ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА - А.Б.С.

[valiamaria]

А. В. С.

ОБЩУВАНЕ С КОСМОСА

(откъс от студия)

Широчина на хоризонтите и дълбочина на мисълта. Ето кое става все по-малко за хората от нашата съвременност. Ние сме измъчени в тия затвори на съвременната условност. Тя ни души бавно, но настойчиво и сигурно. Както външният живот на човека днес се урежда в една задушаваща пространствена оскъдица — в небостъргачи, които пречат на окото да се къпе в свободата на просторите, така и вътрешният живот е стеснен в килийките на личността — настървен, жаден за емоции и силни опияняващи усещания, без озона на духовните простори, които обновяват съзнанието и връщат човека към забравения смисъл на неговото съществуване.

Хората живеят някак на пластове, защото имат нужда от близостта си, но не толкова от духовната си близост, колкото от структурата на градския живот, с който живеят като с временно успокояваща отрова, защото са забравили да черпят сили направо от природата — от бликащите извори на нейната щедрост.

Много са пътищата, които биха ни довели до изворите на световната красота и хармония. Един мислител може да се докосне до нея по пътищата на своето прозрение, един съзерцател може да ги види в трепета на своя екстаз, но най-достъпният от всички и най-благословен път това е общуването с тая красота, непосредственото й вдишване през ноздрите на нашия живот, през очите ни, сърцето ни и нашия дух. Ние можем да прозрем световния разум и съвършенство в удивителната красота и целесъобразност на природата, в постоянството на законите, които направляват живота, в чудото на малкото зърно, посято в почвата, в което е скрита многосложността на живота. Това е леснодостъпно, просто и сърдечно опознаване. То е все едно да отвори човек широко прозорците на своята душна стая и да остави свободно да нахлуе пресният животворен въздух на планината.

Познаваме ли ние дните, които прелитат като стрели? Познаваме ли нощите, които ни покриват със своята наситена с вълшебство тишина? Колко пъти сме заставали лице срещу лице с вечността, чиято история е написана в безмълвния вървеж на съзвездията, за да чуем нейното нашепване вътре в нас — оная неказана от никого думица, която разцъфтява в душата ни и огрява всички мрачни ъгли на нашия живот?

Ние преживяваме почти целия си живот затворени в ямата на нашия личен живот и угнетяващ бит, без да сме имали нито веднъж възможността да погледнем навън, да видим къде сме, къде отиваме и каква част от космоса съставлява планетата, на която сме кацнали и за която нищо не бихме узнали, ако не бяха прозорливите и гениални умове на великите астрономи. Ние приличаме в такъв случай на пътник, който се носи с влак през чудна планинска местност, осеяна с гори, ароматни поляни, декорирани със сияещи снежни върхове, с блеснали езера, но пътник, заспал в дъното на душния вагон, без да е отворил нито веднъж прозореца и без да е зърнал нито кътче от тая красота.

Какъв поглед, какви познания и идеи може да има такъв човек за действителността извън железопътния вагон? Няма ли неговата „реалност" да се заключава в тая душна обстановка, зад спуснатите завеси, всред дима и грижата за прехраната и съня? И каква огромна разлика в преживяванията и познанията за планината между тоя пътник и един планинар, който е живял с живота на планината, дишал е нейния въздух и е слушал бурите й в късния час на нощта. Няма ли те да имат съвсем чужди и непримирими възгледи за едно и също нещо? Такава е и разликата между хората на земята, които живеят в съвършено различни обстановки на своя духовен живот. Едните, които прекарват цялото си съществувание в душния вагон на личното си битие, захласнати в дребните грижи на катадневността, и другите, които са разтворили прозорците на своя живот и са отправили мисъл към висините.

Погледнете живота, лицата и постъпките на ония хора, които са прекарали по голямата част от живота си в изучаване и съзерцаване на небето. Колкото някои от тях и да са затворени по темперамент, все пак в тях има светлина и нещо друго, което ги отличава от останалите хора.