Пеню Киров - №28

[Albena]

№28

гр. Бургас, 17 февруарий 1900 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмата ти от 20 януарий и 10 того получих, благодаря [на] Бога за това. Изобщо да кажа за нас не сме добре [зачеркнато от П.К.].

 

Не ти отговорих досега, защото обдирвах себе си и мислех да ти отговоря през м. март, но второто ти писмо ме стресна. И задължен се видях да ти отговоря и да ти кажа, че аз съм го­тов да жертвам всичко мило и драго, личното си спокойствие и всички земни блага, защото всич­ките тези са суетни и не [носят] спокойствие, но строптеливост и лъжа без Бога. Аз вече вземам сбогом от тях, защото душата ми е прилепнала при Господа. Само милият Бог дано ми отвори път.

 

Ще чакам отговор за това време. Душата ми е радостна, че малко време остава. Нашите желания са едни и същи, Бог отсега ни възнаграж­дава и ще ни възнагради.

 

Дънов, ний ще бъдем двама и ако е волята Бо­жия, ще обиколим България [зачеркнато от П.К.]; с риск и на самия ни живот ний трябва да просла­вим Бога. Има ли нещо добро, чул ли си нещо по- хубаво от това да бъде человек служител Божий!

Николай замина за 3-4 месеца във Варна да живее.

 

Д-р Миркович преди 15 дни време беше ми пи­сал една отворена карта, в която казва, че „ний вместо да се съберем, ний се разделяме". Но аз казвам, че той аслъ и това желае, защото не знае на кого служи.

Повече не ща да продължавам. Ей, казвам ти самата истина — че аз всяка минута съм готов. Ако имаш нещо да ми кажеш, пиши ми, за да се приготвя за път.

 

Засега останал съм сам, сам с мислите и идеите си, а [и] заедно със силата Божия; при­ятелите ми слаби са за моите идеи, страх ги е от тях.

 

 

С поздрав. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Нарочно поздрав и от бр. Тодор.