ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

ДРИШ И НЕГОВАТА ПАРАПСИХОЛОГИЯ

Преди няколко години, през март, професорът в Лайпцигския университет Ханс Дриш по покана на българското философ­ско дружество посети София и в университета държа три сказки, в които изложи своето разбиране за живота. В първата сказка изложи своите възгледи върху витализма, във втората — своята философска система и в третата — основните принципи на парапсихологията. Ид­ването на Дриш в България е важен момент, защото той раз­движи умовете на нашата интелигенция и я заинтересува от въпроси, по които една част от нея е имала материалистични схващания. Интересът към Дриш беше толкова силен, че даже на български върху неговите идеи излезе брошурата: „Що е витализъм?" Дриш в на­чалото на научната си дейност е бил професор по зоология в същия университет, в който е и сега. Той е известен като зоолог със своите сериозни изследвания в тая област и с важните си научни трудове. Но освен конкретно изследване на фактите в тая област, той е проявявал стремеж и към обобщаване на фактите, към тяхната синтеза, за да се изгради философията на биологията. Така въз основа на собствените си наблюдения и опити върху организмите идва до ви­тализма. По-късно се заинтересува и от чисто философски въпроси и даже почнал да чете лекции по философия в същия университет. Едновременно още от рано той се е интересувал и от тъй наречените окултни въпроси, и като резултат на изследванията си в тая област идва до създаването на нова наука, която нарича парапсихология.

Тук ще се занимаем с неговата „Парапсихология", която излезе в 1932 година^[1].

Що е парапсихология? Самият Дриш я нарича „наука за окултните явления". Той почва своята книга с цитат от Шопенхауер: „Този, който се съмнява във фактите на животния магнетизъм и в неговото виждане чрез ясновидство, трябва да го наречем не невярващ, а невежа". (Парерга, първи том, 1850 г.). Дриш казва, че целта на книгата му е, тя да бъде като ръководство за тези, които искат с успех да работят в областта на парапсихологията и то както за събиране на факти, така и за теоретичното им обяснение. Той заявява още в началото на своята парапсихология следното: „Ако не бях убеден, че има известни верни факти в тая област, макар и не многобройни, то не бих писал тази книга". Хората мислят, казва Дриш, че са просветени, обаче често те са тъкмо противното, т.е. ограничени догматици. Мнозина мислят, че знаят, какво съществува и какво не съществува в природата, а при това мнозина от тези, които отричат някои факти, дължат своите знания на някоя вестникарска статия. Даже и да е добра тая статия, не е достатъчна Например, какво би било положението на един човек, казва Дриш, ако той се изказва върху химията само въз основа на една вестникарска статия и пренебрегва работата на химиците? Същото е и за парапсихологията. Мнозина от тези, които отричат явленията, които изучава парапсихологията, даже и не подозират, каква грамадна литература има по въпроса. Дриш дава голяма важност на парапсихологията, защото чрез нейното изграждане ще се извърши такава велика промяна в миро­гледа на човечеството, равна на която няма и е нямало в историята. Това ще бъде научното установяване на невидимия свят.

Дриш казва, че парапсихологията е наука, както химията и геологията са науки. Тя работи индуктивно; работи с методите на всички положителни науки. в Лондон от дълги години работи „Обществото за психични изследвания". То изследва явленията на парапсихологията по научен начин. Издало е много бюлетини, които съдържат изследванията му. Главният му труд е „Phantasms of the Living” Особено са интересни научните опити на това общество върху телепатията. в Германия излиза от ред години „Списание върху парапсихологията".

Защо Дриш дава туй название на тая наука? Психологията изучава психичните явления, които са свързани с обикновеното човешко съзнание. За разлика от нея, парапсихологията изучава по-дълбоките сили на човешкото естество, чрез които идваме до ново разбиране на човека и природата.

