ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Б. Боев

КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ

Защо на планината човек се чувствува съвсем друго същество? Горе средата е тъй свободна от обикновените тревоги на делничния живот! Там духът се чувствува свободен, отхвърлил всички вериги и прегради, които го спъват да се изяви в своята красота и сила.

Кога планината заговорва на човека и му разкрива своите съкровища, кога му нашепва своите тайни? За да ти проговори планината, трябва да дойдеш в съзвучие с нейната душа, тъй както са в съзвучие два инструмента, които свирят заедно. Когато твоята и нейната душа дойдат в съзвучие, рухват всички прегради между вас, ти и тя ставате едно. Тогава ти се потопяваш в изобилния й живот и в един миг научаваш това, що се учи за хилядолетия. А висшият израз на съзвучието е Любовта. Планината ти проговорва, ако отидеш при нея с любов. Ако я обичаш, тя те обсипва със своите дарове, понеже тогава душата ти е отворена, за да ги приеме.

Планината те дарява, ако отидеш в чистите й сфери със свето благоговение. Каква тишина изпълва нейните долини и върхове! В нея по-лесно можеш да чуеш това, що ти говори Великият в светилището на твоята душа. А живеейки всред шума на обикновените тревоги и безпокойства, ти не можеш да чуеш тихия глас на планината. За да ти проговори тя, иди при нея с трепетно очакване; душата ти да е пълна с доверие към нея; да си уверен, че планината е приготвила много нещо за тебе и че тя има всичкото желание и благоразположение да ти го даде. Когато навлезеш в нейното приказно царство, считай душата й близка до себе си; съзнавай, че тя те познава и че можеш да й повериш най светите си копнежи и блянове. Когато си отруден и обременен, иди на планината, за да добиеш отново крила, вяра в своите мечти и непоколебима увереност, че те са утрешна действителност. Когато душата ти е арена, дето вилнеят бурите на живота, когато тя е раздирана от съмнения, противоречия, вътрешни борби, кога минаваш през тъмните завои на живота, иди на планината, за да превърнеш всичко това в чуден мир! Там ще утихнат бурите и ще получиш прояснение и просветление. И ако слезеш от горе озарен и преобразен, ти си чул гласа на планината.

Там горе на планината се изявява Душата — красива, чиста и светла. На планината тя проговорва и поема ръководството. Там се учиш да гледаш през други очи на всичко около тебе; всички същества ти стават мили и ценни. Всички лица стават за тебе красиви и скъпи. Там, на светлите върхове, ставаш способен да простиш на всички, защото влизаш в досег със светлината, която излиза от душите им; ставаш способен да доловиш мистичния език, на който говори вътрешният човек в тях.

Как осезателно чувствуваш там присъствието на Светлите Същества, техния говор! Те ти говорят и техният говор е като музика на многострунен инструмент:

„Колко добре разбираме пътят и условията, в които се намираш! Ние сме минали по този път, през тези противоречия, които те вълнуват сега, и за това можем да ти помогнем. Научи се да намираш красота и в най-трудните задачи, които ти слага животът. Считай ги за преходни моменти, които искат да калят силите на твоя дух, за да бъдеш канара в пътя на възхода. Защото Безграничният такива иска своите служители! Светъл ум, чисто сърце и диамантена воля се добиват всред бурите на живота. Противоречията, през които минаваш са временни изпити, за да просветнеш и за да развиеш крилата на духа. Защото само светлият може да покаже пътя, само чистият може да обича и само силният може да служи."

Отиваш на планината, за да ти дари тя от своите богатства и после щедро ще ги раздаваш долу в долината на всички измъчени и обезсърчени.

На колко уроци ни учи планината! Преди всичко ни дава великия урок на чистотата. Иди на планината, за да добиеш представа за чистотата и светостта на небесния живот. в нейните неръкотворни дворци се чувствуваш в своята естествена среда. Тук като че ли намираш себе си, своята истинска същина.

* * *

Няколко седмици сме вече при Седемте Рилски Езера. Утре ще гостуваме на Калинините върхове. Отдавна желаем да влезем в общение с тези чисти места. Утре планината ще ни даде ново откровение на своите тайни, ще ни разкрие нова страница от свещената си книга. с радост всички се приготовляваме за утрешния ден. Поглеждам небето: утре ще имаме хубав ден — тих и светъл.

Три часа след полунощ. От всички страни на стана се стичат към центъра братя и сестри. Каква незабравима картина: всички са в радостно очакване на новите прозрения, които раждащият се ден ще ни дари. Тръгваме тихо по пътя към „Махабур" и „Сърцето". В далнината се очертават силуетите на Изгревния връх, „Харно ми е," билото над „Близнаците" и „Сърцето." Как тия очертания в тоя ранен час ни разкриват нова страна на тяхното естество; сега те ни говорят по нов начин. Живо трептят звездите над нас като същества, които с интерес надничат да видят нашия свят! Ето светлата звезда Алгол от съзвездие Персей. Ето и Лебедът. Скоро ще залязнат бляскавата звезда Алтайр от Орел и Лира от Вега. Ето Плеядите. Те са наглед тъй дребни, но всъщност са грамадни слънца, с един живот, чието величие човек не подозира. На изток трепти Алдебаран от съзвездието Телец; по-долу е красивият Орион, а току-що е изгрял на изток Сириус. Не може да не затрепти нещо радостно в човешката душа, когато погледне Сириус. Той като че ли ни разкрива хубостта на един свят, за който копнеем. Благодарим на Великия, че е поставил на небосвода тези светли точки; те ни говорят, че е реалност този възвишен свят, за който ламти човешката душа. Те ни говорят, че идем от техните светли сфери и че нашите свещени блянове са скъп спомен от пребиванието ни в един свят на висша красота, хармония и любов.

