КАКВО НИ ТРЯБВА

[valiamaria]

КАКВО НИ ТРЯБВА

Когато човек е недоволен от живота или от себе си, когато мисли, че това или онова му липсва, когато се счита беден, то нека погледне тялото си и види, колко богатства природата е вложила в него, без той да ги оценява и използува. Може ли да се смята беден човек, който има здраво тяло да работи, очи да гледа, уши да слуша, сърце да обича? Има ли право да бъде недоволен човек, когато има здрави очи да вижда красотата в природата? На каква цена човек би продал очите си, с какво богатство би ги заменил? Нима човек има право да бъде недоволен, когато има възможност да слуша пеенето на птиците, песента на водите, или разумния говор на човека? Нима може да бъде недоволен човек, когато сам изкаже реч, с която може да се разбере с подобните си, или в песен да изрази своята радост или скръб? Беден ли е човек, чиито ръце са така разумно създадени и приспособени за всяка работа? Той има най-доброто тяло, което природата е създала на земята, може да се движи, да опитва хиляди блага, създадени за него, може сам да работи и твори. Човек трябва да съзнава, че има тяло, което струва много повече от всички други тела на земята, да не гледа с пренебрежение на него, но да го оценява. Някой казва: Кога ще се освободя от това тяло, да ида в другия свят. Но и в другия света човек трябва да има тяло. Без тяло не можем да се явим пред Бога. Трябва да имаме очи да Го видим, уши да чуем гласа Му и уста да Му говорим. Ако съвременните хора не виждат Господа, то се дължи на това, че те са слепи. На тези, които ни казват: Докажете ни, че Господ съществува, ще кажем: На слепи хора това не може да се докаже. Трябва да имат очи да Го видят.

Ние не оценяваме живота, който ни е даден. в човека няма съгласие между ума и сърцето. Умът и сърцето воюват, те нямат един и същ стремеж — умът търси красотата, сърцето търси удоволствието и развлечението. Когато умът и сърцето започнат да служат на един принцип, ще настане съгласие помежду им. Любовта трябва да им бъде ръководно начало. Учените хора казват, че при гневно състояние в човека умират милиони клетки. Трябва да уважаваме тялото, сърцето си, ума си. Да не покваряваме ума си с нечисти мисли, сърцето си — с нечисти чувства и да пазим тялото си чисто.

Човек не оценява дадените му богатства. Той има глава и не мисли, защо му е дадена. По някой път се чуди, защо природата в такава малка глава е вложила толкова много работи. Най-ценните богатства се помещават в главата. Там се намират висшите сетива, мозъкът, чрез който се изразява разумността в човека.

Сърцето е най-чудната машина, която ден и нощ работи през 50, 70, 90 и 120 години и при това сама се обновява и поправя. Няма машина в света, която да издържа толкоз труд и работа, както човешкото сърце. За 120 години тая машина изхвърля около 300 хил. тона кръв — цяло езеро. Смешни са човешките понятия за сърцето, когато някой казва: Ще ми се пукне сърцето. То е толкоз гъвкаво, че нищо не може да го скъса. Често казват, че някой страда от сърдечна болест. Такава болест в света не съществува. Сърцето е такъв голям свят, че болест не го хваща. От гледището, от което ние разглеждаме сърцето като орган, чрез който се предава ритъмът на вселената в човека или орган, чрез който пулсира животът на цялото, невъзможно е да заболее сърцето. Хората са оцапали сърцето, но то е толкоз ценно, че Господ казва: „Сине мой, дай си сърцето", не казва: Дай си ума.

Богатствата, които ни са дадени от природата, освен че трябва да ги оценим, но трябва да ги развием, да ги обработим и да се ползуваме от тях. Ние на земята ще обработим нашите тела, ще пресъздадем материята, от която са направени, за да създадем светли тела. Един човек, който живее 120 години на земята, трябва така да пресъздаде тялото си, че всеки, като го погледне, да каже: Този човек е живял по Бога. Каквото мисли, каквото чувствува, както живее и работи човек, всичко това се отпечатва на тялото. Той е скулптор, който вае тялото си. Ако удря майсторски, т.е. ако работи разумно и живее разумно, ще извае едно хубаво тяло, с хубава глава, с хубави рамене, ръце и крака. Ако не е работил майсторски, от ударите може да разруши тялото си и то да прилича на развалина. Това показва, че не е живял разумно и не е работил разумно. Ако ние безпредметно разрушаваме нашите тела, ние не сме от разумните хора. Всичките болести, от които страдаме, говорят против нас. Нечистата кръв, с която хората са.се покварили, говори против нас. Мътните очи, лошият цвят на кожата, всичко това говори против нас. Към тялото си ще имаме свещено отношение. Така чисто да пазим тялото си, че от него да излиза ухание.

Човек трябва да живее така, че да съзнава благородството на духа си, да съзнава достойнството на душата, достойнството на ума и сърцето и да съзнава, че живее тяло, което е по-хубаво от всички други тела. В Божествения свят човешката душа представя отворен цвят, на чието ухание се радват най-напредналите същества. Духът е най-мощното в човека. Той е велика сила, чийто плод е любовта. Докато човек не приеме и не прояви любовта, духът не може да се изяви.

Да приеме човек любовта., за да стане подобен на Тоя, който то създал. Да прояви любовта, за да бъде направен по образ и подобие на своя Създател.