За изследване явленията на парапсихологията учените обикно­вено си служат с хора, които имат свръхнормална чувствителност и възприемчивост и в тяхно присъствие са възможни някои парапсихични явления. Тези хора можем да наречем сензитиви, но напоследък във Франция почнаха да ги наричат „метагноми". Тази дума е старогръцка и буквално преведена значи: „с разширено знание". Метагномът е сензитив, който има способности или качества, които над-минават тези на средно-развития човек. Дриш най-много набляга върху всички възможности за погрешки при изследване на парапсихичните явления. в първата част на своя труд той в строго научна форма излага условията, на които трябва да отговаря едно явление, за да бъде научно установено. Даже в международния конгрес за психични науки в Атина преди няколко години, в който конгрес той участвувал, казал между другото: „По-добре е да отречем 99 истински явления поради някои недостатъчни условия, отколкото да приемем едно невярно явление за вярно".

Дриш разделя методите на парапсихологията на три вида: спонтанно наблюдение, очаквано наблюдение и експеримент. С тия три метода той разглежда следните видове явления: спонтанна телепатия, предаване на мисли, телекинеза, шум, чукане и движение от окултен характер, тъй наречените „апорти", ясновидството, психометрията и т.н. Ще кажем по няколко думи за някои от тия явления.

Телепатията, спонтанно проявена, се различава от предаването на мисли, което се извършва като експеримент при избрани от нас условия. За да е научно установена, телепатията трябва да отговаря на следните условия: 1) Явлението да се изложи писмено и да се съобщи на доверени лица преди потвърждението му. Това се прави, за да се избегне ролята на подсъзнанието, за да се избегне предположението, че се е почерпило нещо от склада на подсъзнанието. 2) Явлението да е подобно на многобройни такива преживявания от други лица. 3) Да има съвпадение, както по съдържание, така и по време с проверените събития, например по отношение съобщение за смърт. 4) Разстоя­нието между изпращача и приемача да е голямо, така че да са невъз­можни нормално виждане и слушане, да е изключена и хиперстезията (необикновена усетливост на сетивата, например на слуха, обонянието и пр.). Когато телепатичният опит става между два града например или даже между две държави, хиперстезията, очевидно, е изключена. Хиперстезията на матагнома понякога е толкова голяма, че той може да чува това, което се говори тихо в друга далечна стая. При изследвания с метагнома взема се пред вид и неговата хиперстезия. Прочути опити по телепатия са правили при всички контролни мерки с положителни резултати Тишнер, Василевски, Ъптон Синклер и пр. Можем да кажем, че телепатията е вече научно установена.

Що е телекинеза? Тая дума произлиза от думите „теле" —длече и „кинеза" — движение. Това е движение на предмети на известно разстояние от сензитива. Близко до този вид явления е и левитацията, т.е. издигане на хора или предмети във въздуха, въпреки силата на земното притегляне.

Що е ясновидство? И що е ясновидец? Дриш дефинира ясно­видеца така: ясновидец е онзи човек, който съобщава верни данни, добити не чрез обикновените 5 сетива, при което е изключено предаване на знание от други същества, съзнателно или подсъзнателно. При ясновидството се възприемат факти, които стават в същия момент на далечно разстояние или пък които принадлежат на миналото или бъдещето. В първия случай имаме ясновидство в пространство; във втория случай — ясновидство на миналото, а в третия случай — тъй нареченото прорицателство. Пагенщехер е издал две специални книги върху своите изследвания на ясновидството.^[2]

Според Дриш някои случаи на телепатия трябва да се сведат към ясновиждане, например виждане на умиращи, защото в този случай лицето вижда много подробности: дрехите на умиращия, брадата му, околната обстановка, за която в момента умиращият не мисли. Затуй тук имаме нещо повече от предаване на мисли. Василевски привежда случаи, когато метагномката го вижда от далечно разстояние пред пианото или на велосипед.

За установяване на ясновидството, според Дриш, най-важният въпрос е, дали даден случай на ясновидство не може да се сведе към по-прости явления, например към телепатия, черпене от знанието, складирано в подсъзнанието на околните и пр. Изобщо, за да се установи ясновидството научно, трябва да се изключат всички възмож­ности за предаване на мисли. Например, четенето на затворени писма, каквито примери имаме доста научно установени, не означава още ясновидство, ако авторът на писмото, който знае съдържанието му, присъствува при опита и въпросът е само за едно определено писмо. Даже когато и авторът на писмото отсъствува, пак може да се изключи ясновидството и да се допусне психометрично предаване на зна­нието чрез допиране на сензитива до писмото. Например, това може да допуснем при знаменития случай с Осовецки: едно писмо било на­писано в Лондон. То било много добре опаковано и запечатано от един англичанин, който не знаел съдържанието му и било предадено на Шренк; и Осовецки е прочел вярно съдържанието му във Варшава. На пръв поглед този случай изглежда на истинско ясновидство, но Дриш казва, че тук не е изключено психометричното предаване на съдържанието му от автора на писмото, т.е. Осовецки като хваща писмото, влиза в психометрична връзка с автора на писмото и приема знанието му.

