Jump to content

НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ. АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕД СВЕДЕНБОРГ. - БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

Боян Боев

НОВИЯТ НАЧИН НА ВЪЗПРИЕМАНЕ

Когато чуеш симфонията на дъждовните капки по стъклата на твоите прозорци, мисли за Великата Любов, която работи в света. Тя е изпратила този скъп дар на всички свои деца. Любовта е великата, едничката работничка на света.

Недей си я представя парадно облечена да шествува бездейно в света; със служителски дрехи тя отива до всички свои деца — еднакво разположена към скалата и тревичката, мушичката и звяра, разбойника и праведника, понеже в глъбините на всяко същество тя вижда красота, която никой друг не вижда. На всички тя гледа през очите на възлюблен и от всички очаква нещо, което никой друг не очаква.

Тя е великият архитект в света; изваяла е чудната архитектура на планините с ръка на изкусен строител. Тя чертае пътищата на небесните тела. Сменява зимната белоснежна покривка с пъстротата на майските цветя, със златото на узрелите ниви и с изобилието на есенните плодове. Неспирно тя върти колелото на живота и при всяка нова епоха сменява декорите на световната сцена, за да дава на своите деца все нови и нови уроци във великото училище на живота. От планините тя изпраща изворите, за да утоли жаждата на хиляди хора, тревички и цветя долу в долината.

Човек набраздява земята и хвърля в браздите семената; но главният дял от работата остава на нея, великата Майка — Любовта! Тя познава нуждите на зърното, скрито в земните недра, праща му своите дарове: животворна влага, светлина и топлина, за да покълне и изкара нежен стрък нагоре — на слънце и на свобода.

Когато видиш цветята по разцъфтените ливади, мисли за нея! Тя с усет на вещ художник е турила всички багри по пъстрите им одежди. За човека с новото отношение към природата цветята не са мъртви форми. Той се свързва с вътрешния им живот. И когато с такъв усет той се приближава към тях, става възприемчив към разумното начало, което работи в тях и това ражда у него нови идеи и проблясъци. Цветето му говори на своя език и той го разбира. То му казва:

„С радост отварям сутрин венчето си на слънчевите лъчи! Радвам се на моите гости: мушички, пчелички и хора. Радвам се най-вече, когато някой може да прочете това, което е писал в мен Онзи, който ме е пратил от моята далечна родина. Имам да ти кажа много неща, да ти разкрия много тайни, понеже аз съм посланик, пратен от други светове. Имам да ти говоря толкова много за света, от който ида! Нося ти поздрав от твоите далечни приятели. И в тебе има градина с благоуханни цветя и плодни дървета. Поливай ги всеки ден и от плодовете им раздавай на всички!"

Когато нежният пролетен ветрец те облъхне, мисли за нея, Великата Майка на света — Любовта! Научи се да разбираш неговия език; минавайки край теб, той тихо ти шепне:

„Нося ти красивите мисли на чистите сфери! Любовта управлява живота. Всичко е любов! Съдбините на всички са в нейните ръце. Затова бъди радостен, пълен с доверие и надежда. Бъдещето ти се усмихва и те зове към слънчевите върхове. Следвай този зов. Усмихвай се на живота с упованието на дете, което поглежда очите на майка си. Не грохвай преждевременно под бремето на тежкия товар, под тежестта на безброй безпокойства. Гледай на всичко през Нейните очи и ще добиеш невинността и чистотата на детето, и всички твои тревоги и смущения ще се стопят. Те са тъй илюзорни и безпредметни! Има един красив, реален свят, който не подозираш".

Когато видиш пъстрокрили пеперудки да летят над цъфнали дървета, когато видиш облаци, носещи се леко по небесната шир, мисли за Нея — Великата Световна Майка — Любовта. Тя стои зад всички форми, зад всички сили. Тя е осеяла небето с безброй звезди и чрез тях възпитава твоя ум и твоето сърце. Когато погледнеш към звездите и мислиш за Нея, веднага ще станеш способен да чуеш, какво ти говорят те чрез музиката, която изпращат в света. Нека утихне всичко в тебе, за да чуеш, какво ти говори тихата музика, която слиза от звездните сфери към земята. Тя ти говори;

„Мисли за Любовта която крепи света. Тя ни води в строен ред из всемира. Ти, жителю на земята, издигай съзнанието си нагоре към нас, сияйните слънца, за да почувствуваш изворите на живота и великия му смисъл. Звездният прах, който е разсеян по небето, е роден от Любовта — Великата Майка на света — за да създаде условия на съществата, които се намират в разни степени на развитие. Условията върху разните звезди са тъй разнообразни, че за всяко същество има условия, най-подходящи за неговата степен на развитие. С трепетна радост ще забие сърцето ти, когато разбереш величието и красотата на нейния план! Тя води света към велико щастие!"

