ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К.

[valiamaria]

Д-р Е. Р. К.

ИЗЪ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА

III

ПЪТЯТ НА ЛЮБОВТА

Вази глава, която означаваме като „Пътят на Любовта," включваме всички ония мисли и схващания на Учителя, които ни посочват възходния път на човека, дал широко място в себе си на Любовта. В тази глава вместваме ония мисли на Учителя, които показват новите форми — индивидуални и обществени, — в които се излива Любовта в своя възходен път — в онзи път, който води човека до единение с целия космос.

Поради своето особено естество, тази глава не може да бъде пълна. Тя ще засегне само откъслечни мисли и проблеми. Причината е, че върху новия път на човека — върху новите форми, в които ще се излее Любовта, Учителят е говорил сравнително малко и тепърва може да се очаква да говори повече по тия въпроси, тъй важни и интересни в развитието на човека на земята. Пък може би по тия въпроси и не трябва много да се говори. Този, който е тръгнал по пътя на Любовта, който живее и прилага Любовта, той ще намери лесно новите форми, в които се излива Тя.

Така, във възходния път на човека към съвършенство, най-важното се явява

Разбирането и познаването на Любовта.

Учителят в книгата си „Езикът на Любовта" (13) изказва Следните мисли по този въпрос:

„Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето. То не се подкупва, нито се лъже.

Човек може да види Бога само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки.

Когато човек загуби всичко, когато остане без въздух, тогава ще разбере, какво нещо е любовта.

В послушанието към Любовта седи разрешението на всички въпроси.

Духът е разумното, мощното начало, което въвежда човека в Царството Божие. Духът дава най-великото на човека. — Плодът на Духа е Любовта. Ако човек не се храни с плода на Духа, не може да се домогне до тайните на Царството Божие.

Хранете се с Любовта, за да станете слуги и господари на себе си. Тогава ще станете слуги и синове на Бога (13).

Само чрез Любовта можем да познаем Бога (6).

Познаването на Бога е познаване на Любовта. Който познае Любовта, познава Бога (10}.

Познаването на Любовта ражда безсмъртието (14).

Човек трябва да се стреми към онази Любов, която дава полета на ангелите.

В други беседи на Учителя намираме още и следните мисли по този въпрос:

„Човек трябва да има онази велика Любов, която въодушевява (1).

Всеки човек трябва да мине през корените, което значи през Любовта като стремеж, през клоните — през Любовта като чувство, през цвета — силата на Любовта и да опита плода, което ще рече да мине през Любовта като принцип. Плодът на Любовта дава на човека смисъл. В него е безсмъртието.

Любовта може да се разбере, само когато човек разбере своето сърце, — когато разбере елементите и силите, които се крият в него, когато разбере чувствата — елементите и способностите на ума, само когато разбере стремежите и силите на Духа.

Всеки може да познае по биенето на сърцето, каква е неговата Любов. Пулсът на сърцето е тактът на Любовта. Престане ли човек да люби, спира и сърцето. Омразата създава сърцебиене.

Влезте във вашето сърце, във вашите чувства, в силата на принципите на Любовта, регулирайте ги и ще изпитате радостта, която светиите и праведните са изпитвали.

Не търсете Бога в небето, но както детето търси майка си, както цветята—земята. Спуснете корени дълбоко, влезте в материалния свят. След това ще се поляризирате и тръгнете нагоре (2).

Чрез познаването на Бога човек добива онзи живот, който го прави свободен.

Ние познаваме, че „Бог е Любов", чрез живота, който ни е даден.

Божествената Любов е свещената канара, на която е поставен животът на всички същества. Върху тази канара можете да градите своето бъдеще.

За да види човек, как работи законът на Любовта трябва да се подчинява доброволно на волята Божия.

Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото, което ще рече — в неговата същина.

Предназначението на човека седи в придобиване разумната Любов. Тя обединява нещата (7).

Любовта е необходимо условие в живота.

За да има правилни мисли, човек трябва да тури Любовта като основа на своя ум (8),

Съвременните хора търсят Любовта по механичен начин, Божествената Любов е същественото за всеки човек.

