Jump to content

НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ


Recommended Posts

Б. Боев

НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО[1]

При дишането трябва да имаме най-хубави мисли, чувства и желание да постъпваме добре. Някои искат много лесно да постигнат нещата, като са ги механизирали. Механичното дишане не е достатъчно. Трябва да се съобразяваме със законите на природата. За истинско прилагане принципите на дишането се изисква известна философска подготовка — един богат вътрешен опит. При дишането е необходима концентрация на съзнанието. в допълнение на казаното в миналата книжка, за психичните условия на дишането, Учителят дава още следните разяснения (24):

„Когато дишаш, дръж в ума си най-добрите хора. При дишането няма да се занимаваш с погрешките на хората. Дръж в ума си най-хубавото, което срещаш в живота си. Мисли за дървета, които цъфтят, за реки и бистри извори, които текат. И тогава ти възприемаш добре Божествените блага с въздуха. Срещаш някое хубаво растение. Фотографирай го в ума си, запиши го в съзнанието си. Видял си някой хубав извор. Задръж го в съзнанието си. Видял си на планината някоя хубава канара. Запази я в ума си. Хубавите картини извикват в ума ни хубави мисли, чувства и постъпки. Не дръж в ума си образа на счупена стомна, или скарването на хора. Този въпрос има отношение с дишането. Ако държиш в ума си отрицателни картини, дишането ти няма да бъде правилно. Правилното дишане изисква да имаш хубаво разположение на духа и да си изпълнен с красиви мисли".

Присъствието на Божествената мисъл в съзнанието при дишането Учителят нарича опорна точка. За необходимостта от подобна психична активност при дишането, Учителят се изразява със следните думи (15):

„За да приложите който и да е от методите за дишането, вие трябва да имате в себе си поне една опорна точка. Когато сте в трудно положение, задайте си въпроса: Дали вие сте опорна точка на Божествената мисъл. Каква е разликата между Божествената и човешката мисъл? Първата се отличава от последната по своята интензивност, широчина, дължина и съдържание. За да направите точна разлика между тези два вида мисли, вие трябва да познавате Божествените мисли в онова чисто състояние, в което те пристигат до човешката душа. Да възприемете една Божествена мисъл, това значи да се изкачите на най-високия планински връх и оттам да я възприемете. Ако в ума ви влезе една Божествена мисъл, през целия ви живота ще бъде светлина за душата ви. Мощно нещо е Божественото. Който живее с Божествени мисли, той всякога е силен".

Изобщо при дишането приемаме толкова повече Божествени блага, колкото повече в своето съзнание сме в по-голяма хармония с цялото Битие. А висшият израз на хармонията е Любовта. Ето защо, когато нашето съзнание при дишането е изпълнено с любов, ще имаме най-големи постижения. По този въпрос Учителят дава следните осветления (14)

„Дишането е двоен процес: физиологичен и психичен. Крайната цел на дишането като психичен процес е пречистване на мисълта. Кое е най-доброто дишане? Пълното или дълбокото дишане. За пълното дишане помага главно Любовта! Тя е необходимо условие за пълното дишане. Когато диша, човек трябва да оценява въздуха като голямо благо. Тогава въздухът прониква и в най-отдалечените клетки на дробовете и им изпраща своята прана — жизнена енергия, която те извличат и изпращат по целия организъм. Всяка Божествена енергия, която слиза отгоре, трябва да мине първо през дихателната система, оттам да се качи в ума и после да слезе в сърцето. Дишайте с любов, ако искате да имате всякога добро вътрешно разположение. Разгневите ли се малко, цялата хармония в организма се нарушава, а сова и дишането не става правилно".

Кой е новият начин на дишане? Разумни сили стоят зад всички природни процеси. И тия сили изтичат от любовта на Световното Сърце. Ние сме потопени в тая любов. Цялата природа е изложба, на разумността и любовта. Също и въздухът е израз на любовта на тези космични сили, които стоят зад всички видими явления. Разумното Начало в света ни дава като любовен дар за нашето повдигане въздуха с всички ценни сили, които го проникват. Тая идея трябва да буди в нас при дишането свещен трепет, благоговение; благодарност и любов към Великата Разумност. Това е дишане с любов!

