Jump to content

1925_12_13 Символи в природата / Живите символи в природата


Hristo Vatev

Recommended Posts

Аудио - чете Роси

Архивна единица

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Влияние на светлината и на тъмнината", 4 - 18 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.II, (1925 - 26 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

 

13 декември 1925 г.

СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА

ЖИВИТЕ СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга. Сега онези от вас, които се занимават с астрология, нека се опитат да поставят всеки един от тези предмети до съответна за тях планета. Например на коя планета ще поставите копието?

Отговор: На Марс.

Чука?

Отговор: На Сатурн, наречен в гръцката митология Кронос.

Копието е направено за бой, за биене; чукът – за трошене на камъни, нужни за строеж. Някога чукът може да падне и върху главата на човека, но случайно. Чукът има две служби, вследствие на което мъчно може да се постави при една определена планета. Донякъде само той може да се намести при Сатурн. Къде ще поместите чашата?

Отговор: На Луната.

Плодното дърво?

Отговор: На Венера.

Светилника със свещта?

Отговор: На Слънцето.

Книгата?

Отговор: На Меркурий.

Следователно силите, енергиите, които човек употребява за ползване или за прилагане на тия предмети, са различни. Тези енергии са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които вземат участие при служене с един или с друг от тия предмети.

Сега пък помислете на кои удове в човешкото тяло отговарят изброените предмети. На кой уд отговаря чукът?

Отговор: На юмрука.

Копието?

Отговор: На езика.

Светилникът със свещта?

Отговор: На мозъка.

Чашата?

Отговор: На сърцето.

Чешмата?

Отговор: Също на сърцето.

Всеки предмет представлява известен символ в Природата. Вие трябва да изучавате символите, с които Природата си служи. Те са нейният език. Същевременно трябва да изучавате теченията в Природата, за да можете лесно да се справяте с тях, когато минават през вашия организъм. Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете да се ориентирате къде се намирате. Всяко нещо в Природата е поставено точно на място. И всяко разместване на силите в Природата създава известна дисхармония. Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Като изучавате астрология, вие също така трябва да спазвате закона на символите, за да можете да се ориентирате. Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триъгълник, други – на четириъгълник, трети – на петоъгълник; някои пък са подобни на животни, на различни неодушевени предмети. При това важно е положението на съзвездията. Някои от тях са на изток, други – на запад, трети – на север или на юг, и т.н.

Сега ще ви задам въпроса: каква е била целта на Природата, когато е създавала ябълката? Каква идея се крие в ябълката? Не е лесно да се отговори на този въпрос, понеже Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Символите, които ви дадох днес, са наредени систематично, по определен план. Например първият символ, който ви дадох, беше копието. Значи за да извоюва свободата си, човек трябва да има копие. После той трябва да има чук, с който да се огради. Чукът представлява алхимическата сила у човека, с която той трябва да постави всяко нещо на своето място. Следователно човек употребява копието като средство за защита от по-нискостоящите от него същества. Чука пък употребява за организирането на неорганическата и органическата материя, т.е. за създаването на здрава, солидна ограда около себе си. Понякога човекът употребява чука и копието за борба срещу паразитите. Като хване някой паразит в главата си, той го поставя на единия си нокът, а с другия като с чук го смачква, разрушава формата му. С това човек иска да каже на паразита, че не трябва да бъде паразит, т.е. да живее на гърба на други същества. На същото основание, когато човек забележи в себе си едно паразитно желание, той веднага трябва да го постави между двата си нокътя, като между чук и наковалня, за да му покаже, че не е този пътят, по който трябва да се развива. Всяко паразитно желание или състояние у човека се движи само в едно измерение, а едното само измерение не е присъщо на човека. Всички мисли, чувства и желания на човека трябва да се движат по пътя на трите измерения. Не се ли движат по този път, те са паразити и като такива трябва да се премахнат, т.е. да се превъзпитат. Не давайте място на паразитни състояния в себе си, нито им давайте условия да растат у вас. Не може да очаква никакъв успех онзи, който дава място на паразитни навици, състояния или желания в себе си. Паразитизмът атрофира всичко благородно и възвишено у човека.