За да разбере Любовта, важно за човека е да живее в нея и я изявява в пълнота. Без познанието на Божествената Любов човек не може да има никакви постижения (11)."

Ето няколко други мерки за разбиране и познаване Любовта:

„Всяка Любов, която повдига човека, е от Бога. Безлюбието съсипва, унищожава човека.

Любовта се проявява както в даване, така и във взимане.

Божествена Любов е тази, при която човек като дава, се повдига. Тя изисква от човека искреност и чистота. в нея няма престъпление.

Истинската Любов не прави разлика между съществата — между хора, животни и др.

За да разберете Бога, мислете за Него като за нещо цяло, като единство на всичко (12).

За да намерим Бога, трябва да обичаме всичко, което Той е създал. Това значи да обичаме самия Бог.

Иска ли човек да разбере Любовта, да отиде при децата. Само т-б могат да кажат, какво нещо е Любовта. Казано другояче: за да разбере човек Любовта, трябва да живее в чистота. Затова е казано в писанието: Само чистите по сърце ще видят Бога. Това ще рече, само чистите по сърце ще познаят Любовта. Който познае и разбере Любовта, той живее в рай. А дето се проявява Любовта, там е Бог. Затова мястото на тази проява е свещено.

Любовта прилича на море, което нищо не може да опетни.

За да научите нещо за Любовта, трябва да отидете при Бога (14)".

Разбирането и познаването на Любовта в развитието на човека, което е предпоставка за развитието на обществата, е най-важната стъпка във възходния път. Човек трябва да е убеден, че зад себе си има най-здравата опора в живота — Първопричината, Бога. Само живата връзка между човека и Бога — Любовта, е в състояние да осмисли живота му, да разреши всичките противоречия в живота и да му даде всичките творчески възможности. Първото стъпало в тази еволютивна лествица е разбирането, познаването на Любовта. Учителят ни дава голямо богатство и по този въпрос. За него това разбиране на Любовта не е една философска абстракция. То е близко до човека. То почва от самия човек. Затова Учителят казва, че „Любовта може да бъде разбрана първо от сърцето, което нито се подкупва, нито се лъже". И по-нататък изяснява, че Бога можем да видим, което ще рече, да се свържем с Любовта, „само чрез своите светли мисли, чрез добрите чувства, чрез своите благородни постъпки". От тука може да направим извода, че разбирането на Любовта и Бога е процес, който става вътре в нас и върви напред заедно с извисяването на нашето вътрешно „аз — заедно с просветяването на нашите мисли, облагородяването на чувствата и постъпките. Затова Учителят дава и тази мярка — човек може да познае, каква е неговата Любов, по биенето на сърцето. „Пулсът на сърцето е тактът на Любовта" и „когато човек престане да люби, спира и сърцето". В регулирането на чувствата, в регулирането на силите и способностите на ума, в разбирането стремежите и силите на Духа се крие тайната за разбирането на Любовта, която — според думите на Учителя — седи „в изпитване радостта, „която светиите и праведните са изпитвали".

Човек трябва да стигне в своя път дотам, че да се „храни с плода на Духа" или „плода на Любовта*. Това е възможно, като мине през корените, значи да опита Любовта в сърцето си като стремеж, да мине през клонете — да опита Любовта като чувство, като сили и способности на ума, след това да мине през цвета, в който е силата на Любовта и тогава ще стигне до „плода на Любовта".

Като се храни с него, ще разбере Любовта, ще стане „слуга и господар на себе си", ще познае Първопричината.

Ето и друга мярка, която ни дава Учителят за познаването на Любовта: „Като загуби човек всичко, казва Той, като остане без въздух, тогава ще разбере какво нещо е Любовта". „Като загуби човек всичко"..., ето една жива мярка — като разбере безсмислието, условността и неустойчивостта на всичко, с което човек се е обкръжил, тогава ще разбере Любовта, която прави живота на човека свободен и му дава безсмъртието. Но ето още една мярка за разбиране на Любовта: „Тя дава полета на ангелите, тя въодушевява", затова „човек трябва да се стреми към тази Любов". Една мярка за духовната издигнатост на човека е полетът на неговата мисъл, на неговите чувства. Човек с такъв полет — полета на ангелите, преизпълнен от въодушевление, преизпълнен от възторг, постига всичко в своя живот, защото той е преизпълнен от Любов.