Мили звезди, наши небесни възпитатели, благодарим ви за всичко, което ни говорите, за великия подтик, който будите в човека, за светлите надежди, с които го вдъхновявате. Благодарим ви, че подхранвате светлите мечти, които крие в светилището на душата си. Вие му шепнете, че те са предчувствие на туй, що е приготвено за него.

Вървим нагоре един след друг в чудно извита линия. Лампичките ни хвърлят фантастични сенки около нас. Каква приказна гледка: светеща спирала по склона на планината! Ето, виждат се вече водите на Махабуръ. Развиделява се; по-ясно се очертават околните езера и срещните върхове. Бавно се вдига воалът, който беше метнат върху земята през нощта. Не е ли такъв пътят на човечеството? Неговият път не е ли изкачване по един планински склон? Това не е ли вечният път, който води от низините на живота към сияйни слънчеви върхове!

Минаваме край „Сърцето." Светло е вече. Извиваме по стръмната пътека нагоре. Вече сме на билото, страхотно надвесено над „Сърцето." Слънцето изгрява. Подухва лек ветрец, както винаги по тези места при изгрев слънце. Кратка почивка. Всички искаме да запечатаме дълбоко в душите си гледката, за да може скъпият й спомен да поддържа винаги свещения огън в душите ни. Колко е хубаво човек да съхранява в себе си избрани чудни образи от планината. Те винаги ще му говорят за красотата на една велика реалност, която съществува в света.

Край „Дамка" се спущаме долу в „Пазар-дере". Висока буйна трева. Около нас красив венец от върхове. Ето, насреща се очертават „Калинините върхове" като далечна мечта, към която се приближаваме. „Пазар-дере" минаваме неусетно. Навлизаме в самите недра на Калинините върхове — един нов свят, тъй отстранен от обикновените пътища на туристите! По тая причина те са по-малко известни. Скоро стигаме при самите езера. Те са две, от които едното е особено голямо. Царствена тишина владее тук. Около езерата непристъпни скали. Те като че ли са стражи, които пазят тия свети места. Като че ли езерата са унесени в дълбока размисъл, вслушани в това, което им шепнат през вековете небето, звездите и околните върхове. Зад отвъдните високи скали са „Градинските езера".

Дълго стоим в безмълвие край езерата, защото в тия свещени места не трябва да се говори шумно. Ние сме в едно от светилищата на Рила. Като че ли околните скали са стените на древен храм. Прекарваме тук няколко часа и все повече Рила ни разкрива чара на своите селения. Но ето, като че ли езерата, върховете, храстите, тревичките, цветенцата — всичко оживява и почва да ни говори тихо в глъбините на душата:

„Не очаквай щастието само в далечното бъдеще, поне ти си потопен в него, само че стани буден, за да го осъзнаеш. Почувствувай величието и красотата на настоящия миг. От едно висше гледище животът е висша красота. Чувствувай се щастлив, когато видиш едно камъче; в него виждай красота, която до сега не си могъл да видиш. Върху него е писана историята на миналите векове. Ако можеш да четеш по него, то ще ти разкаже чудните истории, на които е бил свидетел. Чувствувай се щастлив, че можеш да видиш една тревичка, понеже в нея е съсредоточена мъдростта на цялото небе. В нейния строеж е участвувала великата небесна наука. По нея можеш да съдиш за дейността на Великите Строители в света. Бъди винаги такъв, какъвто си тук в тия чисти места!"

Но ето, Словото на Учителя оживява безмълвието на тия места, Като че ли околните върхове се надвесват, за да чуят по-ясно това, което разкрива Словото Му. Като че ли от хилядолетия те са чакали този велик празник, който да оживи вековната тишина, що цари тук И тихо се носят словата на Учителя над тия свещени места:

„Постоянно трябва да се храним с храната на Любовта. Тя е висшата проява в човешкия живот. Единственото нещо, което може да облагороди човека, е Любовта. И ако обичаш, животът ти ще се оправи. Силата на човека седи в Любовта. Човек като обича, преди всичко ще бъде здрав. Всичко в света зависи от Любовта, която имаме към Великата Разумност в света. Любовта е центърът, от който могат да се разберат знанието и истината. Любовта е врата, през която се влиза в царството на знанието и истината. без любов не можем да приемем мъдростта и да разберем истината.

Всички противоречия на земята носят Божие благословение. Всякога положението на човека се подобрява, като изпълнява волята на Великото Разумно начало в света. Всякога, когато не приемат един Божествен принцип, идва голяма реакция. Всяка сутрин, като станеш, ще се чистиш, като издигнеш съзнанието си до вечните закони, които управляват живота. Така ти се учиш на небесния език.

Требва да сме готови за новата светлина, която иде в света! Умен човек е онзи. който познава ума, сърцето, душата и духа и знае законите им. Светът се нуждае от умни работници".

Сенките на върховете вече се удължават. Довиждане, скъпи езера и върхове. Ще останем верни на това, което ни казахте. Благодарим за ценните ви дарове. Свързахме се с вашия възвишен свят. Отнасяме с нас образа на небесната чистота, в която сте потопени. Ще занесем долу на всички светлината, която приехме от вас.