КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

КОСМИЧНАТА ПРОЛЕТ

Днес е зимен ден. В тоя момент хиляди снежинки тихо падат от небесната вис и покриват майката земя. Те са даровете, с които небето дарява любимата си дъщеря земята. И колко са красиви тия кристални звездички, построени по най-чудна архитектура и със съвършена симетрия.

Колко е щедро небето със своите безбройни дарове към земята!

Зад механичните сили стоят разумни сили, които работят навсякъде в природата. Цялата природа е разумна и жива. Витализмът обосновава това за царството на органичното. Но той разширява това и за цялата природа. Според механичната астрономия земята се движи около слънцето по механични закони; според нея по същите закони се движат и другите небесни тела. Но според окултната астрономия, която е основана на научните методи наблюдение и експеримент, навсякъде трябва да търсим действието на разумните сили.

Разумни причини са наклонили земната ос на 23 градуса и това е създало смяната на четиритях годишни времена: пролет, лято, есен, зима. Земята влиза в пролетта, когато слънцето стъпи в знака Овен на 22 март — денят на пролетното равноденствие. И каква промяна става със земята в този момент! Каква разлика между едно поле, сковано с ледове, покрито със снегове и една майска ливада, обсипана с цветя!

Един вечен ритъм цари в природата. в това отношение животът е велика музика. И този ритъм, тази периодичност е многолика. Например, сменяването на деня и нощта, на будното състояние и спането, на годишните времена и пр. Обаче, има друг ритъм, друга периодичност, която обхваща по-големи интервали от време. Например, земната ос прави известно малко колебание, при което точката, в която тя пробожда земното кълбо при полюса, извършва един кръг за 25,000 години. Но има и още по-големи периоди. Ще кажа няколко думи върху това.

Идването на пролетта зависи от обикалянето на земята около слънцето, т.е. то предимно е свързано с живота вътре в слънчевата система, а не толкоз с живота на целия космос. Но има един друг ритъм, който е свързан с космичния живот. И по законите на този ритъм пак идва пролет от друг характер, която можем да наречем космична пролет. За да ни стане по-ясно това, трябва да кажем няколко думи за качествата на пространството изобщо.

Според окултната наука пространството е нещо живо, проникнато от разнообразни енергии — от механични до психични от разни степени. До известна степен това ни става понятно чрез изучаването на радиовълните. Нали радиовълни от всевъзможен характер изпълват пространството? Например такива, които съответствуват на някое музикално произведение, предавано от някой град; или радиовълни, които съответствуват на мислите, идеите, вложени в някоя сказка, предавана по радиото. Телепатията, която е научно установена чрез много опити, правени в Европа и Америка, показва, че мислителни радиовълни също така изпълват пространството; те могат да се изпратят от един човек на друг.

Вторият закон за пространството гласи, че то има голямо разнообразие в своите точки — не е така еднообразно, както си го представяме на пръв поглед. Това ни става по-понятно, като имаме пред вид и опитността на авиаторите. Често те се натъкват при своя полет на разредени пространства, наречени „вакууми", дето въздухът е по-рядък; и там именно стават катастрофите. Пилотът трябва да изучи, в кои места има такива вакууми; трябва да състави една карта за тях и да ги има пред вид. Казаното е вярно не само за въздуха, но и за всевъзможните енергии, които проникват пространството. Етерът в някои области на пространството е по-гъст, а някъде по-разреден. Също такова разнообразие има и за психичните сили, които изпълват пространството.

Знаем, че цялата слънчева система се движи към известни далечни съзвездия. Бързината, с която земята се движи по своята орбита, е 29 километра в секунда, а бързината, с която слънчевата система като нещо цяло се движи към други съзвездия, е друга. И естествено е, че тя в своя път в междузвездния свит ще срещне пространства от различен характер. И това не може да не се отрази върху еволюцията на съществата, които я обитават.

Сега влизаме в епоха, когато слънчевата система се издига в по-високите области на космичното пространство. По-рано тя е слизала надолу, а сега е в началото на качването. Разбира се, тук процесът става по закона на една периодичност, която обхваща интервал от милиони години.

Но когато се говори за слизане и качване, веднага изпъква друг въпрос: що е „горе" и що е „долу" в езика на окултната космология? На пръв поглед понятията горе и долу са. неща относителни, които всъщност не важат като нещо обективно в природата. Например, по-конкретно казано, за един земен жител „долу" е посоката към центъра на земята, а „горе" е противоположната посока. Че наистина това е относително, се вижда от следното: за двама хора, които се намират в антиподи, напр. в България и Америка, „горе" и „долу" са. съвсем обратни. Но сега се явява въпрос, има ли „горе" и „долу" в космичното пространство? В известен смисъл можем да кажем, че има. Нека анализираме тези две понятия по отношение на самата земя, преди да ги отнесем за космичния живот. За един земен жител „долу" е по-гъстата материя, а „горе" — по-рядката. Например, за един земен жител „долу" е твърдата земна кора и водите на океаните и моретата, а над земната повърхност е въздухът, който представлява по-разредено състояние на материята. Но и самият въздух, колкото се издигаме по на „горе", е все по-разреден, а на височина 200-300 километра той е съвсем разреден, додето дойдем в област, в която напълно липсва и там остава само етерът, който е много по-рядък от въздуха.

Казахме, че и космичното пространство има области, проникнати от по-гъста и по-рядка материя. Тогаз аналогично на това, което казахме за земята, можем да кажем, че в космичното пространство в известен условен смисъл „долу" е областта с по-гъста материя, а „горе" — с по-рядка. Сега слънчевата система напуща гъстите сфери на космичното пространства и навлиза в по-рядка среда, в по-рядка материя. И в този смисъл, можем да кажем, казва Учителят, че сега почва възходящият път на слънчевата система. Тя почва да се издига към по-редките сфери!

