Jump to content

ПОДРАЖАНИЕТО - Г. С. Г.


Recommended Posts

Г. С. Г.

ПОДРАЖАНИЕТО

Способността да подражаваме, както и всички други способности, има свой център в главния мозък. Този център, според изследванията на френолозите, се намира между центъра на милосърдието и тоя на идеалността.

Развитието на центъра на подражанието създава у човека склонността да имитира, една способност, необходима за всички хора, които работят по модел, по образец. Тя е особено силно развита у актьорите, които трябва да предадат било чрез мимики, било чрез маниери или тон качества и преживявания на други хора.

Наблюдателният ще констатира, че подражание има почти във всички области на живота: в науката, изкуството, техниката, в облеклото, говора, стила, в ходенето и пр. Някои автори отиват още по-далеч, като твърдят, че дори и известен процент от браковете се сключват пак по подражание. От данните на специални изследвания върху подражанието се вижда, че близо 30% от хората избират и бъдещата си професия пак по подражание на някой свой близък — чичо, вуйчо или някое друго лице, стоящо по-горе от тях.

Това не ще рече, че лицата не правят предварителна преценка. Те почти винаги имат свои лични съображения за едно или друго решение. Но в случая подражанието е несъзнателно и за това трудно уловимо, но все пак то упражнява своето влияние.

Подражанието е едно от ония качества на човека, които се проявяват в различни форми. Между другото, имаме: съзнателно и подсъзнателно, частично и пълно, отрицателно и положително подражание.

Към първата категория на подсъзнателно подражание спадат децата от предучилищна възраст. Те правят всичко, което видят у по-възрастните или едно от друго. Те правят това, защото критичното отношение у тях още не е назряло. Към същата тази категория спадат и много още хора, които, макар и да не са малолетни, не си правят труд да мислят и да преценяват предварително своите действия. Те са тъй наречените „големи" или „възрастни деца".

Частично подражание имаме тогава, когато се подражава само едно отделно действие, а не няколко или цяла серия действия.

Така, именитият епископ К. на щата Ню Иорк — Америка, прочут оратор, имал навика да си държи главата наведена към лявото рамо. Всички пастири от неговата епархия, може би несъзнателно, почнали също да си държат главата наведена над лявото рамо.

Подражанието в случая е рожба на силния стремеж у пастирите да се доближат до колоса на ораторското изкуство, олицетворение на което те виждали в лицето на своя патрон — епископа К.

От много наблюдения е констатирано, че при изучаването биографиите на великите хора, почти всички младежи се спъват, като започват да им подражават в отрицателното, което руши, без да потърсят онова красивото, положителното и доброто, което собствено съставлява същината на гения.

Но ние можем да подражаваме стила на някой гениален писател като Омир, но Омир не ще станем. Ние можем да подражаваме Леонардо да Винчи по избор на сюжети, по изразни средства, но никога не ще бъдем като него. Ние можем по много неща да приличаме на Паганини, но, ако не свирим, никога не ще го достигнем.

Подражанието може да ни направи подобни на някого, но никога няма да ни издигне до него; никога няма да ни направи творци.

Друга една категория подражание е тъй нареченото съзнателно подражание. То се проявява тогава, когато у човека има един ясно осъзнат стремеж към нещо по-високо и по-добро. Когато този стремеж не може да намери храна у самия индивид, той се устремява да я търси навън, у другите.

Но тук трябва да отбележим, че подражанието има за обект най-често външни неща; човек, обаче, не трябва да се спира при обвивката на нещата, а да се заеме да потърси тяхното съдържание и скрит смисъл.

Има хора, чието умствено развитие е такова, че за тях подражанието е неизбежно. Те не чувствуват достатъчно сили у себе си, за да могат сами да намерят онова, което им е необходимо. Те считат, че всичко онова, което те сами биха направили по свой почин и без чужд модел, все ще бъде по-лошо или по несъвършено от онова, което биха заимствували от другите. Те не вярват и не допускат, че биха могли да направят нещо, макар и най-малко, без да им бъде показан модел или без да бъдат ръководени от други. Хората от тази категория не предприемат нищо, без да се съветват с други и без да им се посочи в най-големи подробности всичко онова, което трябва да направят . Между тези хора ще намерите добри изпълнители, но под вещото ръководство на някой учен, умен или благороден човек.

Тези хора се себеподценяват. Те имат едно подтиснато и понижено самочувствие, което трябва да бъде възстановено. Това може да се постигне след дълга и неуморна работа над себе си.

Животът ни учи, че както лошото, така и доброто често се правят по подражание. За да не бъдат, обаче, нашите действия и постъпки случайни, а планомерни и целесъобразни, ние трябва да контролираме всички свои действия. Само по такъв начин човек може да си изработи по-самостоятелен характер.

В заключение ще кажем, че подражанието почти винаги е признак на незрялост и на слаба култура. И ония хора, които обичат или са свикнали да подражават, не чувствуват сили у себе си да създадат нещо ново. Те винаги се задоволяват именно с това: да имитират чуждото.

Подражанието би имало смисъл и оправдание само в ония случаи, когато ние почерпим импулс и поощрение за работа в оная именно област, където чувствуваме своето призвание. Подражанието в случая ще се изрази не в копиране на външни особености, а в това, че и ние почваме да работим също тъй усърдно, със също такова постоянство, както ония, които след като са работили неуморно, са пожънали успех в онова, към което са се стремили.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...