При дишането трябва да съзнаваме, че въздухът е израз на любовта на Великата Мирова Майка към нейните деца. Световното Сърце е приготвило всички възможности за своите деца и с нежна и любеща ръка ги води към сияйните простори на светлината, свободата и радостта. Когато тая идея живо изпълва съзнанието ни при дишането — това е дишане с любов.

Тогава дишането става свещенодействие. То става разговор между човека и Бога! Тогава то става мощен фактор за физичното и духовното повдигане на човечеството. Тогава дишането става магичен ключ за велики постижения в областта на духа!

Това е новият начин на дишане! И усвояването му ще има грамадни последствия за извличане из въздуха на ония сили, които го проникват. Усвояването му е от голямо значение за раждането на новия човек. Този нов начин на дишане ще бъде важен фактор за събуждането на вътрешния човек — човекът на състраданието, милостта и жертвата — братът на всички същества. Човек трябва да започва деня с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представят разговор, обмена, интимна връзка с великата Разумност в света. Ето обясненията на Учителя по това (24):

„Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в природата, не остават в дробовете му. От ония хора, които са немарливи в живота; и нямат поне малко любов към Бога, Бог крие благата си. И да им ги даде, те не могат да ги използуват." „Като станете сутринта, направете дълбоко дишане. При дишането ти ще влезеш във връзка с Бога, ще придобиеш Неговите качества и ще имаш разположението Му. По този начин човек още сутринта с първото дихателно упражнение ще се тонира, ще се акордира с великата Разумност в света и през целия ден ще бъде в светла и радостна вътрешна атмосфера." Три пъти на ден — сутрин на обед и вечер — по 10-15 минути човек трябва да диша съзнателно, като поблагодари на Великото Разумно Начало в света за въздуха. А пък мнозина са заняти с друго: мислят за тефтерите, за парите, за щастието си, а пък на туй, отдето иде щастието им, не обръщат внимание!" Някои от въпросите, които могат да ни занимават, Учителят излага със следните думи (18):

„Всяка сутрин и вечер човек трябва да употребява по 10-15 минути за размишление — да си отговори на въпроса, защо е дошъл на земята, какъв е смисълът на живота и т.н. Чрез мисълта си човек черпи енергии от природата. Така той си пробива път и всред най-непроходимите места и се свързва с великото и Мощното в природата. Ако не можете изведнъж да си отговорите на някои въпроси, не се обезсърчавайте. Постоянствувайте ден, два, три, четири и т.н., докато се свържете с мисълта на по-напредналите същества, които веднага ще ви помогнат."

И тъй, при дишането съзнанието ни трябва да е ангажирано с известни Божествени мисли. Можем да си послужим и с някои свещени изречения. Има два метода в тоя случай. Може да се направи дълбока вдишка и задръжка и при издишване да се произнесат тия думи. Вторият метод е този: при вдишване, задържане и издишване мислено се произнасят мистичните изречения, те занимават съзнанието. Тогаз тия мисли оживяват в нас, ние добиваме прозрение за вътрешния им смисъл, за скритите им богатства.

При всяка вдишка човек приема един дар от разумната природа. Но оня, който взема, трябва и да дава. Защо тогава човек в отговор на това ценно, което получава, да не даде нещо ценно и красиво от себе си? Така той ще стане съучастник в изграждането на новия живот на земята. Учителят казва по това (8):

„Като приемеш въздуха и после, като го изпращаш навън, тури най-хубавата мисъл. Спри въздуха известно време и при издишане кажи бавно: Искам да мисля добре. Искам да чувствувам добре. Искам да постъпвам добре. — И каквото искаш, ще бъде, защото дишането е мощен, магичен ключ, който отваря вратите на всички възможности."

