини, хлъзгави участъци, свлачища и усойни места. Преди да стане Учител е бил ученик. Целият човешки опит е събран като на длан в душата му. Затова е способен да разбере всеки и да помогне на всеки. И не се притеснява да заяви: "Няма грешка, която да не съм опознал. Най- различни мисли, желания и чувства минават през мене, защото съм ви изслушвал, а след това е трябвало да се чистя - да не оста­не нито помен у мене от човешката нечистота. Всичко от света се отразява и у мене. Затова не говоря за себе си, че съм голямо величие." Естествено е действително великият да е и безподобно скромен... Но величието в Духа не означава да спестяваш на по- малките си братя и сестри някои горчиви истини. Това е и причи­ната той нерядко да предпочита да бъде безпощадно прям, вместо да премълчи неудобни за слушателите му разсъждения: "Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча - да ви уча на сричките, думите, изреченията."

 

За опита на православните владици от Св. Синод да отлъчат Учителя на ББ от християнската Църква той споделя: "Едно време гръцките владици с един замах обявиха българите за схизматици и ги изключиха от Църквата. Сега 16 синодални старци разискват за изключването ми от Църквата. Лошото е там, че никой не може да ме изключи. Този, Който ми е дал живот, Той ме изпрати на работа. Онзи, който може да ме изключи, това съм аз. Как ще се изключа? Само ако наруша Божия закон. Но ако аз изпълнявам Божията Воля, кой ще ме изключи?" Не бива да се заблуждаваме, че този последен въпрос притежава само риторичен характер. Той е насочен в определено направление, но - естествено - остава без отговор. Така както никой обективно мислещ човек не би бил в състояние да възрази на следното изявление: "Питат ни: "Кои сте вие ? " Ние сме едно велико Братство, което има клонове на Небето и на Земята, и в цялата Вселена. Този, който служи с цялата си душа на Бога, е гражданин на това велико Братство на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Аз ви казвам: Станете ученици на това Братство!" Като отговор на обвинени­ята в сектантство той казва простичко, но с изумителна сила на въздействието: "Ние не сме секта. Ние сме Цялото, в което жи­веят всички секти."

 

Пропускът за достъп до великия Учител на ББ е степента, в коя­то хората изразяват Божията Любов: "Който няма Любов и идва при мене, той ми отнема времето, а за този, който има Любов, за него имам винаги време."

 

За начина, по който хармонизира своята воля с тази на Бога, той свидетелства: "Христос казва: "Говори!" И аз говоря. Аз не правя, каквото искам. Каквото ми каже Господ, това правя, там отивам. И Господ прави за мене всичко, каквото аз искам. Бог ми казва да посетя някого, да повдигна някого. . Аз съм ви събрал тук за кого? За Господа. Бог ми е казал да ви събера. Той ми казва: "Това ще им разправиш." Вие казвате: "Така си помислил Учителят да ни говори." Не, аз ви говоря, каквото Бог ми каже. Каквото ми каже Господ, ще го кажа на вас." Той не крие нищо за себе си - битието му е открито за всекиго, Словото му - също. Ала в същото време не си прави илюзии, че някой - дори и най-прозорливият - би успял да проникне в дълбините на същността му. Затова споделя: "Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не Го е познал. Ако бяхте Го познавали, щяхте да имате Неговата Лю­бов!" Нито за Бога, нито за него самия е от значение да бъде познат изцяло в същността си. Това не е актуална задача за неговата мисия.