Друг случай е парижкият опит с метагнома Кан. Присъствуващите написали 6 писма. Кан се допрял само до едно от тях, обаче, дал вярно съдържанието и на шестте писма, които били разбъркани в един съд: и той предал съдържанието им в най-големи подробности. Тяхното съдържание не било нещо лесно за отгатване. Например в едно от писмата било написано на немски следното изречение: „Срещу глупостта напразно воюват боговете". Друго писмо било написано на еврейски език с латински букви; при прочитането му Кан казал, че не разбира съдържанието, но вярно предал всички букви. В този случай ясновидството е много вероятно, но пак напълно не сме осигурени от психометрично предаване на знанието.

Интересен е следният опит на Василевски: метагномът, когато се поставя пред него индийска ваза, вижда в същото време нейния едновремешен притежател един бивш капитан, за чието отношение към вазата Василевски не знаел нищо. Метагномът го вижда в странно облекло. Но и това не е напълно достатъчен случай на ясновидство, понеже лелята на Василевски е знаела за отношението на умрелия капитан към вазата. И можем да предположим, че метагномът е черпил това знание от подсъзнанието на лелята.

Сензитивът Ости можел да прави паранормални диагнози на болести — отчасти доста верни. Обаче и тези диагнози не могат да се считат за истинско ясновидство, понеже би могло да се предполо­жи, че подсъзнанието на болния предава на сензитива знанието за болестта.

Като вземем пред вид всички възможни случаи за свеждане ясновидството към по-простите случаи, то все пак някои от случаите, които привежда Пагенщехер, трябва да ги приемем за действително ясновидство, защото отговарят на всички условия. Но някой би могъл да каже: „Кой е механизмът на ясновидството?" Това е съвсем друг въпрос. Преди всичко трябва да се установят фактите. Ето един интересен случай, приведен от Пагенщехер: пред една метагномика се поставя бутилка, която била намерена в морето близо до Азорските острови. Тая бутилка принадлежала на едно лице, загинало при корабокрушение. Преди да загине, лицето написало на испански на един лист няколко реда, поставило листа в бутилката, която пуснало в морето. Действително, някои лица, които намерили тая бутилка, знаели съдържанието на писмото, но тук може да се изключи психометрията понеже метагномката в ред картини е рисувала цялото произшествие при корабокрушението — обстоятелства, които не били известни на тия, които намерили бутилката.

Също така и Бестерман излага един свой опит, който можем да наречем случай на истинско ясновидство, защото изключва четене на мисли и ролята на подсъзнанието. Вътрешността на една къща била описана подробно от метагнома, без да са били нито той, нито някой от присъствуващите някога в тая къща. Също така и притежателят на тая къща не се е събирал с метагнома. Ако в този случай не допуснем истинско ясновидство, тогава трябва да прибегнем до съвсем изкуствени и пресилени комбинации за предаване на мисли. Оригинален е друг случай на ясновидство; виждане на едно нещастие в пристанището Сидней. Един момък имал нещастие при пътуването си с кораб и бил изяден от акула. Метагномът, като попипал един предмет, който принадлежал на това лице, разказал цялата случка. Известно време след това тая същата акула била хваната и в стомаха й се намерили остатъци от дрехите на момъка. В тоя случай трябва да допуснем или психометрично предаване от страна на умрелия, или истинско ясновидство. Но и в двата случая ние вече приемаме известни окултни истини: тук трябва да приемем един случай на истинско ясновидство или съществуването на умрелия след смъртта, който е предал своето знание на метагнома. Ще приведем някои случаи на не напълно доказано ясновидство: метагномът съобщава де се намира откраднатият предмет или убитият човека. Тук не може да се говори още за напълно доказано ясновидство, ако крадецът знае местото на предмета и ако убиецът— жив или умрял— знае местото на убития. За да приемем този случай за истинско ясновидство, трябва да допуснем, че раненият е останал известно време жив и се е довлякъл до друго място, дето е умрял от раните, та и убиецът да не знае точно, де е трупът.