Дишането може да се превърне в метод за свързване с великата Разумност в света. Хубаво е при вдишване, задържане и издишване човек да се намира в един вид молитвен разговор с живата природа, в общение с разумното Начало в света, като прекара това време в съсредоточение и молитвено размишление върху Божественото.

Дишането и възходът на човешкия душевен живот

Казахме по-рано, че съзнателното дишане обновява коренно както организма, тъй и душевния живот, като упражнява грамадно влияние върху мислите и чувствата на човека, върху характера му, върху дарбите и способностите му. Мислите, чувствата и желанията му се пречистват и урегулират. Естествено е, че това води към вътрешна хармония, към светло разположение на духа. Учителят по този въпрос дава следните разяснения (21):

„Мнозина се оплакват от неразположение на духа. Те търсят причините на това някъде вън, но не могат да ги намерят. Неразположението се дължи на самите тях; то се крие в една от следните три причини: в стомаха, в дробовете, или в мозъка. Или стомахът не е свършил работата си, както трябва, или дробовете, или мозъкът. Щом се подобри състоянието на стомашната, дихателната и мозъчната системи, неразположението веднага изчезва. Забелязано е, хора, които имат някакъв недостатък в дихателната си система, са сприхави, нервни, лесно се сърдят. Най-малката причина може да ги изкара от равновесие".

Дишането усилва волята. Това е много понятно, защото, за да се правят редовно всеки ден дихателни упражнения, човек трябва да употреби силна воля, постоянство; така той я калява. От друга страна, чрез своето дишане той подтиква към дейност и своята възвишена духовна природа, която включва и разумната воля.

Човек, който почва да диша правилно, става спокоен. Това е, защото всички физиологични функции в организма му стават правилно, и от друга страна те внасят хармония и сила в психичния му живот. При правилно, дълбоко, ритмично дишане човек не само развива своите разсъдъчни способности, но и добива известна мекота и нежност, става магнетичен и учтив в обходата си. От друга страна, той се освобождава от всякаква апатия.

При правилното дишане нервната система се усилва. Всека нервност изчезва. Ето един много лесен метод между другото за онзи, който е нервен, раздразнителен. Учителят по този въпрос казва така (19):

„Който диша правилно, той постепенно се обновява. Не диша ли правилно, няма ли ритмичен пулс, никаква хармония не може да придобие. А придобие ли известна хармония, никакви външни условия, никакви влияния не могат да го изкарат от релсите”.

Когато човек усеща умора, да направи няколко дълбоки вдишки и веднага ще почувствува освежаване и отмора. Когато се опечали, обезсърчи, обезвери, обезнадежди, когато изпадне в съмнение, да направи няколко дълбоки вдишки и ще повдигне духа си. Разбира се, при тия вдишки, концентрацията на мисълта е необходима. Отмората, която човек добива след дихателните упражнения, наподобява до известна степен на отмората, която човек чувствува след укрепителен сън. При възбуда, гняв или апатия човек да направи няколко дълбоки вдишки и всички тия отрицателни прояви изчезват. Учителят дава следните упътвания по този въпрос (8):

„Някой се гневи, сърди се на този, на онзи и после диша дълбоко. Не! Преди да се разгневи, да диша дълбоко. Да напълни дробовете си с чист въздух и тогава да говори. Не спазва ли това правило, думите му няма да имат резултат; нито той ще се ползува от тях, нито другите. Бъдете снизходителни към погрешките на хората, за да не внасяте смущение в сърцето си. Щом мислите за погрешките им, дишайте дълбоко, за да се проясни мисълта ви. Когато човек се сърди, когато е нервен, когато има каквато и да е отрицателна мисъл, причината е, че дишането му не е правилно. Като не диша правилно, хората постоянно се карат. За да избягват споровете, или недоразуменията помежду си, те трябва да дишат дълбоко. „Преди да говориш, поеми въздух. Добрите оратори дишат дълбоко. Които не дишат дълбоко, не говорят добре. Като поемеш няколко пъти дълбоко въздух, преди да говориш, ти ще се свържеш с великото Разумно Начало, ще се тонираш, в тебе ще настане хармония, сила, светлина. Преди да се срещнеш с някого, направи няколко дълбоки вдишки. Преди да се ръкуваш с някого, поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си, или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята, направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по-благородна сила в постъпките си".

