СТИХОВЕ-S., Д. А-ВА

[valiamaria]

ДА БЪДЕ МИР!

S.

Отмери неизбежно на времето стрелката

 

един изминал миг. Година го наричат

 

с езика на земята.

 

Настъпва друг.

 

Замислено изправен пред себе си човека

 

оглежда своя път. И пише пак

 

неволно в разтворената книга,

 

че още няма мир.

 

И пак в сърцето шепне отронена молитва

 

през толкоз мигове. Лелее той

 

мечтата в ефира на душата:

 

Да бъде мир!

ХЛЯБЪТ

От слънце и земя, от бисерна роса,

 

от пролетен зефир и тих дъждец безспир

 

при труд благословен под зной, лазур и мир

 

ти раждаш се обилно за всички на земята,

 

о, хляб насъщний наш!

 

Бъди благословен, о слънчев, житен хляб,

 

кат извор чист, красив на мисъл и живот,

 

бъди благословен за мир и за любов

 

и вечно бодра песен разнасяй по света,

 

о, хляб насъщний наш.

 

 

 

 

УСМИВКА

 

 

Д. А-ва

 

Едно прозорче за душата,

 

надникнала от вечността,

 

за да погледне към земята,

 

да пръсне лъч на красота.

 

Един от райската градина цветец

 

разцъфнал и открил на свят

 

Божествен красотата

 

и пътя земен украсил.

 

Един отронен звук Божествен,

 

един от песен на скръбта,

 

чрез теб в мелодия превърнат,

 

в мелодия на радостта.

 

Едно прозорче за душата

 

от розов, чист и жив кристал

 

си ти усмивка на устата,

 

стопила земната печал!

ЕДНА ГОРЧИВА КАПКА

Една горчива капка в чашата отпита,

 

прекъсна те в часа

 

на твойта нищета, безумие и жажда,

 

на твойта суета.

 

Благословена капка, сепнала играта

 

на глупаво дете! –

 

опасната игра, помамила копнежа

 

на жадното сърце.

 

Благословена скръб, благословена,

 

дошла в нечакан миг,

 

спасение за този, що жадува

 

един живот велик.