Въпреки всички горепосочени предпазителни, контролни мерки, казва Дриш, с голяма вероятност можем да кажем, че има установени истински случаи на ясновидство, макар и не абсолютно да твърдим това, понеже можем да предположим в някои случаи и предаване мисли от умрели.

При изследване на ясновидството в бъдещето или прорицателството, трябва да се изключат ония случаи, които могат да се сведат към внушение или самовнушение. Например, някой може да каже на едно лице, че ще заболее в еди-кое си време. И последният може да заболее точно в посоченото време, но това не показва още прорицателство, понеже не е изключено действието на внушението. За да се удостовери един случай на прорицателство, трябва да се изключат ясновидството, внушението и телепатичното предаване на мислите. Добри такива случаи са, когато се предскаже една случка, която не зави­си от волята на потърпевшия в някои случаи и това не е доказа­телство. Например, ако някому се предскаже, че къщата му ще бъде подпалена от злосторник, то все пак може да се предположи в краен случай, че тая мисъл е възприета от лицето, което подпалва къщата. Дюн твърди, че почти всеки ден човека в сънищата си има прорицателство за най- близкото бъдеще и то някой път с най-големи подробности.

Що е психометрия? Психометрията е виждане в картини сцени из живота на даден човека, когато сензитивът се допре до един предмет, който е принадлежал на това лице. Има множество случаи на психометрия, напълно научно доказани. И Дриш твърди, че психометрията трябва да се счита като вън от всяко съмнение. Хубави опити по психометрия са правени от Василевски, Тишнер и Пагенщехер.

Знае се, че биологията в последно време все повече клони към витализма, според който животът на организмите не може да се разбере само чрез свойствата на материята, но трябва да се приеме един разумен принцип, който работи целесъобразно в органически­те процеси. Аз не искам да твърдя, казва Дри, че всички биолози са вече убедени виталисти, обаче, всички разумни биолози вече не се задоволяват с механическото обяснение на живота, макаръ и да се бавят още да проникнат в тая област, която е отвъд границата на механичното. в новата книга, която напоследък излезе под редакцията на Дриш и Волферек: „Проблемата на живота"^[3] са поместени ред статии от видни биолози. от тези статии се вижда ясно, как фактите на най-новата биология водят към витализма. Значи, можем да кажем, че днес биологията въз основа на най-новите изследвания изоставя постепенно биомеханизма, защото натрупаните нови факти в нея не могат да се обяснят от механистично гледище. Не малко допринесе и Дриш за обяснение на жизнените процеси от гледището на витализма със своето капитално съчинение: „Философия на органичното"^[4]

Еволюцията не може да се обясни чрез теорията за случайността, предложена от Дарвин, но чрез действието на един разумен принцип, чието присъствие в организма трябва да приемем въз основа на натрупаните факти. Дриш нарича този разумен принцип в организма ентелехия или душа. Този разумен принцип се изявява във филогенията на организмите. Действието му се вижда ясно при разглеждане процеса на регенерацията, при разглеждане опи­тите, правени върху ранни зародишни фази на организмите и пр. Дриш подробно е разгледал тези въпроси в горепоменатата книга: „Философия на органичното".

Ние виждаме, че витализмът преодолява механичното разбиране на живота и води към приемане духовното или разумното, действу­ващо в цялата природа. Ето защо, от това гледище витализмът може да се вземе като мост, който съединява днешната официална наука с парапсихологията. Тая роля на витализма като мост към парапсихологията Дриш развива и обосновава подробно в своята книга „Парапсихология". в особен дял на тая книга Дриш казва, че фактите, установени при изследване на парапсихичните процеси, ни принуждават да приемем, че освен материалният, физическият свят има и един друг свят, който можем да наречем душевен или невидим свят. в този именно душевен свят се извършват процесите на телепатията, ясновидството и пр. Въз основа на новите факти на парапсихологията трябва да приемем, казва Дриш, душата като самостоятелно същество (Енс), покрай физическото тяло. Към това водят изследванията на парапсихичните явления.