Всичко, що става на обширната световна сцена, да ти напомня за нея! Когато видиш чуден слънчев изгрев, засмени полянки, пролетни тихи небеса, снежни върхове, бездни и шумни водопади из планините, знай че всяка красота в света е отблясък на Нейната мисъл!

С безброй дарове е обсипала тя пътя ти! Всичко, що виждаш около себе си, е любовен дар! И ти мислиш, че си изоставен! Въздухът, който дишаш, светлината, която те облива, цветята, с които си заобиколен, планините — всичко това са нейни дарове. Тя често те посещава, често осенява с присъствието си светилището, което е в глъбините на твоята душа. И тогава светла мисъл проблясва в ума ти, нежно чувство стопля твоето сърце, в тебе се ражда вдъхновение за благороден подвиг. Това са даровете, които тя ти е оставила при своето посещение.

Когато нощем оставяш тялото си да почива, за да се укрепи и обнови, тя взема тебе — изтъканият от лъчите на светлината — в своите селения, за да ти покаже съкровищата, които е приготвила за тебе и за всички и за да ти пришепне велики идеи и закони, които на земята още не можеш да разбереш.

Когато някой те погледне с поглед, който те преобразява, който не може да забравиш, и който ти разкрива тайните на цялата вечност, тя те е погледнала през неговите очи. Когато някой ти направи ценна услуга, тя го е пратила при теб. На всички свои деца тя знае имената, които са имали преди слизането си на земята — с които са познати горе. Тя се слива с всички, живее във всички, и всички живеят в нея. И до когото се докосне лъч от нея, у него затрептява веднага радостта на нова надежда! Когато си обезсърчен, когато мислиш, че никой не те обича, мисли за нея, за де те огрее една светлина и да те стопли един лъч, който излиза от Световното Сърце. И тогава ще разбереш, че напразно се обезсърчаваш, защото си потопен в нейното сияние. Тя те обгръща от вси страни. Когато сълзи текат по бузите ти, когато мислиш. че пътят е безизходен, тя ще те посети и ще видиш, че не си забравен и изоставен. Когато се строши съдът, който държиш в ръцете си, и мислиш, че си изгубил всичко, тя е приготвила за тебе нещо по-хубаво.

Има два начина за разглеждане на природата: едни я считат за мъртъв механизъм, бездушна машина, сбор от физико-химични сили. Но при по дълбоко изучаване човек разбира, че тя е жива и разумна. Зад физико-химичните сили работят разумни сили. Първият начин на разглеждане ни отчуждава от природата, от вътрешния й живот, туря стени между нас и нея и така ние сами правим нещастен и бледен живота си. За човека с второто схващане една основна идея прониква природата; за него тя е свещена книга, в която е писал Великият.

Голямото богатство от форми, които са около нас, принадлежат на разните природни царства. Това са безчислени форми, чрез които Разумното в света е искало да се изяви по един все по-съвършен начин. Това е великата стълба, която води от минерала през растението и животното до човека и върви все по-нагоре до едно величие, което надминава и най-смелата ни мисъл. в минерала, в кристала Великата Разумност може да се прояви в най-слабото си начало. Но Разумното начало постоянно твори и гради формите и ги руши, за да създава все по-съвършени, в които може да обитава с по-голяма пълнота.