Докато Природата е вложила у човека ред дарби и способности, той трябва да работи върху себе си, да ги развива, а не да очаква на другите хора и да мисли кого как да използва. Това, което Природата е вложила у човека, той трябва да го тури в действие. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. Така работят учените хора помежду си. Един химик започва едно изследване, като същевременно се ползва от изследванията на ред още химици, които са работили и работят в това направление. Така постъпват и астрономите, и математиците, и духовните хора помежду си. Те взаимно си разменят мисли и си помагат. По този начин могат да се избегнат всички спорове в света. Представете си, че седем души искат да работят, но нямат нужните пособия за това. Ако на едного от тях се даде копие, останалите ще бъдат недоволни, че нямат работа, и ще започнат да спорят. Обаче ако на едного се даде копие, на втори – чук, на трети – книга, на четвърти – светилник, на пети – чешма, на шести – чаша, и на седми – ябълка, те ще бъдат доволни, защото всеки поотделно ще започне работа, а същевременно ще може да помага и в работата на другите. Който има копие, той ще започне да се справя с низшия живот в себе си и около себе си, а в услуга ще му дойде онзи, който има чук в ръката си. Който има книга, той ще започне да чете, но в услуга ще му дойде онзи, който има светилник и свещ. Който има чешма на разположение, той ще започне да напоява жадните; пък този, който има чаша в ръката си, ще му услужи – ще налива вода в чашата си и ще раздава на жадните. Тъй щото всички ще се стремите да си услужвате, да се опознавате взаимно. Кой ще дойде в услуга на онзи, който има ябълка в ръката си? Значи всички хора трябва взаимно да си помагат. Например някой страда и мисли, че в света няма подобни на неговите страдания. Други пък мислят, че не могат да му помогнат. Не, всички хора на Земята решават мъчни задачи.

Тъй щото, когато решавате своите задачи, вземайте участие и в задачите на ближните си, взаимно си помагайте. Когато човек разрешава своите мъчнотии, едновременно с това той разрешава мъчнотиите и на другите хора. Същото се отнася и до учените хора. Когато някой учен работи самостоятелно в известна област на науката, той се свързва с умовете на всички учени, които работят в същото направление. По този начин те си помагат взаимно. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на великите природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия.

Съвременните хора напразно изразходват своята енергия. Защо? – Не знаят как и кога да употребяват копието, т.е. езика си. Копие, с което не можете да воювате, копие ли е? Копието може да се превърне в перо. Питам тогава: перо, с което не можете да пишете, перо ли е? Чук, с който не можете да чупите камъни, чук ли е? Свещ, с която не можете да си служите, свещ ли е? Книга, от която нищо не можете да научите, книга ли е? Каква книга е тази, от която хората нищо не могат да научат? Тази книга трябва да се разкъса и да се употреби за увиване на халва. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата.

За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Като знаят това, лекарите използват силите на Природата за лекуване на някои болести. Например за някои нервноболни те препоръчват светлината като лечебно средство, за други препоръчват четене на книги, за трети – работа с чук, с копие и т.н. Каквито природни символи и да се използват за лекуване на болни, целта е чрез тях да се отвлече вниманието на болния от болестта, на която той напълно се е поддал. Апатичният човек, който е изгубил смисъла на живота, може да се възвърне към живот, като го поставят на един планински връх, който се спуща с голям отвес надолу. Положението, в което този човек се намира, стимулира енергиите в организма му, и той слиза между другарите си обновен. Състоянието, което ще преживее на върха, ще го застави да мисли, да търси път как по-лесно и безопасно да слезе от стръмния връх. Ако дадете копие или чук в ръката на болния, с копието той ще се защитава, а с чука ще започне да работи, ще го дига и слага, вследствие на което ще подобри състоянието на своя организъм.

Сега, ако всички изброени предмети трябва да се подарят, запитайте се кой какъв предмет би желал да има. Ако на някого подарят копие, за какво ще го използва? Копието може да се превърне в перо за писане. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила.

Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Нека някой от вас се опита да състави един разказ от седемте символа. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина.

Като имате пред себе си картината на дадените седем символа, вие можете да размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви. Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас. Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване. Всеки символ отделно може да даде материал за цяла лекция. Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за да видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви. Каквито идеи минат през ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте. След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не. Има неща, които първоначално изглеждат гениални. Колкото повече време минава, те стават все по-обикновени, по-прости. И обратно: някои работи в началото са обикновени, а с времето стават все по-необикновени, почти гениални. Човек не може изведнъж да оцени хубавите работи. Времето цени нещата. Някои работи с времето стават ценни, а някои се обезценяват. Символите, с които Природата работи, преживяват времената. Тъй щото изучавайте тия символи, за да се ползвате от силите, които са свързани с тях. Те отговарят още и на известни състояния на човешката душа.

