ДОБРИЯТ СИН

[valiamaria]

ДОБРИЯТ СИН

От 11 стих до края на 15 глава на Евангелието на Лука е разказана притчата за блудния син. В тази притча виждаме двама синове с противоположни заложби. В ума на младия син се зароди идеята да иде в странство. Една добра идея. Бащата като погледна сина си, в сърцето му се събуди любов към него. Обичен беше този син. Помисли бащата и си каза: Какво хубаво дете, какво умно дете е, да му дам свобода да иде, където иска. Най-първо младият син отиде да учи в някой университет. Разбира се, попада в един град, дето има развлечения, театри, кина, после други забавления. Увлича се в любовни работи. Разблудният живот е любовна работа. Там си пишат любовни писма, всеки ден носят нови костюми, шапки, обуща. Има срещи с различни приятели, пият разни ликьори, пушат цигари, свирят цигулки. Тия неща малкият син ги нямаше при баща си. Малкият син върви по линията на майка си, по женския принцип. Той иска да опита всичко. След като ходи по света и изхарчи всичкото си богатство, което баща му даде, като остана да пасе свините, че не му даваха и рошкови да яде, той си спомни, че и слугите при баща му имат по-добро положение от неговото. Той съзна погрешката си и реши да я изправи, като се върне при баща си. Малкият син не обвини майка си, че тя му дала такива заложби, че тя, ако беше по-добра и той щеше да бъде по-добър, но като видя погрешката си, разкая се и реши да я изправи. Той се върна при баща си с вътрешно смирение и каза: „Не съм достоен да бъда твой син, но приеми ме като един от слугите си. Каквото ми кажеш сега, ще го направя".

Онзи големият син, който върви по линията на баща си, който е недоволен, в него има честолюбие. Това е мъжкият принцип. Големият син се разгневи, като видя, че баща му направи пиршество при връщането на малкия син. Той каза на баща си: „Отначало съм изпълнявал волята ти и досега ти нищо не си ми дал, едно яре не си ми дал да заколя и да се повеселя с приятелите си. А този като се върна, за него закла храненото теле". Баща му каза: „Синко, всичко, каквото имам е твое. Този твой брат беше изгубен, а сега се намери".

Малкият син започна зле и свърши добре. Големият започна добре и свърши зле. Ние, хората на земята сме тия синове. Религиозните хора са големите синове, които изпълняват Божиите заповеди, спазват законите Му, молят се, постят, живеят благочестиво и се считат за праведни. Но, когато видят Божията милост към грешните, стават недоволни и казват: „Господи, ние постоянно се молим, слушаме Те, пък Ти нам нищо си не дал, а на тия грешниците и богатство и къщи, всички блага даваш".

Като дойдоха на земята младите синове, заживяха нашироко и всички загазиха. Ние сме тия млади синове, на които баща им даде имане и ги остави свободно да правят, както разбират. И нам нашият баща ни е дал много сили, които са скрити в нас и които може да ги развием. Човешкият организъм е толкоз пластичен и такава енергия има в него, че човек може да развие грамадна сила в себе си. Човек е най-възвишеното същество на земята и е надарено с такива дарби, с каквито никое друго същество не е надарено. Даже и най-неспособният човек има грамадни заложби.

Ние сме дошли на земята, за да опитаме земния живот. Когато опитаме всички земни блага, когато загубим всичкото си богатство, когато преминем през много страдания и мъки, в нас се пробужда едно ново съзнание, едно вътрешно дълбоко познание за нашия небесен баща. Ние разбираме, че има едно същество, което ни обича, което ни дава подтик за всичко възвишено в нашата мисъл, подтик за всичко благородно в нашите чувства и за възвишеното в нашите постъпки. То е така благо, че не ни счита виновни за погрешките, които сме направили. С пробуждането на съзнанието ни, се пробужда и възвишената и благородна природа, която Бог е вложил в нас. Ние съзнаваме, че за да се върнем при Него, трябва да изявим Божествената си природа. Това ще стане, като се решим да служим и да изпълним волята на Великия в света с любов. Няма по-благородно нещо, да обичаме Бога в себе си! Няма по-благородно да обичаме ближния като себе си! По пътя на служението, ние ще се приближим при нашия небесен баща.

Освен примера на тия двама синове, има един пример, на добрия син. Христос е добрият син. Няма нещо по-хубаво от добрия син. Винаги е бил готов да слуша, каквото баща Му каже. Христос казва: „Отче, да бъде Твоята воля. Не дойдох да изпълня моята воля, но Твоята". Добрият син постъпва така, както баща му мисли. Безусловно изпълнява Неговата воля и не гледа, как баща му постъпва с другите братя, но е готов да помогне на всички, които баща му обича, макар и да са грешници.

От такива синове се нуждае съвременното човечество. Ние можем да бъдем като Христа, да последваме Неговия пример. Изведнъж не можем да бъдем, но да започнем с най-малкото. Нашият баща ни е дал всичките възможности и условия да бъдем от добрите синове. В нас е вложено семето на добрия син. Ние трябва да го развием, това семе да пусне корените си в Божествения свят, да израсте и в него да потекат соковете на единния живот. Христос казва: „Аз съм лозата, вие пръчките". Да бъдем плодоносни пръчки на тая жива лоза.

Ако мислим, чувствуваме и постъпваме добре, ние сме добри синове. Ако обичаме нашите ближни, ние сме добри синове. Ако обичаме Бога, ние сме добри синове.