СТИХОВЕ - ЕК М-ВА

[valiamaria]

Ек. М-ва

ПЪТ В НОЩТА

Нощ бе, когато бях поела

Пътя на нагоре.

В тъмата лесно човек може

От пътя да се отклони.

Залутала се бях

И от пътя бях се отклонила.

Спрях се и вслушах се

В гробовната тъма.

Дочух ридания далечни:

Ридаеха водите бистри на реката

В нощта.

В мълчание очите си притворих

И в друго вслушах се ридание:

В мене, ридаеха водите бистри на душата,

Залутана в нощта, далеч от пътя.

РОБ

От векове аз слушам да подрънват

Веригите ти, братко мой.

От векове аз слушам да подрънват

И техний звън не дава ми покой.

По-жалък роб от тебе не познавам,

На робството създател сам си ти.

Ти сам скова си тежки кръст;

На него мъчиш се разпънат.

Скова го сам и сам ще го събориш,

От себе си щом смогнеш да прогониш

Вековните заблуди:

Безлюбие, неправда и лъжа,

И смело тръгнеш по свътлий път.