Пеню Киров - №11

[Albena]

№11

гр. Бургас, 18 януарий 1899 г.

 

 

Любез. ми братко Дънов,

 

От многоочаквания ти отговор най-после по­лучих отвореното ти писмо, от което останахме радостни.

 

Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпъл­ниш!".

 

Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Го­ляма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща.

 

Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез све­тите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни по­роби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва⁵³, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

 

На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е до­шла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение.

 

Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.

 

Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време? Тъй ни се каза на нас — че ний първи ще дадем на света бла­гата вест.

 

Аз съм все без работа, защото така ме за­държаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение.

 

 

Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Гос­пода: П. Киров

 

Моля се на Бог всички да ни пази. Яви ми за „Призванието", що стана?⁵⁴

Същий

................

53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П. Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.)

54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дъ­нов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.)