Интересна е тая глава на парапсихологията, в която Дриш говори за тъй наречените „екскурзии" на човешката душа. Под „екскурзии" той разбира излизане на душата при някои случаи и тогава тялото изгубва съзнание, обаче в същото време съзнанието или разум­ното в човека се изявява вън от тялото чрез душата. Това напр. е наблюдавано при упойка във време на операция. Когато оперираният е вече напълно под действието на упойката и тялото му е безчувствено за операционния нож, той може да вижда всичко, което правят с него и след това го разказва вярно с всички подробности. Да­ва верни показания за онова, което е ставало в операционната зала. Това е типичен случай за отделяне на душата от тялото. Но това е възможно да се приеме само от онзи, казва Дриш, който отхвърля психофизическия паралелизъм и приема душата като самостоятелно същество освен тялото. Щом се приема отлъчването на душата, т.е. нейното отделяне от тялото, при което съзнанието се запазва в ду­шата, то трябва да приемем, че за да имаме психични процеси, не са необходими известни физиологични процеси в човешката нервна система.

Съществуването на душата след смъртта Дриш нарича монадизъм (от думата „монада". което значи същество, разумен индивид). в полза на монадизма Дриш привежда два факта от изсле­дователя Матисен. Първият случай е тъй наречената кръстосана кореспонденция. Тя се състои в следното: няколко метагнома, живущи в местности, далеч една от друга, дават откъслечни съобщения, които отделно с неразбираеми, напр. отделни думи от стихотворението на един поет. Обаче, като се съберат всички тези съобщения, получава се едно цяло, което има смисъл. И метагномите казват, че тези съобщения са дадени от едно и също лице, заминало отвъд. Другият случай е паранормалното цитиране на места из някои книги. В този случай заминалият отвъд съобщава чрез метагнома, че в еди коя си библиотека, на еди кое си място има еди коя си книга и на определена нейна страница се намира един пасаж, който разглежда еди кой си въпрос. Същият опит се е правил и с вестници, и то даже преди излизането на вестника. Значи, преди неговото излизане се казва, че в дадено място на вестника се намира еди какво си съобщение.

Разбира се, кръстосаната кореспонденция може да се обясни чрез телепатична връзка между метагномите, а пък при случая с вестника, можем да приемем, че мисълта на редактора паранормално е възприета от метагнома. А пък при познаване на някои пасажи може да се предположи, че тези данни се взимат от паметта на някой друг човек и то от неговото подсъзнание. Обаче всичко това би било много изкуствено и пресилено.

Дриш казва, че монадизмът заслужва сериозно отношение от страна на науката. Той заявява още, че е доста наклонен към монадичната теория, защото тя много добре обяснява парапсихичните явления.

В едно свое писмо до мен Дриш ми съобщаваше, че без да е член на някое духовно общество, намира за необходимо в днеш­ната епоха да работи, доколкото може, за каузата на спиритуализма.

Дейността на Дриш в днешната епоха е важна в две отношения: първо, той показва, как един човек, който е запознат с всички факти и методи на днешната биология, може да дойде до витализма, и то не чрез умуване, не чрез философски спекулации, но въз основа на научни факти, на научни изследвания.

Второ, той показа, как един съвременен учен може, пак въз основа на фактичен материал, да дойде до парапсихоло­гията. Колкото повече новите идеи проникват в обществото, толкова повече ще бъде оценена неговата роля в културния развой на човече­ството. Дриш със своята дейност ни дава пример, как всеки, който искрено търси истината, може по научен път, въз основа на най-новите постижения на науката, да дойде до окултизма.

----------------------------------------------------------

[1] Parapsychologie. Die Wissenschaft von den occulten Ersclieinun-gen. Methodik und Theorie. Miinchen, 1932.

[2] Pagenstec her: „Aussersinnliche Wahrnehmung", 1924. „Die Geheimnisse der Psychometrie", 1928.

[3] „Das I.ebensproblem", Leipzig, 1931.

[4] Philosophic des Organischen", 4 изд., 1928