ОБИЧАМ ЕСЕНТА - ЕК. М-ВА

[valiamaria]

Ек. М-ва

ОБИЧАМ ЕСЕНТА

Обичам есента! Обичам топлата приятна милувка на есенните слънчеви лъчи и песента на падащите листа.

Спрял поглед под клоните на царствения дъб или под граните на стройните тополи, аз гледам техния тайнствен поход, похода на есенните падащи листа. с каква тържественост поемат те своя път към майката земя, която с толкова любов ги очаква от пролетта.

Обичам тайнствения поход на есенните падащи листа! Зад всеки лист откъснат аз виждам притаена нова листна пъпка и зад всеки плод откъснат, нова плодна шапка.

О, тези пъпки по оголените клони! Сякаш очи затворени, които шумът и блясъкът световен веч не мами; сякаш очи, отправили поглед дълбоко в себе си, които търсят извора на живота, на живота съкровищата скрити да намерят.

Обичам есента и багрите на есенните падащи листа! Тези багри, родени от затаената радост на изпълнен дълг и от копнежа отново да намерят топлите майчини обятия; тези обятия, които еднички владеят тайната да им стъкмят нови, хубави премени, да им върнат отново младостта!

Обичам есента! Тя дойде и аз не чувам вече веселото чуруликане на птичките. Погледът ми не може да се радва вече на чудните краски на цветята, що изпълваха моята градина през пролетта. Не мога да долавям тяхното ухание... Аз потъвам в тишината на есента. И милван от топлината на есенните слънчеви лъчи, притварям морни зеници, за да чувам туптенето на сърцето си, съкровищницата на живота. Радвам се, че то остава глухо за безцелните звуци. И знам вече, че всеки изминат ден ме приближава до онзи миг, когато по неведома повеля, като плод узрял, то ще бъде откъснато и ще краси царствената трапеза на живота.

Обичам меката и приятна топлина на есенните слънчеви лъчи! Обичам багрите и тайнствения поход на есенните падащи листа!

Обичам есента!