Защото върху тази „свещена канара", която е Любовта, човек „може да гради своето бъдеще".

Човек не трябва да търси Любовта, Бога някъде далеч „на небето", както казва Учителят. Той трябва да стори това, както детето търси майка си, както цветята — земята". Това ще рече, когато човек е със здрави корени в света — сиреч, трезв поглед и усет за света и материалното,—да се „поляризира в себе си и тръгне нагоре". Бихме се запитали: на къде? — Към майката, която е опора на детето, към слънцето, което е живота за цветето, пуснало дълбоко корени в земята. По този начин човек ще се освободи от онзи „механичен начин, чрез който хората търсят Любовта". А „Любовта е същественото за всеки човек".

Ние сме предразположени да търсим и да мислим, че познаването на Бога седи в големи работи и усилия. Всъщност, според Учителя, основата на познанието на Бога, на Любовта седи в една проста дума: благодарност. Затова Той казва: „Като благодарите за всичко, което ви се случва в живота, ще познаете Бога във великото и в малкото — в неговата Същина". „Като благодарите" за всичко. Това е наглед толкова лесно! А в същност, няма по-трудно нещо в живота от това, човек да благодари, да благодари с чисто сърце, без зла умисъл, да благодари и за всичките злини и нещастия, които го постигат, така, както благодари, когато го постига добро и над него се излива благословение. Тогава той има една жива опора, това е Вселюбещият, в Когото няма зло. Да благодариш, когато те е постигнало зло, при всички условия на живота, това показва, че си познал Любовта и тя е твоя опора в живота, защото в нея е доброто и щастието.

Накрай — тайната за разбирането на Любовта седи в чистотата на сърцето. Затова е казано в писанието: „Само чистите по сърце ще видят Бога". Учителят изказва тази мисъл така: „Само чистите по сърце ще познаят Любовта". И иска ли човек „да научи нещо за Любовта, требва да отиде при Бога". А Бог е в нас. От самите нас започва и в самите нас — в чистотата на нашето сърце — е разбирането на Любовта, разбирането на Първопричината, в която е животът и в която всичко е свещено и съвършено.

В пътя на човека след разбирането и познаването идва Придобиването на Любовта

С придобиването на Любовта се завършва един цикъл от развитието на човека на земята. в придобиването на Любовта е върховният момент от приложението й в живота. Придобиването на Любовта се изразява в няколко степени на развитието.

За да отвори път в себе си на Любовта, за да може да я придобие, човек трябва да се роди изново. Не напразно е казано в писанието: „Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие".

В „Степени на съзнанието" (10) Учителят казва:

„Събуждането на Любовта съвпада с момента на новораждането на човека. Тогава човек добива вечен живот. Това е най-великият момент в живота".

В беседата „Родени изново" (6) намираме между многото, следните интересни за нас мисли:

„Едно от условията да видите Царството Божие е да се родите изново.

За да се роди човек изново, непременно трябва да се свърже с Божествения Дух.

Да се родим изново, да видим Царството Божие и да влезем да живеем в него, В това е бъдещето на човечеството, там е дълбокият смисъл на живота".

А ето какво значи да се роди човек: в Беседата „Рождението" (17) — III Серия — Сила и Живот, Учителят казва: „Роди се", това е най-ободрителната дума в живота на земята. Раждането съдържа възвишеното, мощното и силното, което подтиква цялото човечество към съвършенство".

В своите безброй много беседи Учителят е говорил достатъчно много върху новораждането. Нашата цел не е да предадем тук всичко това. Изнесените мисли са достатъчни, за да покажат, че новораждането е първата крачка в пътя за придобиването на Любовта и живота в нея, което значи да видим и да влезем да живеем въ Царството Божие. А в това е бъдещето на човечеството, В това е дълбокият смисъл на живота — възвишеното, мощното и силното, което води към съвършенство.