 

Изпитанието му е концентрирано в начина, по който ще я изпълни, а не във външния блясък, който като правило никога не съпровож­да изявата на един автентичен духовен Учител: "Кой съм - аз знам! Обаче това не е важно. За мене е важно какво да правя, за да изпълня мисията, задачата, която имам тук. Мога само да работя, да изпълня това, което имам за задача." Той прави всичко въз­можно да изясни целта на присъствието си в плът на тази планета. Малцина го разбират. Повечето - не. Но това не може да го отчае. Той няма време да се жалва поради невежеството на човеците. Пък и няма на кого. Сам е. Безмилостно, безнадеждно сам. И независи­мо от всички колосални трудности през цялото време се стреми да се постави на мястото на слушателите си. Все някой от тях би тряб­вало да прозре смисъла на Божия план, изразен чрез Учителя П. Дънов: "Вие казвате: "Какво мисли нашият Учител?" Аз мисля да ви предам Божията Любов! Аз трябва да я пусна да върви! Земята ме интересува толкова, колкото ме интересува и небето! Вие някой път трептите за небето, а пък аз се интересувам и за земята. За мене раят и адът са тук! Като видя ад някъде, внеса светлина и го направя на рай. Когато купувате златен съд, очист­вате го внимателно. Аз правя същото с вас."

 

Понякога си позволява да въздъхне: "Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз." С което категорично опровергава помислите на онези негови последователи, които си въобразяват, че външното му спокойствие и невъзмутимост са огледално отражение на вътрешния му душе­вен живот. Един от най-кратките и съдържателни негови завети към тях е: "Ако искате да живеете, трябва да живеете, както аз живея." Защото: "Това, което с мен ще научите за десет години, без мен ще го научите за хиляди години."

 

Той не заобикаля въпроса за изконната си същност. Но го интер­претира така, че отговорът му да стане достояние само на зрящите: "Кой е Учителят? Кой е Христос? Това са въпроси на невидимия свят. Невидимият свят - светът на Истината горе - той ще раз­крие отвътре Истината на човека." Именно в невидимия свят се крият критериите за потвърждаване истинността на Учителевото Слово. И тъй като Царството Божие е вътре в самия човек (ср. Лука 17:21), то всеки негов ученик е длъжен да потърси това потвържде­ние дълбоко в духовната си природа: "Не е въпрос какво ще кажа аз по това, кой съм, а какво ще кажат от невидимия свят. Важно е дали от невидимия свят поддържат това, което аз изнасям. За­щото Христос казва: "Ако Аз търся Своята слава, то нищо не съм, но има кой да я търси." Новото, което говоря, ще се завери от друго място." А последната дума има, разбира се, личната опит­ност на търсещия по духовния Път. Приложеното в живота, в ежед­невието езотерично знание поражда най-непоклатимата увереност в достоверността на изнесеното от Учителя на ББ словесно богатс­тво: "Аз ви давам жито. Вие казвате: "Дали е хубаво?" Посейте го и ще видите." А той самият нито за миг не се отклонява от убе­деността, че мисията, с която Бог го е пратил в света, е да предаде на всички Неговото вечно, обновително и възраждащо Слово. За­рядът на това свято Дело го издига над всички условности на сре­дата, над всички спънки и препятствия, изникващи на всяка крач­ка по пътя на Великия Посветен: "Божественото Слово има сила да расте при всички условия. По това се познава: ако има сила да расте при всички условия. Разбира се, онзи, който ще го сее, трябва да е вещ и трябва да е добър земеделец, но и житото трябва да е доброкачествено. Но умният никога няма да сее недоброка­чествено жито."

 

 

4. Оценката на Времето

 

Една личност от ранга на Учителя Петър Дънов не може да ос­тане незабелязана за своите съвременници. Разбира се, не бива да се очаква всички вкупом да разпознаят поредната изява на Мировия Учител, да му се поклонят в знак на смирена почит и да го послед­ват по трънливите друми на живота. Ала благословена е онази душа, която го стори! Вековете и хилядолетията се сменят в ритъма на Вечността, прецеждат безпощадно дребното, делничното и тленно­то и остава да блести със сияйна красота само скъпоценният образ на непреходното.

 

Всеки духовен Учител предлага безвъзмездно на съвременници­те си скъпоценния бисер на Божествените Истини. Ала измежду човеците само пробудените и пробуждащите се души са способни да го възприемат и оценят по достойнство. Измежду тях именно се формира онзи кръг от последователи, които впоследствие съзряват за готовността да разнесат факела на Божественото учение навред по света. Някои от тях израстват в Духа по-бързо, друго - по-бавно. Но това, което ги обединява, е безпримерната преданост към све­щеното наследство на техния Учител. И той, и те рано или късно получават справедливата, безпристрастна оценка на безсмъртния съдник - Времето. Ала не за нея се борят те, а за тържеството на Светлината над Мрака.