При новото разбиране на живота светлината не е само вълнообразно трептение на етера, но и нещо повече. Тя ни носи идеите на висшите светове, от които слиза, носи ни послание от нашите далечни приятели. Последните ни са близки и сродни, понеже във всички същества живее лъч от едно и също разумно начало. Всеки слънчев лъч е куриер, който ни носи специални писма. Отваряй с треперещи от вълнение ръце и със свещен трепет чети писмата, които всеки ден ти носят слънчевите лъчи. Великата Световна Майка — Любовта — ти пише чрез тях:

„Мило дете, защо си превърнало земята в долина на сълзите, когато тя е създадена да бъде място на радост, понеже е пълна с безброй мои дарове? И може да бъде това, като тръгнеш по светлия ми път! И тогава ти ще ме познаеш и ще споделиш с мен моята радост, светлина, сила и знание. И тогава ще различаваш реалността от сенките — това, което води към живот, от това, което води към смъртта. Разшири сърцето си, за да обхване всички сърца! Прави това, което аз правя. Работи за мен и аз чрез тебе ще се изявя, за да преобразя света. Рухват всички стари идеи, стари схващания на живота. Ражда се новият човек на земята — братът на всички същества, който знае да работи, знае да служи. Той ще бъде строителят на новия живот, който иде на земята!"

Защо за мнозина животът е тежко бреме, верига от скърби! Защото са още в преддверието на живота; те живеят в сенките на живота. Не са почнали още да живеят! Безпокойствата, в които са потопени, спущат около тях тъмно було, което им закрива лъчите на Нейната светлина и те се мислят за отхвърлени а забравени. Оня, който е бил досега апатичен към живота и уморен от него, като влезе в новото отношение към живота, последният става за него приказно царство, пълно с поезия, и всичко му става скъпо и мило. Каква промяна ще стане с човека, когато бъде способен навсякъде да вижда присъствието на Любовта! За да стане възприемчив към вътрешния живот на природата, той трябва да се освободи от товара си, от всички ненужни смущения, да свали тежката раница от гърба си и да пристъпи към светилището на природата. Човек седи цял живот в тъмните подземия на света при касите със злато, без да подозира за величието на това, което става около него! Поне за няколко мига да излезе от влажните изби на живота, за да види радостта на тревите, цветята, изворите, на слънчевия лъч, на планината! Те си имат език; чува го само оня, който отива при тях с любов!

Когато човек схваща природата като мъртъв механизъм, това не може да не се отрази и върху самия му живот. Последният се механизира. А когато човек влезе в общение с вътрешния живот на природата, това коренно ще измени самия него. Тогава ще влезе във връзка с по-висшите енергии на природата и те ще го обновят, ще родят у него нови подтици, нови идеи и вдъхновения; лъчите на красивия нов ден ще го озарят.

Кое човешко лице е по-красиво? Нали това, което изразява разумността, която работи в човека? Външната човешка форма е красива, когато изразява дълбоката работа на духа. Също така и когато зад външните форми на природата почнем да прозираме дейността на Разумното Начало в света, тогава тя ще ни се разкрие в неподозирана до сега красота.

Тия енергии, с които ще влезем във връзка при общение с вътрешния живот на природата, ще укрепят преди всичко физическия човек, неговото здраве. Защото хармонията, в която ще влезе човек, преди всичко непременно ще преустрои, ще преорганизира материята на неговото тяло. Общението на човека с вътрешния живот на природата ще му отвори всички възможности, път за всички постижения. То е първата стъпка към събуждане, просветление и освобождение на човешката душа. То е влизане в преддверието на свещения храм на Любовта. И тогава тя ще изведе човека от робство на свобода, ще строши вековните вериги, които са сковавали нозете му, ще разцъфти дарбите, които тя е вложила в него преди началото на времената!

АНГЕЛСКИЯТ ГОВОР СПОРЕДЪ СВЕДЕНБОРГ

Ангелите говорят помежду си също както хората в света и то по разни въпроси из семейния, моралния и духовния живот. Техният говор се различава от нашия по това, че е по-интелигентен, тъй като той произтича от една по-вътрешна и дълбока мисъл. Често ми е позволявано да говоря с ангелите като с приятели, и тъй като в такъв случай съм в състояние като тяхното, мога да кажа, че говоря с тях също както с хората на земята.

Ангелският говор също като човешкия се състои от ясни думи, звучно изговаряни, защото и ангелите имат уста, език, уши, както и среда, в която говорът им се предава, макар че тази среда е приспособена за духовни същества.

В цялото небе всички имат един и същ език и всички се разбират помежду си, на каквото и общество — близко или далечно — да принадлежат. Езикът там не се заучава, а е инстинктивен, защото той произхожда от самите техни чувства и мисли. Тоновете на говора им съответствуват на чувствата им, а думите — на идеите. Поради това съответствие, говорът им е духовен, защото той е звучащо чувство и говореща мисъл.

