НИЕ И ДРУГИТЕ - G. N.

[valiamaria]

НИЕ И ДРУГИТЕ

G. N.

 

В живота си ние често сме чували въздишка, през която се долавят думите: .Отнеха ми едно скъпо същество!"

 

Да се спрем при думите: "Отнеха ми го!” и да се помъчим да разясним явното им безсмислие.

 

Всъщност, казано направо, никой никого не може да отнеме. Най-често хората сами си отиват от нас, или пък ние ги прогонваме с хладината и еднообразието на собствения си живот. Да изясним едно голямо недоразумение, разширено до размерите на истинска приумица, която хората трудно разпознават, защото тя се е вмъкнала в живота контрабандно, нахлула е между истините като пътник, който пътува под чуждо име. Това недоразумение лежи в схващането, че някой може да отнеме, да открадне без вътрешна причина някого, от притегателната власт на един чужд живот. Един пример: Двама човеци са приятели. Те се търсят, защото имат настойчива нужда един от друг. тук не става дума за нужда от материално естество, както се търсят, запример, двама комисионери, или както кредиторът търси своя длъжник. Въпросът се свежда към това, че всеки от тия приятели си мисли, че нахранва другия с преизобилието на своя дух. Всеки живее с увереността, че дава на другия неща твърде ценни, без които би пропаднал или просто би изсъхнал този живот, както изсъхва цветец без животворната влага на водата или пролетния дъжд.

 

Но хората не винаги са пълноводни извори. Не всякога ние можем да бъдем храна и живот за една човешка душа или непресекваща радост за едно сърце. Никой човек не стои на едно място; следователно, никой не може да има самоувереността, че може да бъде достатъчен за другия за вечни времена. Това е още по-вярно за такива човешки същества, които са подложени на бърз развой и чиито хоризонти стремително се разширяват.

 

Както за физическото развитие на организма през различните възрасти е потребна различна храна, така и за различните .възрасти" на духовния живот са потребни различни духовни ценности. Ако твоят живот, бит, привички и вътрешен ръст някога са вдъхновявали един друг човешки живот, не мисли, особено ако ти стоиш на едно и също място, че те ще бъдат идеал за тоя друг живот през цялата вечност. Ако ти си една вода, от която веднъж някой е утолил своята жажда, не мисли, че цял живот ти ще бъдеш това. Някога може да си бил стъпало за възхода на някое човешко същество. Право ли е да мислиш, че това е последното стъпало в неговото възхождане, и че той не ще пожелае да иде по-нагоре?

 

Прародител на тая заблуда, както и на прословутата фраза .отнеха ми го" е нашият най-стар приятел – егоизмът, който не мисли за чуждото, а само за нашето лично добруване.

 

Ако някога лицето ти е привлекателно и озарено, ако си облякъл новия си костюм, може някъде да са те погледнали с възхищение, дори с възторжени очи, но ти не очаквай това от всички други и всякога. Най-напред, ти не винаги си в тоя вид, а може би тия, които са те харесали веднъж, да са видели по-привлекателен от тебе.

 

Ако си цигулар и веднъж с своята цигулка си успял да зарадваш нечие сърце, не очаквай същото, ако след тебе е свирил друг цигулар с майсторството и сръчността на Паганини. Ти си престанал да бъдеш за него виртуоз идеал. Не ти остава нищо друго, освен да свириш всеки ден по осем часа, за да достигнеш другия. Изостави веднага хленченето, че са ти отнели поклонника. Ти нямаш право да върнеш вкуса и изискванията на твоите приятели до оскъдното ниво на твоята свирня.

 

Не бива да позволиш на твоя егоизъм и завист да те задушат в своята отрова. Ако в съзнанието ти има много светлина, ти ще дадеш право на всекиго да дири най-високите и най-примамливите върхове на духа.

 

Кой бяга от доброто? И досега ще срещнете някой да хленчи и нарежда: "Всичко имаше при мене, и ядене, и пиене, и удобства, и пак ме остави!" Тук е възможен само един отговор: Ако при тебе е имало всичко, нямаше да те изоставят. Сигурно нещо е липсвало. Потърси го; ако го намериш и го осъществиш в себе си и в живота си, оня, който те изостави, пак ще те намери.

 

Има една истина проста, но велика в своята простота, която, обаче, трудно си пробива път в живота. Това е истината, че ничие сърце. на никое същество и на никой меридиан на земята не може да се "застави", да се насили и да се "завладее". Човешкото сърце единствено може да се спечели. Какво е това да спечелиш едно сърце? То значи да го опознаеш, да го обикнеш и да му дадеш пълна свобода. Когато се приближаваш към него, шепите ти трябва да бъдат пълни с живителните струи, които биха утолили неговата жажда. Да спечелиш едно сърце можеш само тогава, когато ти му поднасяш златните зърна от жътвата на твоята обич, а не тъмната си воля да го сложиш в кафез.