Животът в Любовта след новораждането се изявява, да се изразим така по недостатък на думи, в служба — служба на Бога, служба на самата Любов. Учителят е говорил на много места и от най-различно гледище върху служенето, специално върху служенето на Първопричината. Тази тема би била един красив обект за специално разглеждане. Тук ще цитираме само една мисъл от Учителя върху този въпрос в Беседата „Прояви и постижения на Любовта" (12) Той казва:

„Всеки трябва да служи на Бога по вътрешен път. като децата".

Тази мисъл на Учителя е твърде характерна — всеки трябва да служи на Бога като децата; явно е, в чистота........

Разбирането на Любовта ни води към новораждане и служба. Те са необходимите вътрешни условия за придобиване на Любовта. Много други фактори още съдействуват за придобиването на Любовта — в това число знанието, музиката, красотата и други, а най-важните от всички блага са страданията. Ето какво казва Учителят по тези въпроси:

„Любовта трябва да изпълни човешкия дух, да се прояви пълно, съвършено, безгранично в човешката душа. Да пребъдва в сърцето по същина и съдържание. Да действува в ума като съкровена сила. Тя трябва да проникне навсякъде у него, в най-малките гънки на неговата душа, за да го преобрази (3).

Човек трябва винаги да даде предимство на Божественото в себе си, за да се пробуди в него Любовта (10).

Задачата на всеки човек е да дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта.

Любовта само се опитва, за нея не се говори (11).

Любовта се изпитва в живота, не на думи (14).

Само възвишената и чиста поезия и музика могат да изразят донякъде Любовта на човека.

Красивото в живота седи в общението с Бога на Любовта (6).

Само чрез Любовта към Бога придобивате истинско знание. Любовта предшествува знанието (14).

Всяко знание, придобито и приложено без Любов, не може да устои, то е временно, преходно, осъдено на смърт. Истинското знание е безсмъртно, както е безсмъртна човешката душа (13).

Казват, че „знанието възгордява." — Знание без Любов възгордява, а знание с Любов облагородява (2).

Любовта иде чрез страданията. За да придобие Любовта, човек трябва преди всичко да се ограничи, което значи да даде нещо свещено от себе си.

Христос казва: „Аз дойдох между хората, за да им дам живот и то преизобилно."

Най-свещеното нещо е животът.

Ако Любовта посети човека, без да се е очистил, не може да се освободи от злото. За да се изчисти, човек ще мине през страдания (14).

Който разбира закона на страданието, ще придобие благата на Любовта. Без страдания няма развитие. Страданието е път за освобождаване, за спасение. Пътят на страданията е неизбежен. Всеки сам трябва да го извърви. Единственият път за влизане на човека в света на Любовта е пътят на страданието. Първата половина на пътя е страданието, а втората половина на пътя е Любовта.

Вдигнете кръста и благодарете на Бога, че ви е удостоил със страдания. За да станете велики хора, да се наричате чада Божии, вие трябва да минете през страданията като път към Любовта. Друг път към Любовта освен страданията не съществува (18, Ценната дума, Утринни слова — 1941 г,).

Тия мисли на Учителя недвусмислено ни показват, че за да се преобрази човек, трябва да придобие Любовта и тя да проникне навсякъде в него. За да я придобие, трябва да мине по пътя на страданията, като единствен път към Любовта. Безспорно, Учителят не мисли за ония страдания, които човек изживява с непробудено съзнание и които оставят човека да живее във вечно недоволство. Тия страдания не издигат човека. Само ония страдания, които посреща с дълбок вътрешен мир и благодарност, просветяват човека и го преизпълват с Любов. Защото „само когато човек даде предимство на Божественото в себе си, тогава се пробужда в него Любовта". И Любовта на този, който я е придобил, се познава не от думите му, но тя се изпитва чрез неговия живот, който е чист и съвършен. Защото страданията очистват човека от всяко зло, за да може да дойде в него Любовта. А присъствието й може да се „изрази донякъде само от чистата и възвишена поезия и музика". Придобиването на Любовта и превъзмогването на страданията събуждат в човека красивото, което седи в общението със самия Бог на Любовта. От това общение, от Любовта към Бога, човек добива истинското знание, което е безсмъртно.