Тайна молитва

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Книги:

* Живите символи в природата

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)

32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

* Символи в природата

Влияние на светлината и на тъмнината (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том II. София, 1937)

15 беседи от 6 декември 1925 г. до 14 март 1926 г.

Начало: 19:30

1925_12_13 Живите символи в природата.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЖИВИТЕ СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА

„Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Размишление

 

Продължи се четенето на темите „Най-любимата ми тема

MOK-05J-05-1.gif

Кой знае да рисува добре? (Излиза сестра Цветана.) Нарисувай едно копие. Нарисувай един чук. Нарисувай чаша за пиене на вода. Нарисувай светилник със свещ. Нарисувай чешма (извор) с каменна курна. Нарисувай плодно дърво. Нарисувай книга. Направи ги сега с числа.

19.45 часа

Копието – 1, чукът – 2, чашата – 3, светилникът – 4, чешмата – 5, плодното дърво – 6, книгата – 7. Сега вие, астролозите, ги наместете. В кои планети могат да се наместят? Копието – на Марс, чукът – и той е Марс. (Не, той е на съдбата – Сатурн.) Хермес в гръцката митология е в близки отношения с Марс. Копието е направено за биене. Чукът е направен за строеж. Чукът е направен да троши камъни, може случайно да попадне и по главата на някой човек, но то случайно. Къде ще го турите? Светилника къде може да го турите? Чука, знайте, много мъчно може да го наместим. Противоречие голямо. Той две неща изпълнява. Значи има две служби той. Сега да дойдем до чашата, къде можем да я наместим? (Луната – празни се и се пълни.'') А плодното дърво, ябълката – Венера. Книгата? (Свещта ние можем да я представим на Слънцето.) Да. (А книгата – на Меркурий.) Да. Чукът? С какво воюва Юпитер? (Той мята стрели.) Значи служи си той със стрели.

Да допуснем, че вие имате едно желание. Числото две, да кажем, което е нито стрела, то ще е чук, желанието вътре. Как ще се справите с туй желание? Вие трябва да го класифицирате към някоя категория. Например и чукът, и стрелата едновременно се управляват от ръката, но центровете, събудени в мозъка, при чука са други. Други центрове действат. И при стрелата са други. Следователно не действат едни и същи центрове. При отваряне на книгата – също, при светилника, при чашата, при чешмата – не са същите центрове.

Сега този чук къде ще го намерите в човешкия характер? Къде е човешкият чук? (Юмрукът.) Копието? (Езикът.) Светилникът? (Мозъкът.) А чашата? (Сърцето.) Чешмата? (Сърцето.) Че то е един начин на учене. Символистика в природата. Щом се намерите в дадена местност – да се ориентирате, да знаете какво положение да вземете в природата, да се нагласите спрямо всички нейни течения. Защото, ако чашата не я турите на мястото й, ще се образува едно криво течение. Ако тази чешма вие не можете да я турите на мястото, ще се измени вашата мисъл, ще стане една дифлексия.

Сега например онези от вас, които изучават астрология, този закон трябва да спазвате спрямо звездите. Като погледнеш небето, изпъкват всевъзможни фигури: триъгълник, някой път петоъгълник, някой път квадрат. Веднага трябва да се ориентирате на какво съответства тази фигура, а може да има уподобление на някое животно, на някое копие.

Задава се сега въпросът, каква е била целта на природата, когато тя е създала ябълките. Каква идея тя е вложила в ябълката. Разбира се, в нищо няма да бъдете виновни, понеже тя е една далечна идея, над която в миналото някога природата е работила. Сега човек трябва да се стреми да разкрие какво се крие в тази форма. Тъй както аз наредих тези символи, има известен план, известно съчетание. Значи най-първо, за да върнете своята свобода, вие трябва да имате копие. Трябва да знаете как да го употребявате. Но след като извоювате своята свобода, вие трябва да имате един чук, да знаете как да градите, да се оградите наоколо. Туй показва онази алхимическа сила, с която вие може да се справите, да наместите нещата на мястото. Тоест чукът е сила, която има да борави с неорганически и полуорганически вещества. А копието – с него вие ще боравите против живот, по-нисш от вашия, за да се браните.

