ГЛАДЪТ

[valiamaria]

ГЛАДЪТ

Когато стане дума за глад, обикновено хората мислят, че това е едно голямо нещастие, което сполетява човека, или много хора заедно. В това се крие едно неразбиране на въпроса. Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия свят, в неговото елементарно проявление.

Задаваме си въпроса: що е глад, защо иде и какво е предназначението му? Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи. Гладът прави съществата пъргави, работливи. Ако няма глад, те ще бъдат мързеливи.

Когато гладът се появи в човека, това е добър признак. Здравите хора усещат глад, болните не усещат. Здравият, щом огладнее, започва работа. Някои мислят, че и без глад може в света. Но може ли да си представим, какъв ще бъде светът без глад? Без глада ще се появят много неестествени чувства.

Много противоречия произтичат от неразбиране естествените закони, които управляват човешкия ум, човешкото сърце и тяло. Като не разбират смисъла на глада, хората се питат, защо е гладът и защо човекът трябва да гладува. Гладът е едно от най-хубавите неща, които природата ни е дала. При глада се образува едно желание за ядене. Гладът ни подтиква към ядене, което е едно от най-хубавите неща на земята. Като опитаме яденето, ще дойдем във връзка с реалността на живота. Чрез яденето ние ще разберем една страна на живота, която по никой друг начин не може да разберем. Какво можем да разберем за ябълките, крушите, сливите, за всичките плодове, за всичките хубави неща, които природата е създала за нас, живите същества, ако не беше яденето? Какво знание бихме имали за тях?

Гладът е първата и сигурна подбуда в природата, която ни подтиква да разберем какво са благата на природата. Когато дойде гладът, не трябва да се уплашим, но да се зарадваме и да го приемем с разположение. Гладът ни подтиква към ядене, да намерим благата в природата и след това иде доволството. Като се нахрани едно същество, изпитва доволство, което по никой друг начин не може да има.

Във всички органически същества гладът е причина за създаване редица органи, чиято служба е задоволяването му. Храносмилателната система с всичката си разновидност в разните същества има тая служба. Много от другите органи в тялото също помагат за задоволяване глада.

Може да се попитаме, какво ни носи гладът. Гладът носи живота. Хората искат да живеят, но нямат ясна представа, как се добива той. Ако човек не гладува, животът не може да дойде. Щом човек е недоволен от глада, той не разбира, какво е гладът. Чрез глада ние добиваме много блага, затова не трябва да го оценяваме. Щом задоволим глада, иде доволството. Щом човек е доволен, свършва една разумна работа. Музикантът започва да свири, художникът да рисува, добрият прави добро, ораторът почва да говори и т.н.

Има глад физически, има сърдечен глад, има и умствен глад. Ако човек не усети физическия глад, той не би потърсил храната, не би се запознал с хляба. Ако не е гладен за знание, не ще потърси знанието. Ако няма глад за любовта, любовта няма да дойде. Ако няма глад за любовта, тя ще дойде и ще си замине. Гладният, като яде храната, усеща голяма приятност. Като приема храната, той се запознава с нея. В храната са скрити Божествените сили, които задоволяват нуждите ни. Гладът ни дава подтик да се запознаем с добрия, разумния живот. Без глада човек всякога ще остане недоволен от живота.

Гладът е женски принцип. Той е свързан със симпатичната нервна система. Храненето се управлява от мозъка. Центърът за яденето се намира при слепите очи, от двете страни на главата.

Гладът е най-големият двигател. Хората днес искат да премахнат глада и затова си създават големи нещастия. Гладът не трябва да се премахва, но да се задоволява. Гладът е най-мощното средство, с което природата действува в органическия свят. Във всички области на живота гладът е най-мощният двигател. Ако разгледаме глада в широк смисъл, ще видим, че глад има навсякъде в природата. Физичното движение е резултат на глада, химическите реакции стават благодарение на глада, движението на светлината е резултат на глада.