И тъй, придобиването на Любовта е живот в съвършенство, а Любовта е над всяко съвършенство". Този процес на придобиване Любовта в живота на човека е един — в земен език казано — вечен процес на развитието, в който се завършва един земен кръг — освобождаване от земните условности и ограничения.

Като живее в Любовта, човек върви по пътя на успеха и творчеството. В това творчество той стига до новия живот, основите на който са в „новото учение" — него Учителят възвестява неуморно на днешното човечество. в него, В това „ново учение" е завършекът на една положителна земна еволюция и раждането на една нова култура.

По тия въпроси ще изнесем някои най-съществени мисли от Учителя:

„За да успява човек в живота, Любовта трябва да бъде съвършена, без никакви ограничения. Сова, задачата на всеки човек е да помогне на себе си, да се издигне. По този начин да помогне и на цялото човечество (12). Тогава ще дойде до вътрешната, мистичната страна на Любовта (14).

Магическата сила на Любовта произвежда велики резултати (14). Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Работата с Любов всякога се увенчава с добри резултати (10).

Който вярва в Любовта, чертае своето бъдеще. Всеки дом, основан на Любовта, успява (13).

Жертвата не е още Любов. Тя е само примирение, тя е изкупление (5).

Любовта е процес на възрастване. Да любим, значи да живеем (5). А същността на живота е да влезем в хармония с него (1).

Любовта към Бога разрешава всички мъчнотии. Щом обикнеш Бога, в душата ще настане мир, а в сърцето ти — пълнота.

Любовта и служенето носят изобилие в живота. Който носи Любовта в себе си, той е богат. А за да имате успех в живота си, разчитайте само на настоящето. Щастието се крие в настоящето. В настоящето работи Любовта (18)

Само чрез Любовта човек може да разбере отношенията, които съществуват между физическия, духовния и Божествения свят, както и смисъла на целокупния живот.

Плодовете на душата узряват само под лъчите на Слънцето на Любовта.

Хората умират от безлюбие. Любовта е по-силна от смъртта. Тя носи безсмъртие. Който люби, не умира.

Спасението на човека зависи изключително от Любовта.

Щастието на човека зависи пак от нея.

В щастието, което е преизпълване от Любов, човек чува гласа на всички същества и чувствува пулса на общия живот (3).

А Любовта започва от малкото. Човек трябва да обича, да люби първия лъч, който е влязъл в окото му, първия лъч, който влезе в ума му, първия лъч, който влезе в душата, първия лъч, който внесе радостта (6).

Най-после, в творческия път на човека „Любовта е паспортът за връщане в рая. Без Любов никой не може да се върне в рая". (из Беседата от 9. I. 1938 г.).

Ето няколко съществени мисли от Учителя върху новата култура и новото учение:

„Божествената Любов ще бъде основа на бъдещата култура. Върху нея ще се въздигне Царството Божие, а учението на Христа ще се въдвори като учение на любовта (6).

Като поставите в ума си Великото Начало като идеал в своя живот, новата култура ще дойде (8).

Същината на новото учение са Любовта и Мъдростта (1).

Когато човек проявява Любовта врите света — във физическия, в духовния и в Божествения, — В това е новото учение. Тогава човек може да се нарече гражданин на Царството Божие (14). А вечният живот седи в това да се свържете с надеждата, вярата и Любовта (13).

Свържете правилно човешката Любов с Божията и Божията Любов с човешката, да се образува колелото на живота. В това седи новото учение (14).

И тъй, според Учителя всеки успех и творчество, което значи истинският живот, седи в Любовта. Само когато човек е придобил Любовта, може да преобрази себе си и света. в нея е спасението и щастието, в нея е новата култура и новото учение, чийто неуморен, истински вестител и творец е Учителят.

* * *

С тази трета глава от приложението на Любовта, която означихме като „Пътят на Любовта", ние завършихме изложението върху учението на Учителя за Любовта.