Питам сега, вие вашето копие можете ли да го употребявате против въшките? Защо например българинът взема въшката между двата си нокъта? Вследствие на това единият нокът е наковалнята, пък другият – чукът. Значи какво иска българинът да каже? Той казва на въшката тъй: ти не трябва да бъдеш паразитно същество, а трябва да вършиш някаква работа. Той разваля тази форма, спитява я, за да се освободите от едно паразитно състояние – философията е там. Туй паразитно състояние в себе си ще му дадете само едно измерение. Туй измерение да няма никаква дебелина. На паразитното състояние не трябва да му давате никаква възможност да расте у вас – туй значи, българинът, като приложи този закон. Ще я смачкаш. Един паразитен навик или една мисъл в себе си – ще я смачкаш, няма да я унищожиш, но да не й даваш възможност втори път да расте. Да си остане тъй, както си е.

Защо едно паразитно състояние трябва да се избягва? Понеже паразитизмът, тези течения, които влизат в човешката душа, опорочават благородните чувства и способности в човека – спират всеки прогрес, щом се зароди каквото и да е желание да се ползвате от някого. Най-първо човек трябва да постави своите способности и чувства да работи: туй, което природата е дала на човека, трябва да го тури всичко в действие. И след туй ще дойдеш в съприкосновение с други разумни същества и ще кажат: дайте ход на тази енергия. Когато свърша една работа и дойда в контакт с други, вече могат да ми услужват. Тогаз услугата е разменяне, понеже между моята работа, която съм свършил, и тази работа, в която той ще ми помогне, има едно съответно съчетание.

Учените хора от една професия идват във връзка. Един химик идва във връзка с друг химик, и двамата работят, разменят мисли, помагат си един друг. Тъй е с астрономите, математиците, всички работят и всеки може да подпомогне, тъй е и в духовния живот. Същият закон трябва да спазвате. Тогава ще дойде една обмяна: едновременно, да кажем, седем души сте, ако ви дам едно копие, веднага ще се роди един спор на кого да се падне. Трябва да хвърляте жребий. Но ако на едного дам светилника, на другиго – чука, на третия – чашата, на другия – книгата, копието, ще ли има спор?

Следователно в дадения случай, ако имаш една идея, която не можеш да разрешиш, някой държи копието, ти ще хванеш чука. Когато някой държи книгата, ще хванеш светилника. Онзи с копието, като е воювал, ще дойде да помага. Между чашата и чешмата има ли съответствие? Единият отваря чучура, другият с чашата налива. И двамата могат да си помагат.

Остава сега ябълката. В туй съответствие ще се стремите да опознавате човешките души. Например вие страдате, често имате някое неразположение на духа. Не можете да разрешите трудното положение, в което се намирате, но същевременно тези трудни задачи в живота у всички хора ги има. Тогава едновременно с мъчнотиите, които претърпявате, трябва да влизате в мъчнотиите на всички хора, да участвате. Човек, като разрешава своите мъчнотии, едновременно с тях разрешава мъчнотиите и на другите.

Тъй и в науката е същият закон. Понеже има едно съответствие. И в науката, щом влезнете, и във всяка една област вие влизате вече във връзка с всички онези хора, които действат в тази посока. И като работите самостойно, вие във вашите допирни точки ще си помагате. Само при такова едно разбиране може да се роди вътрешното хармонично разбиране на великия закон, който съществува в органическия свят. И само по този начин човек може да пази енергиите си, да ги не изразходва напразно.

Сегашните хора изгубват своите енергии. Защо? Те копие нямат. Ама един човек, който не знае как да употребява езика си, има ли копие? Сега някой казва: „Аз имам копие." Ако вие имате едно перо, с което не можете да пишете, перо ли е то? Ако имате копие, с което не можете да воювате, копие ли е това? Чук, с който не можете да трошите камъни, чук ли е това? Ако имате свещ, с която не може да си светите, свещ ли е това? Или книга, от която нищо не може да научите, книга ли е? Това е сега аналогия, това са символи. Ще приложите. Ако вие имате сега едно състояние, което мяза на книга, ако ти си една отворена книга, и хората нищо не могат да четат, книга ли си? Не си. Тя е някоя халваджийска книга, в която само халва може да се увива.