Хората се страхуват и мислят, че ако дойде гладът, ще умрат. От глад хората не умират. Те умират от незадоволяване на глада, от лишение на храна. Гладът носи хубавите работи. Ако задоволим глада, ние ще разберем смисъла на живота. Гладът е първият вестител на живота. Някои мислят, че гладът измъчва. Гладът не мъчи. Това, което мъчи, не е глад. Гладът е Божествен подтик, на който не може да се тури никакво препятствие. Ако турим на глада каквото и да е препятствие, ние ще създадем своето нещастие. На глада не трябва да се туря препятствие, но трябва да се задоволява, да се остави свободен да действува. Да дадем това, което гладът иска. Да не отказваме това, което гладът иска, но да бъдем щедри към него. Каквото поиска, да му дадем. Като дойде, да пожертвуваме всичко за него. Гладът има предвид всичките Божествени блага. Да задоволим нуждите на глада с Божествените блага, които са дадени.

Хората са дали съвсем друго значение, приписали са му качества, които не притежава. Мислят за глада това, което не е. Гладът усилва организма на човека, обновява го. Като гладува човек се подмладява. За да оживее човек, трябва да гладува. За да стане нещо от човека, трябва да гладува. Гладът е мощно нещо във физическия свят. Като видим гладен човек, да се зарадваме, че го посетил Господ; като видим сития, да му пожелаем, да го посети.

За да можем да възприемем хубавото, което гладът носи, не трябва да бъдем натоварени с посторонни неща. Гладът е най-чистото нещо. Казват, че вълкът разкъсва овцата от глад. Това не е глад, но насилие. Да не смесваме глада с насилието. Гладът е основен подтик в организма, да възприемем онова благо, което ни е дадено в първичния живот. При глада се събужда човешкото съзнание. Гладът е първият подтик, който влиза в душата, тя се събужда и започва да живот. Тия, които се страхуват и мислят, че ще умрат от глад, ще ги попитаме, как растенията разрешиха въпроса за глада. Те пуснаха корените си в земята и намериха сокове, с които живеят. Там, дето ние не виждаме никакво благо, растенията намериха храна да растат и създадоха най-хубавите плодове. Ние, които вярваме в Бога, да вземем пример от тях. Ние вярваме в Бога и се боим, че ще умрем гладни. Ако имаме един добър баща и една добра майка, които ни обичат, може ли да умрем гладни? Ние ще умрем гладни, ако не ядем. Щом се откажем от яденето, ще умрем гладни. Хората умират от страх, от безверие, не от глад.

Гладът е център на физическото поле, който прави човека деятелен. След това идат другите дейности. На тази деятелност помагат човешкият ум, сърце и воля. Силите в природата, които помагат на него, са светлината, топлината и силата.

Гладът е първият предвестник на живота. Той е първият пионер, който отваря пътя на живота, за да могат хората да живеят. Природата е създала глада, за да даде след него най-голямото благо.

Гладът е едно от най-разумните прояви на природата. Всички нужди, които ражда гладът, природата ги е предвидела и е дала всички средства, за да бъдат задоволени. Ако гладът не е задоволен, причината е в нас. Ние правим една погрешка, от която идат противоречията. Когато казваме, че някои хора умират от глад, в същност от глад ли са умрели? Когато едно растение умира, от глад ли умира? Ако едно паразитно растение живее от соковете на друго и последното изсъхва, гладът ли е причина? Причината е нисшият живот. Да се пазим от нисшия живот, понеже той спира истинските процеси в природата. Да не оставяме нисши мисли в нас. Човек трябва да яде, но яденето без глад не ползува. Само гладният човек знае, какво нещо е яденето. Който не е гладен, за него яденето е механичен процес. Като яде човек, да задоволи глада, трябва да приеме благото на живота.

Гладът е подтикът за една правилна обмяна между природата и човешката душа. Най-естествената обмяна, която става в природата, е резултат на глада.