Човек иска да вземе някое решение. Нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да при-стъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо. Нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие, нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа.

От горното е ясно, че има връзка между дишането и живото-разбирането на човека. Учителят казва по това:

„У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за живота"(11). „Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането"(10). „Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи”(9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили. Човек може да ги възприеме, ако спазва законите на правилното и съзнателно дишане. Правилното дишане при участието на мисълта е необходимо, за да се разцъфти душата с всичката си красота, за да стане тя проводник на Божествената Любов. Връзката между дишането и този възходящ път на душата, Учителят обяснява така:

„Обич има не само в човешкото сърце, но и в природата. Въздухът е проникнат от обич, но трябва да знаете, как да я извадите оттам"(18). .Когато човек възприема едно благо Съзнателно, с благодарност, Любовта започва да действува в него. И тая любов е възходяща и разширява човека. " „Когато човек се намери в затруднение, той трябва да диша дълбоко. Като диша и поема въздуха през носа, той ще намери Господа. Като диша, човек започва да мисли. С мисълта идват и чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намери Бога. Господ казва на човека: Като дишаш през носа си и мислиш, ще Ме намериш и ще слушаш, какво ще ти говоря, Въздухът е носител на електричеството и магнетизма. Тая енергия минава през носа на човека и обновява и облагородява нервната му система. Бъдете внимателни към въздуха, който влиза през носа ви, защото това подготвя пътя на човека към Божествената мисъл. Ако човек не диша правилно, и любовта у него не се изявява правилно. С други думи, при правилното дишане се дава възможност на любовта, на Божественото, да проговори в човека".

Опити

Човек трябва да проучва опитно методите за дишането. Понеже науката за дишането е една обширна област, която има всестранно приложение в много области на Живота, то тук се отваря широко поле за проучване. Учителя говори така по този въпрос (14):

"Вие трябва да изучавате добре процеса на дишането, да можете да го опитате във физиологично и психично отношение. Изучавайте разните методи за дишане, за да видите кои методи можете да приложите като най-добри".

Учителя дава, между другото, и интересни опити със светлината. (14):

"Правете опити при всяка вдишка да мислите за светлината, за да можете по този начин да се свържете с нейните енергии. Тия енергии се намират във въздуха, отгдето трябва да ги извличате. Като мислите за благоуханието, ще извлечете от въздуха друг род енергии. Като мислите върху известни думи и същевременно дишате, ще видите, че всяка дума се отразява различно върху пулса на сърцето. Когато човек се въодушеви от възвишени мисли или чувства, биенето на сърцето му е ритмично, пулсът му е правилен, ритмичен. Когато човек живее в областта на грубите и ниски чувства, пулсът му е дисхармоничен, неправилен."

Аналогично упражнение дава Учителя и за белия цвят 1(12):

„Ще направите едно упражнение с вдишване и издишване, при което мислено ще възприемете белия цвят. Този цвят да влиза отгоре ви като душ. Вдишванията ще стават ритмично. Ще броите до 4 при всяко вдишване и издишване и едновременно ще мислите за белия цвят и за чистотата. Добре е да правите упражнението на чист въздух, ако имате у дома си градина. Жълтият цвят съответства на Мъдростта, червеният — на Любовта и на Живота, зеленият — на растежа. Зад всеки цвят има една разумна сила в Природата. Самият цвят е само една маска за тази сила." Ако при дишането мислите за разните цветове, ще се свържете с енергиите, скрити в тях, и ще ги приемете.

----------------------------------------------------------------------

[1] Виж брой 7

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...