Добре, ако вие сега сте светилник, и не светите. Ама аз имам ум, мога да мисля. И ако с вашия ум сте мислили двайсет години, и нищо не сте намислили, питам, какъв е вашият ум? И ако след двайсет години сте свършили един факултет, два факултета, нямате нищо, само преговаряте чуждите работи, питам, гори ли вашият светилник? Не, в природата всеки човек, който има ум, той си има специална работа и всеки един ум в природата е произлязъл да роди нещо ново. Не се стремете да родите нещо, както другите искат. Вие ще родите нещо специално, което ще ви радва. То ще бъде само за вас. Вие може да бъдете гениален само за себе си. Не и за хората. А гениалността, която хората признават, не се знае доколко е гениалност. Не се знае доколко хората могат да оценят дали някой човек е гениален. Как определят сегашните хора гениалността? В какво седи геният? Че той всичко твори, нали? (''Смята се, че геният е нещо вродено.'') Кой от вас знае гръцки? (''Гениус – раждане. Оттам произлиза „инженер".'') Гений – който постоянно ражда. Геният ражда, а инженерът обвива нещата, опакова ги.

У всички ви трябва да се заражда едно желание, през празното време да се занимавате със символите на живата природа. Тези са едни съчетания, както съм ги извадил от живата природа. Ще се занимавате със символите на живата природа. Тези символи ще внесат винаги една нова струя в ума ви, ще ви дават обнова. Например вземете някой път – лекари лекуват някой болен, не дават никаква свещ да има, без светлина при нервните болести изобщо. А за някои случаи светлината е потребна за лекуване. При някои случаи, при известни болни лекарите забраняват да се отваря книга. Казват, не трябва да чете. А има болести, които могат да се лекуват чрез книгите. Има болести, които могат да се лекуват с чука, има болести, които могат да се лекуват с копие. Онзи болният човек е в едно пасивно състояние и ако в него ти можеш чрез копието да произведеш едно стряскване, понеже болните хора се съсредоточават, но като покажеш копието, този човек да се забрави, че е болен, този човек може да стане от леглото и да оздравее.

Живата природа е създала всички свои символи, с които лекува хората. Апатичният човек, ако някой път изгубите смисъла в живота, че нищо не ви радва, нищо не ви интересува, ако ви заведат в някое планинско място, където скалите са отвесни – имат най-страшно положение, и ви поставят на някоя канара между чукари, веднага вие ще се стимулирате, ще почнете да мислите тъй хубаво, че като слезнете от тези два върха, ще се върнете при другарите си обновен. Защо? Вие сте се занимавали с разрешаване на една велика задача, как да слезнете от високия чукар долу. Питам, ако вие употребявате копието, тази енергия каква е? Когато онзи противник иска да порази своя противник, нагоре ли отива или надолу слиза? Надолу. Изобщо с изключение на свещника – само нейният пламък отива нагоре, всички други, изобщо чешмата, техните действия са все обратни.

Тази вечер, ако туй е подарък, кое бихте си избрали? Защото копието може да го направите перо. В какво може да еволюира копието – в перо. То е живо копие, значи може да еволюира. Чукът в какво може да еволюира. Еволюция има във всички тези символи, може да се видоизменят. Туй в мъртвите копия не може да се измени, но в живите копия може. Значи военният може да стане учен, с копието си може да пише. А зидарят с чука си какво може да стане? В какво може да еволюира този чук? (''Скулптор''.) А чашата на какво може да се обърне? Ще ги оставим неразрешени, вие да ги разрешите.

Сега кой е най-силният символ от всичките според вас? Най-изразителният кой е? (''Светилникът, книгата.'') Книгата още в какво може да еволюира тя? Нали в книгата се записват нещата. Човешката памет, това е книгата, в която се вписва. Книгата може да се превърне на памет. Значи, когато човешкият ум мисли, неговата мисъл може да се запечата върху книгата, върху паметта, а пък с копието може да воюваш, а може и да напишеш, то е перото. С копието на тази книга може да напишеш. А в този случай ябълката каква роля изпълнява? Тя придава жизнени енергии. Тогава чешмата, това е мастилото. А чашата, това е мастилницата, в която топваме и пишем на книгата. Те са хубави ребуси. Ще започнете с такива изкуствени, но със символите, които съществуват, ще ги превърнете. (''Една тема може да се направи от тях.'') Кой от вас би направил една тема? Само с чука е малко мъчно. Имате шест известни, остават две неизвестни. Направете един малък разказ. (''Георги Радев и сестра Гена''.) Най-приятно число е две, понеже, като се бият двама, показва, че е нещо реално. Не е фиктивно, понеже и единият налага, и другият налага. Това са все символи, криво разбрани символи. Когато хората се бият, това са символи. Един ден хората ще дойдат до едно споразумение, да знаят, че и без бой може. Може да се превърне боят в нещо по-красиво. Сега в съвременната наука ще създадете онези красиви символи, трябва да има нещо силно, което да стимулира човека. Трябва човек да има идеал, който да не се засяга, светът да не може да повлияе. Тези извори трябва да бъдат толкова високо и толкова дълбоки, никога да не се размъщат. Отвън може, като мине границите на извора, да се размъти. Но вътре изворът трябва да бъде чист. При това свещите ви трябва да бъдат такива, че никой да не може да ги изгаси. Щом се изгася свещта, слаба е тя, обикновената свещ се изгася. Значи обикновената мисъл всеки може да изгаси. Необикновената мисъл не се изгася.