 

Има една тайна в сближаването и взаимната обич. Тайна е, но зад нея стои нещо твърде понятно и естествено. Както във всяко нещо в живота и природата, така и във взаимната близост е в сила законът за духовната обмяна. Никой не може да обича някого без една вътрешна причина. Ние може да не съзнаваме това, но лицето, което ни е направило неотразимо впечатление, в същност ни дава нещо, което другите не могат да ни дадат. Нашата душа получава като храна живителното облъхване, дошло от топлика на тоя друг живот. Ние може да имаме стотици приятели и близки, но все пак чувствуваме духовния глад и незадоволеността, когато сме далеко от сродния човек, когото сме нарекли приятел на душата си. Ние се забавляваме с някого си, самоизлъгваме се, че сме намерили смисъл в живота си, но в нас мълчаливо се простира трагизмът на пустинята, като че потъваме в някакво безсмислено празно пространство. Отведнъж, обаче, ние срещаме другия, който ни притегля като с магнит. Дружбата между него и нас може да израства бавно, но ние сме уверени, че тоя човек ни носи най-големия дар в живота, че той ще ни покаже най-възвишените страдания и най-блестящата радост. Някаква увереност, че той е част от нашия собствен живот, ни кара да го търсим и дори да го боготворим. За другите той може да няма тая цена, но нещо във вас го познава по-добре от всички останали, някаква вътрешна увереност ни показва, че той е една чудесна градина, в която ще цъфнат най прекрасните цветя, че той е един пълноводен извор, който чака да поправим задръстения му път.

 

"Защо ми отнехте щастието?" – се питат тревожно всеки ден.

 

Кой може да ти отнеме това щастие, ако притегателните сили на твоя дух го държат властно до себе си? Никой и никаква сила от сътворението на света до днес не е могла да раздели две любещи се същества. Случи ли се такова нещо, тогава любовта е отсъствувала, връзките са били прекъснати и дружбата е била само едно механично съществувание, поддържано от страх, от скука или от навик.

 

Не може да се разлъчат две същества, ако се обичат. Дори е срамно да се хленчи, че са ти отнели любовта и щастието, защото в часа на това "отнемане" любовта е липсвала. Човекът, който ме изоставя, не ме обича. Да искам да го задържа насила, ще рече да му покажа своето безсилие пред него и пред другите. Оставя ли ме някой, трябва да ми бъде ясно, че моята задача в живота му е свършена и че е време да насоча кормилото на живота си в други пътища.

 

Може ли някой да отнеме земята от царствените и властни обятия на слънцето? Тая земя и всички твари по нея съществуват и се хранят с любовта на това слънце. Само когато това слънце угасне и едно по-голямо от него я приеме в могъщата си и даряваща любов, чак тогава тя ще го напусне. Но тъй като това никога няма да стане, земята никога не ще напусне своя любим и лъчезарен извор.

 

Не хленчи и не мисли, че ти си всичко. Когато някой си отива, вгледай се в себе си. Сигурно нещо липсва там или оня, който си отива, се е наситил вече на това, което ти единствено му даваш. Помисли, дали си една голяма пълноводна река, която носи обилни дарове, или си обикновена бара, провлечена лениво през лъките на живота? Може водите ти да са наситили малката жажда на нечия уста, но да не са достатъчни да наситят една голяма жажда, пламнала в душата му.

 

Не казвай, че са ти отнели любовта. Това, което са ти отнели, не е било твоята любов. Тоя, който си е отишъл от теб, е бил един пътник, който се е спрял наблизо, починал си е и пак е продължил своя път. Човеците са пътници. Чака ги дълъг път. Не искай да ги задържиш при себе си за вечни времена, защото ти не си последния пристан на ничий човешки живот. Всеки ден трябва да се готвим за великата самота, когато ще се почувствуваме отчуждени от близките, за да познаем най-голямата си близост – тая с любовта на всемира. Тази любов, която се струи от студения и без-страстен трепет на звездите, е била, в същност, нашата първа любов. Ние се отдалечихме някога от нея, душата ни тогава горко възрида, но ние не познахме тоя плач. Спуснати по измамния път на миражите, ние забравихме, колко беше хубаво в кротките и чисти обятия на тази обич.

 

Не се тревожете когато ви оставят. Сигурно в тоя час вашата мисия за другия е вече свършена. Ако погледнете нагоре, ще видите ослепителния блясък на белия връх, който ви чака. Там стои безмълвна и безбурна тая любов, която някога забравихме. В нейните кратки обятия има всичкия мир и всичката радост, която не сме могли да намерим в измамния свят на миражите.

 

Не прогонвай обичта, която разцъфтява в сърцето ти и която трябва да подариш на никого. Може би чрез тази обич то ще познае обичта на света.

 

Не се мъчи и на сила да задържиш тоя, който си отива. Ти не знаеш, какво е станало у него. Може пътищата ви да се раздвояват тъкмо там, където е най-добре. Може тая раздяла да осмисли онова, което е било най-хубаво в живота ви. Не извършвай насилие върху свободния избор на хората. Мислиш ли, че е добре да задържиш при себе си един човек, когато вече раздялата е станала в един друг по-реален свят, където се осъществява първом всичко онова, което отпосле се осъществява на земята ?

 

Отиде ли си някой от твоя живот, дошло е неговото време. Дойде ли някой в живота ти, приеми го с ведрината на твоя свободен дух, попитай сърцето си и, ако в ударите на това твое сърце усетиш ритъма и обичта на другото сърце, тогава повярвай на това сърце, защото ако устата, очите или разумът могат да се излъжат, сърцето ти – никога.

 

В такъв случай бъди уверен и в това, че никой не може да ти го отнеме.

 

Не, никога и никой не е успял да разлъчи тия, между които е имало любов!