Сега пита се: има ли това някакво значение за живота в слънчевата система и какво именно. Това има грамадно значение, понеже много нещо зависи от гъстотата на материята, която образува средата, в която един организъм е посгазен. Знае се, че колкото материята е по-гъста, толкоз тя има трептения с по-дълги и по-бавни вълни, а вълните в по-рядка материя са по-къси и по-бързи. Знае се от физиката, че космичните лъчи имат най-къси и най-бързи вълни, именно с дължина по малка от ¹/₁₄ от ангстрьома^[2]. От там нагоре почват мислител нит, психичните вълни, при което колкото мисълта е от по-възвишен характер, толкова вълните, които й съответствуват, са по-къси и по-бързи. За това мислителните вълни, които проникват космичните пространства от по-гъста материя, са от по-нисш характер. А мислителните вълни, които проникват пространства от по-рядка материя, са от по-възвишен характер.

И така, щом земята заедно със слънчевата система почва своя възходящ път, т.е. път на изкачване, то тя влиза в среда, много благоприятна за еволюцията на съществата, които я населяват. т.е. среда, която ще бъде благоприятна за проява на най-възвишени идеи, чувства, стремежи и способности. Поради това, днес е епохата, когато човечеството влиза в един нов космичен период на творчество и разцвет, на културен подем във висшите области на Духа. Именно в това отношение можем да кажем, че човечеството влиза днес постепенно в областта на космичната пролет.

Но има и външни признаци, които потвърждават, че се намираме в началото на космичната пролет.

През пролетта природата като че ли вдига отчасти воала си, за да ни покаже частица от творческата мощ и неизчерпаемите богатства, с които разполага. Как го в обикновената пролет земята се облича в най-красивата си дреха и природата като че ли иска да покаже в най-голямо изобилие красотата и чудния чар на вечно младия живот, аналогично нещо имаме, когато човечеството навлиза в епохата на космичната пролет. И най-ранните признаци на тая космична пролет се чувствуват вече във въздуха. Въпреки днешните противоречия и пертурбации в света, в душите прониква едно радостно и светло облъхване от неземни сфери! Новото иде днес като пролетният лъх! Както семенцата, заровени в студената земя, се събуждат под благотворните топли слънчеви лъчи, така и душите поради влизане на слънчевата система в нови области на космичното пространство, ще изявят по-фините, по-дълбоките и по-мистични страни на своето естество. Нови идеи, нови проблясъци ще се родят в душите. Процесът на единението, който сега се долавя, че работи в съзнанието на човечеството, все повече ще завладява душите! Затова имаме вече известни признаци и в социалния живот, например, стремежите към обединяване и взаимопомощ. Симптомите на тая космична пролет се долавят и в науката, в която все повече навлиза духовният елемент; тя все повече навлиза в допирни точки с окултната наука. Навсякъде се чувствува, че иде нещо ново, обаче мнозина не знаят, в що се състои именно това новото, което иде. То ще донесе едно освобождение на човешкия дух, за да може той да прояви с мощен замах големите творчески сили и заложби, които крие в себе си. В душите ще се родят нови образи, които ще намерят израз във всички видове изкуства. Последните ще дадат по-ясен израз на фините, възвишени трепети, усети и прозрения на събуждащата се човешка душа.

Новият човек с по-тънките си усети ще долавя вътрешния живот на природата, ще влезе в контакт с разумното, което работи в цветята, тревите, дърветата, даже и в камъните. Те ще представляват за него един разумен свет, с който той може да влезе в общение.

Този лъх на новото ще донесе едно ново разбиране на Любовта. Човечеството ще се издигне до едно прозрение за магическата сила на космичната Любов. В този дух вече се долавят симптоми в новата поезия, новата музика, във философията и пр.

Една светлина почва вече да озарява човечеството. Войните ще престанат, защото народите ще разберат, че е по-добре да приложат справедливостта в международните отношения, отколкото чрез неправда да сеят семената на бъдещи войни. Международното съперничество и конкуренция ще се заменят с международно сътрудничество. По-силните народи ще помагат на по-слабите. Ще има побратимяване на народите. Те ще съзнаят, че образуват заедно едно голямо семейство. В живота ще бъдат приложени братството, любовта, взаимопомощта. Кооперативната идея ще бъде приложена в най-широк мащаб. По този начин всички народи ще отидат към такова благоденствие, благополучие и благоприятни условия, каквито никога не е имало досега на земята. Всичко това ще даде възможност и за небивали постижения във всички видове изкуства: поезия, музика, живопис, архитектура и пр. Всички ще имат условия да развият талантите и заложбите, вложени в тях, защото икономическият въпрос няма да съществува като спънка за никого; икономическите въпроси ще бъдат разрешени най-разумно, с най-голямо просветление и любов и всеки ще има нужда да работи за материални блага само няколко часа на ден, а всичкото останало време ще бъде употребено за нуждите на духа!

Това ще се отрази даже и върху външния облик на цялата природа. Тя сега ни пълни с очарование чрез своето вечно многообразие, чрез своето богатство на краски, форми, линии и пр. Но в бъдеще и тя ще еволюира и в новата епоха ще се издигне в своето творчество до нови, по-съвършени образи на красотата.

Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на земята. То що бъде култура на космичната пролет, на пробудените човешки души!

-------------------------------------------------------

[2] Един ангстрьом е равен на една десетомилионна част от милиметра.