Добре, кое е сега първо чукът? Нали е човешката ръка. Ръката е чукът, тогава вашият чук никога не трябва да ходи в чужди хора. Живият чук в природата назаем не се дава. Той може да помага на другите хора. Чукът е символ на човешката воля. Щом имаме чука, това е волята на човека. Имаме числото две, това е човешката воля. Както виждате този чук, тъй както е направен, той става буквата „а". „А" е символ на онази първоначална творческа сила, с която човек започва. Желанието да се проявява. Всяко едно желание, то е вечно, произтича от един разумен принцип. Тъй щото имаме човешкия език, словото. Като се каже словото, чукът дойде да работи. Значи стрелата заповядва, езикът заповядва на чука, на ръката. Тогава по категория кой символ е най-близко до ябълката – чешмата. Подир чешмата? (''Чашата, светилникът.'') Сестра Цветка, можете ли да съпоставите тези символи в един кръг, да ги турите хармонично? Да видим как ще ги разпределите като художничка. Да кажем, направиш една декорация, как ще ги туриш вътре в кръга? Да бъде приятно, всеки, като ги види, да го привлече да купи картината. Тъй ще си представите, че изнасяте туй на изложба, за да се хареса. Ще ни представите една жива картина, ние ще се произнесем. Вие си ги запомнете тези чукове, цяла седмица ще мислите за тях.

Мен ми трябват седем седмици по една лекция да държа върху копието, чука и т.н. – аз не искам толкова. Тази работа е за вас. Това са все ред сили в природата, които работят. Копието е сила, чукът, чашата, светилникът, всички. Това са символи, форми, начини, чрез които живата природа работи. На пръв поглед, ще каже човек, колко е просто – чук, чаша, просто. Като почне да вниква, да свързва, тези символи оживеят. Да ги съчетае в себе си, че тези сили са у него самия – веднага ще се отвори един широк свят. Картината, ако стане сполучлива, може да се направи хубаво, да се закачи. Чешмата може да се направи хубаво. Виждали ли сте български чешми? Стари български чешми. Идейни са те. Те не са толкова хубави, но са идейни.

Сега аз ви правя по един подарък на всички ви – и копие ви давам, и чук, и свещ, и всичко. На всекиго давам но един комплект, и всеки ще си тури комплекта вътре в куфарчето. Ще си вземете комплекта и ще си идете дома. Ще работите с тези инструменти. За една седмица вие ги отваряйте и ги разглеждайте тези символи и вижте какви идеи, нови съчетания ще ви хрумват. Всеки ден като ги отваряте, какво съчетание, фантастични идеи ще ви хрумнат, каквото и да бъде – запишете го. Защото някой път, като напишете нещо, първоначално вижда ви се гениално. След един месец виждате го по-просто. След година - съвсем просто. А някой път, обратното. Напишеш, мислиш го съвсем просто, отворите го след една седмица -вижда ви се, че то не било тъй просто. Колкото време минава, това нещо става още по-красиво.

Човек не може веднага да оцени хубавите неща. Хубавите неща само времето оценява. Колкото повече минава време, някои стават по-ценни, а някои се обезценяват. Сега тия са от скъпоценните, които минават времето. Тези чукове ще ги турите в ред и порядък. Сега ще забележите, ще намерите – тези символи съответстват на известни състояния на човешката душа.

''Тайна молитва''

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Пета лекция

на Младежкия окултен клас

13 декември 1925 г., неделя, 19.30 часа

София – Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...