СТИХОВЕ - Д. АН-ВА.,И S.

[valiamaria]

Д. Ан-ва

ЯБЪЛКОВИЯТ ЦВЯТ

На малкото дървце в чаровния април

бе цъфнал утринта един едничък цвят.

Роса го ороси и слънце го огре,

а вятър щом повя, полъхна аромат.

 

Той беше цвят един в сияние роден.

Из златното сърце поглеждаше сълза.

— При този розов цвят пчелици да бръмчат,

и плод да се роди, — с усмивка Бог каза.

 

И златното сърце разтвори се тогаз

и бръмнаха пчели. Вълни от аромат

преливаха до тях, зовяха ги безспир,

и все на този цвят, един едничък цвят.

 

Стоеше под дъжда невинното дръвце,

а малкият цветец се гушеше под лист.

Чадърче бе му той и капките тогаз

звънтяха в ласкав тон, преливащ и сребрист.

 

Когато после туй престанал бе дъжда,

и слънцето огря, небесната дъга

изличи цветове. Цветецът я видя

още по-красив разтвори се сега.

 

Затуй ли в есента на малкото дръвце

висеше чуден плод, плод огнено червен?

Той беше цял любов, мелодия и лъч,

той беше красота на нов и слънчев ден.

 

Той беше любовта на малкия цветец

към слънчевия лъч и чистата роса,

към вятъра игрив и ронния дъждец,

към синьото небе и кротката дъга

 

Той беше любовта о, този сладък плод,

на розовия цвят към цялата земя.

И тази си любов в малките сърца

на своите семенца той радостно преля.

ПЛАНИНСКИ ВРЪХ

Надвиснал облак кълбест, бял,

Кат къдрав кичур се развял

Над челото на връх висок.

 

А той замислен, мълчалив,

Като мъдрец вглъбен в разгадки,

Спокойно среща и изпраща

Един след други вековете.

 

Що знае той, какво е видел,

Говорят многото слова,

Написани в живот и време

По каменната му глава.

 

Надвиснал облак кълбест, бял,

Кат къдрав кичур се развял

Над челото на връх висок.

S.