СТИХОВЕ: ПЕСЕНТА - И. Х-В

[valiamaria]

И. Х-в.

ПЕСЕНТА

Тя вечно пее, клокочи във гърди,

в сърце и всяка фибра на тело ми.

Дори боли, че тез вълни огромни,

в кои напира сявга да шурти,

не могат да изхвръкнат в стълб висок

на струи светли волно на възбог.

 

Та тя е моя въздух, жаден лъх

- невям ощ от преди крака да стъпят

на земна твърд!...От час, кога напъпи

душа отвъд под ангелския дъх,

аз зра през нейний строй на красота

всяк образ, мисъл, порив и мечта.

 

Затуй тъй въздъхвам, птички щом съзра

да вият с топъл чурулик кръг волен

всред ширни небеса; и съ взор във плам разтворен,

унасям се от пъстрата игра

на багрите по нежния им пух.

О, дивен си творец, Всемирний дух!

 

Нал песенна хармония навред

строи безспир и видим свят изгражда?

— Затуй душа с неутолима жажда

пий звук и във всяк допир до лъч и цвет.

Затуй те моля, Творче, из бездън

простор — чуй на сърце копнежний звън:

 

Кога в земя ще върнеш слаба плът,

ДУХ сам на кръстопът не изоставяй!

Нек в песен вечно да живей, прославя

всемирни ти закони! Нек трептят

криле МУ между звездни ти нозе.