ОСНОВНИЯТ ЗАКОН

[valiamaria]

ОСНОВНИЯТ ЗАКОН

Днес хората имат ред идеи, които не са верни. Едно дете, родено от болна майка, не може да бъде здраво. Това е анормално състояние. Един човек, който вярва в Бога, смущава се и се безпокои постоянно, това е вяра на болни хора. Вярва, че ще умре, че ще осакатее, че ще осиромашее, че нищо няма да стане от него. Вярва, че светът е лош, че хората са лоши. Ако човек държи всички тия мисли, тая кал в ума си, той не може да бъде здрав. Казва: В какво да вярвам? Човек да вярва в туй, което иска да стане. Щом не иска да бъде болен, да не мисли за болестта. Що ще се занимава с нея? Да вярва в здравето си; да вярва в светлия си ум; да вярва, че богат може да стане; да вярва, че всичко от него може да стане. Да вярва, че светът е разумно създаден и че хората са добри.

Много от нашите идеи не са реални и са като куклите на децата. Ние искаме на нашите кукли Разумното да обърне внимание. Кое дете бихме могли да убедим, че неговите кукли майка му ги е родила? То знае, че тя ги е купила от пазара. Някои наши мисли и чувства са кукли, които искаме да направим като синове и дъщери на Бога.

Много хора днес страдат от излишни мисли и желания, които нямат отношение към сегашния им живот. На мнозина желанията са като на допотопните животни. Един съвременен богаташ иска милиарди. Защо му са тия пари? Може ли човек с пари да се откупи от смъртта, или може ли с пари да купи някаква добродетел, или да добие безсмъртие?

Човек мисли, че има права в света. Когато лисицата влезе в курника и задигне една кокошка, стопанинът излиза с пушката да я убие. Но когато син му заколи кокошка, ни най-малко не излиза с пушка да го убие. В случая той никак не мисли за страданията на кокошката, но изхожда от своето лично благо.

В света има един закон, който регулира всички неща. Между всички същества има съотношение. Често благото на едно същество зависи от друго. Ние не можем безразборно да сечем, кое да е дърво, или да убием, кое да е животно. Има факти в живота, които показват, че с отсичането на едно дърво, или с убиването на едно животно, може да се случи голямо нещастие на човека. Ще каже някой, че не вярва в това. Не е важно, дали вярва, но важно е онова, което съществува в природата. Трябва да разбираме онзи велик закон, който направлява живота на нашата мисъл, който направлява живота на нашето сърце, и трябва да разбираме закона, който направлява тялото ни. Всяко нещо, което мислим, че е разумно, да бъде в съгласие с великия закон, който направлява всичко. Тоя закон всякога се проявява в нас и ни пошепва, какво трябва да правим. Намислим да правим нещо и в нас нещо ни казва: Не прави това. Три пъти като ни пошепне и млъква. Ние хората сме насилници, всички изнасилваме Божия глас в нас. Често, като направим нещо и имаме лоши резултати, казваме: Нещо ми казваше да не правя това, но не го послушах. Даже има някои хора като не послушат Божия глас, не виждат погрешката в себе си, но казват, че външните условия са причината, намират погрешката в семейството, в приятелите си, в обществото, в народа, във веруюто. Причината сме ние, които не послушахме Божия глас в себе си. Всякога трябва да слушаме своя светъл ум, благородното си сърце и доброто си тяло. Те са постоянните ни добри съветници.

Ние хората мислим, че, като изправим нашите работи, ще оправим и работите на света. Това е една погрешка. Светът е тъй добре създаден от природата, че той е оправен. Няма какво ние да оправяме света. Казват, че светът е лош. По отношение на даден човек или по отношение на даден народ светът може да бъде лош. Светът е тъй хармонично и добре създаден, че всичко, което съвременните хора вършат по отношение на целия космос, е забавление. За оня разумния свят, който направлява всичките работи, всичко е разумно. И в най-лошите работи, които хората вършат разумното виждат, че то е за тяхно добро. Така хората се опознават. Всяко същество ще жъне плодовете на своя живот и в края на краищата ще разбере, че, ако не живее според основния закон в света, а живее според своята си воля, резултатите ще бъдат лоши. Цялата природа е създадена разумно. Ние трябва да знаем, какво е отношението ни към нещата. Ние сме част от тая природа и трябва да бъдем в съгласие с нея. Нашият живот зависи от нейния живот, нашата мисъл зависи от нейната мисъл, нашата сила зависи от нейната сила. Не може ръката да бъде добре, ако тя не функционира в съгласие с цялото тяло. Всеки от нас трябва да живее в съгласие с основния закон на битието, от което той е малка частица. Нашето благо зависи от благото на цялото. Когато сме в съгласие с цялото, ние имаме всичко на разположение. Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път. Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем млади, ще добием знание, сила. Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него.

Всичко в света: камъни, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото. Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности. Когато Божественото се прояви в човека, има самоотричане, сила, знание, има любов. Дойде ли човешкото, иде колебание.

Всички трябва да разберем, че ние сме част от единното. Нашият живот е част от общия живот. Когато работим за цялото, ние работим за нас. Когато работим за цялото, няма защо да работим за себе си, понеже то мисли за всички свои части. Не работим ли за него, и то не може да работи заради нас. Свържем ли се, обаче, с него, работим ли за него, и то работи за нас. Това е най-новото разбиране. Това са факти, които всеки един от нас ще провери. Да работим за цялото, както работим за себе си. Щом се свържем с него, нашият живот ще се подобри и ние ще имаме това, от което имаме нужда. Ще имаме здраве, сила, ще се подмладим, ще бъдем радостни. Днес хората остаряват, защото не са свързани с цялото. Всеки, който наруши връзката с цялото, ще остарее. Всеки, който не люби единното, ще изгуби силата си. Всеки, който не е в правилна връзка с цялото, много нещастия ще дойдат на главата му.

Има Един в света, Който ни обича. Ако спрямо Неговата любов сме неверни, Той ще ни върне нашето. Каквото ние пращаме към Господа, това Той ще върне към нас. Той е единственото чисто същество в света. В Него няма алчност. Нечистотата, която му пращаме, Той ни я връща с лихвите. И доброто, което Му пращаме, пак ни го връща с лихвите. Ние страдаме от нечистите мисли и чувства, които Господ ни връща. Ние сме причина за своето щастие и нещастие в света. Цялото желае щастието на всяка своя част. Като страдаме, иска да ни научи, как да не постъпваме. То ни казва: Не прави това, от което страдаш. Прави това, което те радва. Днес хората са недоволни от това, което имат. Грамадно богатство има човек в ума си, в сърцето си, повече от 300 милиарда клетки има в тялото си, които са се пожертвували за него и той пак е недоволен. Недоволството показва, че човек иска благата само за себе си. Той се отделя от общия живот, от който е част и иска само тази малка част да е щастлива, а всички други да работят заради нея. Това е невъзможно. Такова щастие в света няма. Докато цялото е щастливо, ще бъде щастлива и всяка част. От благоденствието на тялото зависи и нашето благоденствие. Това е основният закон, който всеки един от нас трябва да разбира и приложи в живота си, ако иска да живее разумно и да му бъде добре. Ние сме свързани с цялата вселена и тя е наша родина.

Това е идеята на новата раса, която иде в света. Всичко ще бъде според основния закон на битието, който отначало е положен. Не може само един народ, едно общество, един човек да бъдат велики. Всеки човек, който обича Бога, е велик. Всеки, който носи Божието знание, е велик. Всеки, който носи Божията истина е велик. В този смисъл всеки от нас може да бъде велик.