ВОДАТА - SAGITTARIUS

[valiamaria]

Sagittarius

ВОДАТА

Навсякъде водата — първичната неизменна вечна кръв на земята! Тя шествува от деня, в който биде сътворена и във вечни времена. В книгата на Битието за нея се казва: „А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната и дух Божи се носеше върху водата". В тоя символичен стих, както и в следващите след него, се крие непостижимата още за нас история на далечните праархаични ери, в оня неоткрехнат ковчег на миналото.

Водата е в началото на всяко битие. Тя следва нашия живот на всяка стъпка. Водата ни умива, очиства ни и пак отминава в своя вечен кръговрат, като всякога се връща чиста, отново кристална, окъпана в Лъчите на небесния лазур.

Жаждата! Какво силно, първично и жизнено чувство е жаждата. В нея трепти с огнени пламъци праезикът на живота, който ни учи, че нашата утроба е водата, към която протягаме ръце. Няма по-силно по-непреодолимо чувство от жаждата. Нищо не желае човек с такава настойчивост и сила както водата. И там, където няма вода, там хората са нещастни, отхвърлени от Бога, там те живеят като в ада. Жаждата е говор в нашата кръв, вик към живота, бълнуване в кошмарни огньове, истинско, ярко и чисто желание. Тъй като праосновата на нашето физическо битие е вода, ние я търсим навсякъде и когато я няма при нас или ни е забранена понякога, тогава ние усещаме бунта на нашата кръв, виждаме в сънищата си прекрасните и бликащи извори, в които потапяме пресъхнали устни.

Водата е признак за Божественото благословение и народите, при които тя липсва в голямо обилие, я съзерцават като някое далечно Божествено благо, с което са наградени само най-щастливите.

На това място не мога да не цитираме няколко пълни с правда и интересно написани редове от френския писател Антоан Екзюпери в книгата си „Ветрове, пясъци и звезди". Той говори за маврите, които съзерцавали водата с едно религиозно почитание.

„Това бяха хора, които никога не бяха видели нито едно дърво, нито един извор, нито една роза, които единствено от Корана знаеха, че съществувал градини, гдето текат ручеи, защото Коранът представя рая точно така. Тоя рай и хубавите пленнички в него се спечелват с горчива смърт върху пясъка от някой куршум на неверник, след тридесет години нищета. Но Господ ги е онеправдал, защото от французите, на които са отредени всички тия съкровища, Той не иска нито плащане чрез жажда, нито чрез смърт...

Само преди няколко седмици аз ги разхождах из Савоя. Водачът им ги бе завел пред един грамаден водопад, подобен на изтъкан стълб, който бучеше.

— Вкусете — каза им той.

Това беше сладка вода. Вода! А при тях колко дни ходене, за да се стигне до най-близкия извор и ако го намерят, колко часове, за да се извади пясъка, с който е напълнен, докато се стигне до кал!

Вода! В Кап Жибу, в Сизнерос, в Порт Етиен малките мавританчета не просят пари, но се консервени кутии в ръка молят за вода.

— Дай малко вода, дай...

— Ако си послушен!...

Водата, която има цена на злато, водата, чиято най-мъничка капчица измъква от пясъка зелената искра на стрък тревица. Ако вали някъде, цяло преселение раздвижва Сахара. Племената се запътват към тревата, която ще поникне на 300 километри далече... А тая вода, толкова скъперница, от която вече десет години капчица не е паднала в Порт Етиен, изобилно бучеше тук! Като че от някакъв пробит водоем се разливаха световните запаси.

— Да вървим, — каза водачът на хората си. Но те не мърдаха.

— Чакай още малко...

Те мълчаха. Те присъствуваха сериозни и безмълвни на това разгръщане на една тържествена тайна. Това, което така шумно се разливаше из планинските недра, това беше живот, това беше самата кръв на хората. Това, което изтичаше в една секунда, би възкресило цели кервани, които пияни от жажда, потъват завинаги в Безкрайността на солени езера и на миражи.

Бог се проявяваше тук: не можеше да не му се обърне внимание. Бог разтваряше своите язове и показваше Своето могъщество. Тримата маври стояха неподвижни...”

Водата има и една друга необикновена цена. Тя е вечна, защото има явното безсмъртие през дългата, безконечна верига от столетия и хилядолетия! Тя е пратеникът, който преустройва лицето на земята още от памтивека. Непрестанно ръката на някакъв велик майстор мени лицето на нашата планета, а водата е неговата стихия. Чрез бавната си и упорита работа тя оглажда скалите, сринва в прах цели исполини, реже долините, подготвя катастрофите, бавно гради благополучието. Една и съща водна капчица преживява милиони години. Тя може да утоли жаждата на някои морни засъхнали устни, но тя може да участвува и в процеса на сриването на коравите скали, възправени гордо към небесата. Има ли по-дълговечно от тая нежна капчица вода, която трепне върху розовия лист!

Водата е помощник и двигател за човека. Най-първите машини на човека, па и тия, които сега има той, се движат предимно се вода. Водата и до днес върти колелото на материалния прогрес. Долини, градове и села се заливал със светлина и друга енергия, взета от енергията на течещата вода.

Водата е най-голямото украшение на земята. Тя ни отразява звездното небе, и нейният прекрасен говор в планинския буен поток ни увежда в тайната на първичната стихийност на силите, увежда ни в тайната на ония времена, когато земята е била „неустроена и пуста". Водата е живият спомен, преминал през веригата на епохите и ерите, който ни свързва се диханието на творческия дух. Водата, която държиш в шепата си и с която освежаваш своето лице, е била във времето, когато се е откривала Америка, през кръстоносните походи, в епохата на Цезар, във времето на олимпийските игри, през династията на Рамзесите и по рано, по-рано, когато земната твърд е била чудна градина се тайнствени лесове, из които са ревали допотопните чудовища.

Водата, която слушаш ти, пътнико, да шумоли и пее в ручейчето, е огласяла други долини и е галела ухото на други пътници по земята. Тя е била и ще пребъде в тоя прекрасен свят, ще взема много форми, ще слиза в тъмните недра на земята при заровеното зърно на хляба, ще пада на снежно кристалче върху румените устни на едно малко дете и тогава, когато от нас не ще има нито помен. После ще удари перката на една огромна машина, а може би ще посети като пламнала кръв едно любещо сърце. Тя е безсмъртна като твоя дух, пътниче.

Вода! Прекрасен и нестихващ ритъм като самия живот, като самия Творец!