 

Може би най-достоверно звучат оценките на свидетелите. Затова и в следващите редове предлагаме спомени на съвременници на Учителя П. Дънов, които са имали възможността да общуват лично с него. Не споменаваме имена, тъй като не е нужно.

 

Един от неговите ученици разказва: "Познавам го от 1930 година, но преди това съм слушал много за него - и не от други, но от хора на моето семейство. Всички говореха с уважение за него. .Обект на изследвания и проучвания от страна на Учителя е бил и баща ми. Той помнеше и знаеше много неща за работата на Учителя. Неговото здраво оформено мнение беше, че Учителят е оригинален, задълбочен, независим, недогматичен и обширен ум." Особено све­жи и неподправени са впечатленията на хора, които са го видели за първи път. Един от тях, с инициали Д. К., пише: "През един дъждо­вен ден на 1930 година се отправих с един мой приятел към края на големия парк, при най-високото място, което наричат "Изгрева". Щом влязохме през широката дървена врата в двора пред салона, ние видяхме Учителя, който имаше светло плетено кепе на главата си. Той даваше указания на дюлгерите, които преправяха един на­вес до салона. Погледът и вниманието му бяха все към работниците. Когато приближихме към него, той ни посрещна много любезно.

 

Но при тази среща разменихме с него малко думи, защото един чер­вендалест посетител бързо и енергично говореше с него и като ръ­комахаше темпераментно, искаше да го убеждава за нещо и така отнемаше възможността на другите да поведат разговор с Учителя, който можа цял час при ръмещия дъжд, без ни най-малък жест на отегчение, да изслуша жаркия събеседник. От тази първа и важна за мене среща аз запазих и до днес учудването си от изключително­то търпение на Учителя (курсивът мой - К. З.). У мен се запечата един образ за него, който остана завинаги с релефна яснота в съз­нанието ми." По-нататък същият автор добавя: "При първия ни раз­говор Учителят обърна вниманието ни към това, че за разбирането на духовната наука са необходими много задълбочени знания. Аз разбрах от това загатване, че той отправя учениците си към знание, основано на здрав, личен опит и добито чрез целесъобразни, ра­зумни методи. Той никога не е одобрявал, нито насърчавал някои от учениците си към повърхностно, суеверно или каквото и да е мъгляво вярване. .Повечето негови беседи засягат актуални теми (курсивът мой - К. З.). Словото му винаги е свързано с онова, което интересува широк кръг хора. Той взема винаги отношение към близ­ките събития в живота както на отделната личност, така и в общес­твото и прави дълбоки, мъдри и оригинални преценки. Той не го­вори само сухи теоретични напътствия, а интерпретира актуалното, животрептящото и същественото за развитието на човека. Учителят говори за това, което утолява духовния глад и стимулира развитие­то на човека, което развитие - особено в духовно отношение - със­тавлява и смисъла на човешкото съществуване. От тази позиция, от която той наблюдава живота, са изключени елементарните и дреб­навите неща. Даже когато се спира върху наглед обикновени въп­роси, той успява да ни покаже от тях онова, което е красиво и до­стойно. Аз не бях срещал дотогава такава магическа сила - да се преведат в сублимация всички неща, всички чувства и мисли. Ако е възможен някакъв паралел, някакво сравнение, редно е да споме­на някои от Христовите проповеди в Евангелието, особено Пропо­ведта на планината." Изводът на свидетеля е, че: "Словото на Учи­теля завладява с изключителната си оригиналност. .Не съм сре­щал по-забележителен човек от него."