Всеки, който се поразмисли, би могъл да разбере, че мисълта произтича от чувствата и че идеите на мисълта са формите в които е разпределено преобладаващото чувство. Няма възможност за никаква мисъл или идея вън от чувството — от което мисълта добива своя живот и душа. Поради това ангелите могат да познаят, какъв е един човек само от говора му: от тона на гласа, какво е чувството му, и от изговарянето на думите — какъв е неговият ум.

Ангелският език няма нищо общо с човешките езици освен някои думи, които са звуков израз на някое чувство. Те не могат да изразят нищо друго освен това, което е в пълно съгласие с тяхното чувство; всичко което не е в такова съгласие, ги отблъсква. Казано ми е, че първият език на земните хора е съответствувал на ангелския език, понеже той е бил взет от небето.

Тъй като езикът на ангелите съответствува на чувството им, което изтича от тяхната любов, а любовта в небето е любов към Бога и към ближния, явно е, че говорът им трябва да е много благозвучен и приятен и че той не действува само на слуха, а засяга и дълбочините на ума у онези, които го слушат.

Случи се веднъж един ангел да говори на един кораво-сърдечен дух. Към края на разговора този дух бе тъй трогнат, че се, разплака със сълзи, казвайки, че никога не е плакал преди, но в случая не може да се въздържи, понеже чува самата любов да му говори.

Езикът на ангелите е също така изпълнен с мъдрост, защото той е израз на тяхната дълбока вътрешна мисъл. Тяхното чувство е любов, а говорът им — съчетание на любов и мъдрост. Поради това, те могат да изразят с една дума и в един миг това, което човек и с хиляди думи не би могъл да изрази. Също така, идеите на мисълта им включват неща извън схващанията и изразните средства на човека. По тая причина е казано, че нещата, видени и чути в небето, са неизразими и че нито око ги е видяло, нито ухо ги е чуло.

Колкото по-възвишен е един ангел, толкова и говорът му е по-мек и се лее като непрекъсваните звуци на кротко поточе, докато говорът на ангелите от по-долна степен е с прекъсвания и не се лее така благозвучно.

Ангелският говор е полифоничен и наподобява един вид симфония, която не може да се опише, но която се дължи на хармоничното звучно преливане на мисли и чувства.

Когато ангелите говорят с човека, те не употребяват своя език, а неговия собствен. Това е така, защото те се обръщат и свързват с човека по начин, че и двамата да имат еднакви мисли. При това, когато един ангел посети човека, той навлиза в паметта му, така че сам той не съзнава, дали всичкото знание не е негово собствено.

Аз съм запитвал ангелите, как става всичко това, че те, които не могат да произнесат нито дума от човешкия език и са от духовно естество, ми говорят на родния език. Да не би аз да съм този, който говоря, а на тях да им се струва, като че ли те говорят. Те отговориха, че съзнават връзката си с човека, с когото говорят, с неговата мисъл, но понеже тя — неговата духовна мисъл — се влива в естествената му мисъл, езикът на този човек и всичкото му знание им се струва да е тяхно собствено.

Има една друга причина, защо ангелите и духовете се свързват така тясно с човека, че да считат неговото знание за тяхно собствено. Съществува една такава връзка между духовния свят и естествения свят в човека, че двата свята изглеждат, като да са един и същ. Но тъй като човек се е отделил от небето, Бог се е погрижил той да бъде придружаван от ангели и духове и по тоя начин посредством тях да го управлява. Тази е причината за силната връзка между човека, ангелите и духовете. Друго би било, ако човек не беше се отделил от небето — в такъв случай той щеше да бъде управляван непосредствено направо от Бога.

В далечното минало хората са били в тясна връзка с ангелите, така че са общували с тях като с приятели, понеже са признавали божественото под човешката форма. За тях небето и светът са съставлявали едно и също царство. Поради любовта към себе си и света, човек постепенно се е отделил от небето и почнал да чувствува удоволствие само от тая любов към себе си и света, докато съвсем е забравил небето. Оттогава много рядко се е случвало някой да говори с ангелите.

Превод от английски.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...