ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

[valiamaria]

ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ

Дванадесет часа без две минути.

Аз съм студент юрист. През октомври 1940 г. трябваше да се явя на изпит. Изпитът по един предмет продължаваше близо една седмица, поради многото кандидати. От голямо значение беше за мен да зная, кога ще ми дойдат денят и часът за изпита. Един ден преди изпита сънувам, че се разхождам по булевард Цар Освободител и гледам часовника на чиновническото дружество. Той показва точно 12 часа без две минути. После тръгнах по улица Бенковска, обърнах се още веднъж и часовникът още показваше 12 ч. без 2 мин.

На другия ден отивам в университета в 9 часа сутринта. След известно чакане ме повикват. Влизам в аудиторията и поглеждам часовника. Той показваше точно 12 часа без 2 минути.

Необикновен начин на осведомяване

Това беше в Рига в 1929 г. Записах се в едно дружество, в което влизаше като член и един художник, който боледуваше от туберкулоза. Веднъж отидох при него. Той знаеше, че съм ревностно привързан към това дружество. Беше вече на смъртно легло и при една среща ми каза, че ме съжалява, дето съм в това дружество. Той беше секретар на дружеството и като болен нямаше възможност да излезе вън от него. На другия ден след тая среща той се пресели отвъд. Аз много се замислих за тези негови думи и пожелах, ако има безсмъртие на душата, той да ми се яви и да ми каже по-подробно истината върху това дружество. И наистина, след 2 седмици той ми се яви на сън и ми каза за покварата, която съществува в това дружество. Разказа ми подробности, които не знаех. После аз се убедих, че е точно така, както ми разкри на сън секретарят на дружеството.

Истинска случка по време на световната война от 1914-1918 год.

Брат ми Кл., войник в руската войска, ни разправяше, как повярвал в духовното и в съществуването на отвъдния свят: Една лятна нощ е трябвало да пренощува в една плевня на селото Олайне в Латвия. Бил твърде изморен и на сън чува глас, който го вика настойчиво няколко пъти и три пъти го събужда. На третия път той става разядосан, взема един камък да го хвърли срещу този, който го буди. Не вижда, обаче, никого. Нещо го стяга и той не се решава отново да легне там. Трябва да отиде другаде. След като изминава известно разстояние, върху плевнята пада една бомба и тя се подпалва. Тогава с благодарност към Бога вижда, че този глас, който го е разбудил три пъти, искал да го спаси. Така той е повярвал в Бога и съществуването на духовния свят.