ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО

Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът. Ние хората се отличаваме от растенията и животните по на­шитe стремежи. Животните се учат, как да живеят; живеенето е наука за тях. Ние сме родени, за да мислим. Като минал нашият живот през растенията и животните, ние носим техния живот в себе си. Често казваме: Животното, което живее в мене. Ние различаваме живота на животното в себе си. Във формата на растенията ние сме учили закона на растението, да растем нагоре и надолу. И до­сега носим желанията на растенията — искаме да станем големи хора, да дигнем с главата си до облаците. Във формата на животните се учихме как да живеем: да ядем да пием, да се движим, да бягаме. И едва в човешката форма ние започваме да мислим. По какво се от­личава човешката мисъл? Ако натоварят едно животно с някакъв товар, то ще хукне да бяга, да вика. То не разбира, какво става с него. Съзнава, че има известна дисхармония, която пречи на неговите чув­ства, то желае да се освободи и затова бяга. Изпадне ли човека в това положение, той няма да бяга, но започва да мисли, как да снеме товара от гърба си.

Животът може да се изрази във формата на едно растение, може да се изрази във формата на едно животно, на един човек — същество, което мисли, а може да се изрази и в една форма непонятна още за нашето днешно съзнание, която за нас ни се представя като бъдеще.

Ако бихме могли да погледнем на живота от гледището на животното, човешкият живот би ни се сторил като бъдеще, а животът на растенията като минало. Животът на растенията и на животните за нас е минало, сегашният живот на мисълта е настояще.

Когато у нас се зароди желанието да живеем, т.е. да ядем, да пием, да се удоволствуваме или наслаждаваме, това е животът на животните- — нашето минало. С този живот ние влизаме в противоречие със сегашния си живот като мислещи същества. Същественото, което ни отличава като човеци, то е нашата мисъл. Ако ние се откажем да мислим, ние ще приличаме на онова момиченце, което бащата праща в училище да учи, пък то, когато учителят преподава, взема огледалото и се забавлява с прическата си, с дрехите си, с панделките си. Нашата съществена задача като човеци е да се учим и да мислим. Занимаваме ли се със страданията си, разправяме ли, колко сме нещастни, ние приличаме на това момиче, което не учи, а се занимава със странични неща. Страданията, които имаме, са резултат на една недовършена работа в областта на растенията, в областта на животните или в областта на човеците.

Ако искаме да растем, това не е наша работа. Растежът е работа на растенията. Ако искаме да живеем и това не е наша работа, това е работа на животните. Да оставим работата на растенията и животните и да свършим нашата работа. Нашата работа е да мислим. Когато свършим нашата работа, тогава е добре. Другите същества имат други задачи в света. Ако ние не мислим, ние не вършим нашата работа, а вършим работа на други същества.

Най-първо ние ще турим идеята, че основното нещо в нашия живот е да мислим. Един американски професор разправя една своя опитност, че до своята тридесетгодишна възраст той не знаел, как­во нещо е мисълта. Когато в него се заражда съзнанието, че той мо­же да мисли, изпитал голяма радост за възможността, която има да мисли и да разрешава някои въпроси.

Страданията и мъченията, които имаме, са за да се научим да мислим. Те са условия, при които нашата мисъл може да расте и да се развива. Ако ние спазваме закона на мисълта, тези страдания и мъчения може да ги отстраним. Щом страдаме.щом се обезсърчаваме, щом се гневим, ще си кажем, че не мислим. Като дойдат разочарованието, обезсърчението, обезверяването и всички отрицателни състояния, да започнем да мислим за тях. Когато сме обезсърчени, да мислим, защо сме обезсърчени. Когато мислим, знаем как да постъпим.

Само като мислим, ние ще имаме едно понятие за нашето бъдеще, ще имаме едно право понятие за Бога. В света съществува една велика разумност. Никой от нас не може да бъде онеправдан. Ако приемем, че в света има един Бог и допускаме, че някой може да ни онеправдае, ние сме в противоречие, не вярваме, че светът, в който живеем, е разумен. Всеки от нас може да поправи съдбата си, ако приема и реализира в себе си следното: Да вярва, че живее в Бога; да вярва, че животът е разумен; да вярва, че никое същество, не може да го лиши от онова благо, което Бог му дава в света. Каквото и да ни се случи в живота, даже да сме принудени да напуснем света на хората, Бог ще ни даде друга форма, при по-добри условия. Когато напуснахме живота на растенията, станахме животни; когато напуснахме живота на животните, станахме човеци, когато напуснем живота на човеците, ще станем ангели. Затова Христос каз­ва: „Който обича живота си, ще го изгуби: а който ненавиди живота си на този свят, за вечен живот ще го опази". Напуснем ли се­гашния живот, ще приемем друг по-висш живот.

Когато мислим, живеем в настоящето, когато искаме да живеем, то е животът на миналото, пък когато търсим щастието, смисъла на живота, безсмъртието, то е бъдещето. Когато се чувствуваме нещастни, то е животът на миналото. Всяка мисъл на миналото трябва да можем да я пренесем в една идея на бъдещето, за да можем да разрешим задачите на живота. Има един живот, който изключва мисълта, има живот, който включва мисълта в себе си. За да се справим с нещастието, трябва да приемем любовта. Щом обичаме Бога, нашето състояние се сменя. Когато казваме, че живеем и се движим в Бога, че Бог живее в нас, тази идея още не ни е ясна, защото то е бъдеще за нас. Животът, който изтича от Бога, се про­явява в миналото, проявява се в настоящето, проявява се и в бъдещето, Бог обединява всичките в едно. Да обичаме Бога, значи да виждаме Бога в тия, които обичаме, да виждаме Бога и в себе си. Ако не виждаме Бога в себе си, ние виждаме миналото в себе си. Идеалът ни не трябва да бъде безформен, но живо разумно същество, което да ни бъде другар и да ни помага. Ако едно разумно същество може да ни помага в живота на мисълта, това същество може да ни бъде полезно. Ние трябва да станем проводници, през които да влезе Божествената мисъл в нас. Тогава всички положения на света ще могат да се поправят.

Ако ние срещнем човек, който мисли, както ние мислим, въпросът е разрешен, ние можем да имаме отношение помежду си. Двама души, които мислят, могат да се споразумеят. Ако ние нямаме мисълта, която Бог е вложил в нас, нищо не можем да направим. Мисълта засега е най-същественото, с което трябва да работим. Който и учител да дойде в света, той ще засегне нашата мисъл. Онова, което е съществено за нас, Бог ни го е оставил. Той казва: „Сине мой, дай си сърцето!" Бог не иска от нас ума, но сърцето, онова, което ни е причинило толкова страдания и неприятности. Бог иска нашите сърца, за да ги пречисти. Оставя ни ума, за да работим с него.

Да работим с мисълта си, това е най-красивата работа. Всички други работи ще се разрешат. Щом започнем да мислим, ще намерим доброто в другите Щом започнем да мислим, ще проявим Божията любов.