Безспорно, далеч сме от мисълта, че с направеното е изчерпано всичко, което Учителят е казал и има още да каже върху Любовта. Той е един неизчерпаем, вечен извор, както е вечна самата Любов. Систематизирането на материала е направено по естествен генетичен път — систематизацията произлиза от самия материал. Направено е това, което самият материал позволяваше. Избягнато е да се създават малки и дребни отдели и подления.

Преди да сложим точката на завършека на тази студия, желали бихме да изтъкнем една интересна особеност в еволюцията на Словото на Учителя за Любовта. Прави впечатление при проследяване на беседите, че Учителят е говорил първоначално най-вече върху естеството, същността и някои особености от проявите на Любовта. Много по-късно—след десет, петнадесет години, а и в настояще време Той говори повече върху качествата и приложението на Любовта. В този интересен ход на Словото искаме да схванем един дълбок замисъл, важен за развитието на учениците на новото учение. На първо време Учителят запознава учениците със същността и проявите на Любовта. С това Той ги извисява до небето, запознава ги с най-съкровената тайна на живота, на битието. Пили от този еликсир, те добиват сили и устойчивост. След това Той ги запознава с качествата и приложенията на Любовта, показва им, как трябва да работят за Любовта и с Любовта тук долу на земята. Едва след един живот в приложение човек може да придобие Любовта и да стане едно с нея. Животът в Любовта е възходният път на човека, на ученика. В този възходен път е бъдещето, новата култура, новото учение. Техните основи гради Учителят сега тук, на земята, всред безпътното човечество.

В края на това разглеждане е също така необходимо да се хвърли един съвсем бегъл исторически поглед върху общия път на идеята за любовта. в Библейско време Мойсей е изказал важната мисъл: „Да възлюбим Бога". С това той е създал и поддържал еднобожието. След него първи Христос разясни на света, че „Бог е Любов" и в името на този Бог, в името на Любовта, Той възвести самата Любов като живот между хората, като най-съвършен живот. Апостол Павел даде първите разяснения в 13. глава от I поел. към Коринтяните върху приложението на Любовта тук на земята. Той нахвърли лаконически по-важните качества на Любовта и то в една отрицателна форма. Сова той посочи, каква не трябва да бъде проявата на Любовта. Само търпението и благосклонността са две качества, които ап. Павел е изразил положително. Но и на тях не е дал никакво разяснение. Ние от него не знаем, какво нещо са търпението и благосклонността.

Светът, широкият човешки свят, учен от времето на ап. Павел насам от църковници, философи, писатели, учени и разни други, в днешно време е стигнал да разбира Любовта и то теоретически най-много като милосърдие, което намира рядко индивидуално приложение, а още по-малко обществено.

Толстой, един от най-големите проповедници на Любовта в наше време, заедно с големи свои последователи — да речем Ганди, — е стигнал да изрази Любовта като закон за непротивене, пожертвувателност и доброта в живота. Всичките му творби са прошарени от линията, по която е проведена тази доброта в живота.

Във всички окултни школи и движения през всички векове, независимо от методите, които са бивали прилагани, се е предавала и Любовта като метод в пътя на ученика. в повечето случаи, обаче, разните окултни школи са вървели главно по пътя на мъдростта. в модерно време има вече указания, че някои са тръгнали по пътя на Любовта. В това отношение антропософията, учението на Руполф Щайнер, издига високо над всичко Христовият принцип и импулс — Любовта.

Съвсем особено е мястото на Учителя във великото учение на Любовта. Вековете ще определят най-точно това място. Но то седи високо над всичко, което светът познава в това отношение. Учителят не е спрял да изнася още важни работи върху основите на това свое велико учение на Любовта, затова трудно може да се постави в някакво общо определение. От това, обаче, което имахме възможност да проучим, съберем и изнесем — а то не е малко — можем да заключим, че Любовта у Учителя е обхваната в една съвършена пълнота, необхващана досега от други. В хармонично и красиво единство между същина, проява, качества и приложение, Учителят създава едно велико цялостно учение за Любовта, което издига човека, ученика до съвършенство.