 

Друг последовател и съвременник на Учителя П. Дънов отбеляз­ва следното: "Ако Освалд Шпенглер има дързостта да пише, че "бъ­дещото хилядолетие принадлежи на Достоевското християнство", ние пък имаме не по-малко основание да очакваме, че съществени елементи от бъдещата духовна сграда на човечеството ще бъдат идей­ни и нравствени ценности, взети от съкровищницата на Учителя Беинса Дуно, изявени за пръв път в България. . Учителят на Бялото братство не остави конспектно и конкретно формулирана философ­ска система, но остави едно грамадно идейно богатство. Опитите да се обхване и подчини безбрежният свят на каква да е система, на един или на много основни принципи са усилия от съмнителна полезност. Такова систематизиране най-често се изражда в доктринерство. Завършените, затворени и само умозрително издържани доктрини често предлагат илюзорни изводи. Те са само от полза да развиват логичното методично мислене. Когато една философска доктрина не е затворена в рамки, а само сочи пътищата на мисълта, тя стои над сферата на интелектуалната акробатика. Към нея се приобщават търпеливите - онези, които могат да чакат плода на едно семе, посадено в твърда почва. Ограниченото доктринерство и широкият духовен размах на свободната мисъл се отнасят по­между си, както механиката към органичната природа или както се отнася логиката към интуицията. Голям брой философи предлагат картината на действителността или като механическа схема, или с щрихите, които се долавят в един съзерцателен унес. Учителят не показа предпочитание към някой от тези методи. Той си служи вир­туозно с тях, употребява ги където е потребно, но в края на краища­та той сочи опита като последна проверка на тази теза. В този сми­съл Словото на Учителя Беинса Дуно има белега на една филосо­фия - наука (курсивът мой - К. З.)."

 

Същият автор предлага своята гледна точка спрямо научния ха­рактер на предлаганото от Учителя П. Дънов теоретично богатство: "Всеки въпрос, разглеждан от Учителя, носи ярко и недвусмислено характера на философия и паралелно с нея - на научна методика. Отношението на Учителя към науката - според това, което говори той - е положително. Той неведнъж е приказвал за похвалното уси­лие на учените хора да откриват закономерностите на природата. Той, обаче, говори за една наука, за едно знание, което нарича "Бо­жествена наука". Тя не е онази наука, която хората на нашата съв­ременност натрупват в главата си като в библиотечен рафт. Тази наука, за която говори той, е такава, че с нея човек може да сменя отрицателните си състояния с положителни." И завършва разсъж­денията си със следното заключение: "Не се колебая да заявя, че в духовната история на българския народ няма по-значително по обем, дълбочина и оригиналност, както и по смел полет (на мисълта) творчество от това на Учителя на Бялото братство (курсивът мой - К. З.). На някои то изглежда сектантско, а на други - прекомерно смело, защото руши известни прегради. Твърдя при това, че чрез възхваляване не се налагат идеи. Каквито и да са идеите, те бива възприети от тия, които са дорасли до тях. Обемът и нап­равлението на проблематиката в Учението на Бялото братство на­помнят космогония, а решенията на самите проблеми, които пред­лага то, го характеризират като наука и метафизика, колкото и стран­но да звучи това съчетание."

 

* * *

 

Отминават векове и хилядолетия. Стопяват се образите на безб­рой човешки същества, преброждали пътеките на нашата планета. Измежду тях оставят светла диря само онези, които са носили сме­ло над главите си факела на Божествената Истина, огрявайки с без­смъртното му зарево пътя към съвършенството. Кохортата на вели­ките духовни Учители на човечеството...

 

Един от тях е българинът Петър Константинов Дънов (Беинса Дуно).

 

Поклон пред святото му Дело!И нека за финал на настоящата последна тема от лекционния курс "Учението на Бялото братство" използваме още една редакция на

 

Заветът на Учителя

 

"Моята задача е да предам Божественото учение с живот и дело на вас, моите ученици. Ако аз не направя това, Небето ще ме държи отговорен!

 

Вашата задача като ученици е да предадете Божественото учение с живот и дело на българския народ. Ако не направите това, Небето ще ви държи отговорни!

 

Задачата на българския народ е да предаде Божественото учение с живот и дело на другите народи. Ако не направи това, Небето ще го държи отговорен!"