ХРАНА И ЖИВОТ - Д-Р ИЛ. СТР.

[valiamaria]

Д-р Ил. Стр.

ХРАНА И ЖИВОТ

„Слънцето съставлява извор с жива енергия за цялата слънчева система"...

Учителят

Храненето е една жизнена необходимост за всяка жива твар. Храната е стимул в живота на низшия органически свят. тук проявата на живот се изразява в задоволяване с храна и в процеса за продължаване рода. във висшия органически свят на човека, подтикът към хранене е вече прикрит отчасти от нови чувствени прояви и остава на по-заден план. При все това, ако анализираме по добре проявите на човека във всекидневния му живот, ще забележим скрито проявен инстинкта за неотложното задоволяване чувството на глада.

Кое е това, което влече тъй силно живия организъм към храната? Какво съдържа тя, та кара човека постоянно да си я набавя? Какво е същественото в храната, което организмът се стреми да извлече? Е ли то самата материя - органическа и неорганическа — или пък храната е носител на скрити сили, енергии или нещо по-висше?

Във вярванията на нисшите човешки раси по отношение на храненето намираме разбирания, според които храната, особено тая от животинския произход, носи душата на убитото животно.

В древните времена учените са твърдели, че материята е проводник на жива сила, която организмът възприема посредством храната. В по-близкото минало, под влиянията на материалистичните схващания в областта на науката, се създаде едно чисто механистично обяснение за процеса на храненето и обмяната на веществата. Химическите елементи са тухлите, които изграждат организма. А органическата материя, с белтъчините, мазнините и въглехидратите, представят въглищата — горивния материал, който след едно трудно преработване е принуден в тъканите на организма да се превърне на разни видове енергии и топлина. Според тези учени организмът е просто една машина, която преработва материята в енергия. Учените изчислиха, колко грама горивен материал е нужен дневно на организма и казаха: човек трябва да си набавя толкова и толкова грама белтъчини, мазнини и въглехидрати на ден, за да може да живее. В още по-ново време, понеже на обмяната на веществата в организма се гледаше като на чисто горивен процес, се пристъпи към изчисляване храната в калории. Учените могат да изчислят, от колко калории се нуждае организмът. Стигна се до там, да се мисли, че може да се даде храната в концентриран вид. Според тези представи човек би могъл в джобовете си да носи храна за цели месеци.

Това становище трябваше обаче скоро да се изостави. Хората, хранейки се с едностранчива храна и то в повечето случаи в консервиран вид, почнаха да страдат от нови заболявания. Това обърна вниманието на учените, и след дълги изследвания се откриха нови вещества, крайно необходими за организма. Оказва се, че повечето от тези вещества се разпадат, когато храната се приготвя по методите на старата кухня. Тези вещества, наречени — витамини, са нужни само с присъствието си при обмяната на веществата за живота на организма.

Днес вече се отдава твърде голямо значение на витамините. Новите наблюдения говорят, обаче, че за да може една храна да задоволи напълно организма и да съдържа всичко онова, което поддържа и създава живот в живата клетка, трябва да се държи сметка за произхода ù, състоянието ù, видът ù, време и начин на употребление, влечението на организма към нея и най после нашето душено разположение при възприемането ù. Не е без значение, с каква храна се храним и как я приемаме, макар че тя съдържа нужното количество калории и съответните витамини. Това говори, че храната е само сбор от съединения и вещества, които са форми, съдържащи онова, от което се нуждае живият организъм. Същите вещества влизат и в градежа на организма, но са като съдове, в които той влага онова, което приема и което съставлява същината на живата материя.

Какво е тогава онова, с което храната ни дарява, след като бъде приета в организма и се разпадне в тъканите му?

Новите понятия на науката за материята и нейния градеж откриват нов хоризонт за разясняване на процеса на хранене. Атомът не е мъртъв в него има постоянно движение — израз на силите, които носи в себе си. Това движение се изразява в циркулиране на електроните на атома около ядрото му. Знайно е, че всеки вид елемент се изгражда от определен вид атоми, с определено число електрони, които имат определени пътища на движение. Тези малки системи - светове са под влиянието и напора на космични сили и енергии. Най-големият фактор в това отношение е слънцето — източникът за светлина, топлина, магнетизъм и електричество за всички планети на системата. Установява се промяна в запаса от сили и в структурата на атома, когато се подложи на действието на слънчевите енергии. Тази промяна в силите на атома се изразява в това, че електроните уголемяват или намаляват отстоянието си от ядрото, а с това удължават или скъсяват пътя на движението си. Това отместване на електроните е свързано с увеличаване или намаляване на енергията им. Когато един слънчев лъч попадне върху един атом или успява да го прониже, или част от лъча остава загубен в атома или пък напълно се абсорбира. Според дължината на вълната на цветния лъч, който не е могъл да прониже мрежата от движещи се електрони на атома, установява се съответно увеличение потенциала на атома, изразено в удължаване пътя на един или повече електрони. Когато атомът е принуден да освободи енергия, то става обратното — скъсява се пътят на един или повече електрони. От това следва, че атомът, а с това и материята, е носител на енергия, която може да събира от слънцето и предаде там, където му бъде изискана. Но това вземане и даване не е свързано с едно пълно разпадане на структурата на материята. Тази обмена от енергии е присъща особено на органическата материя, която с устройството си в сложни съединения позволява едно пълно поглъщане на енергии.

Какво представя тогава органическият свят за нас? Произлязъл и изграден единствено под прякото действие на слънцето, не е ли той един природен акумулатор и трансформатор на живата сила на същото? Що е храната за нас? Не е ли тя носител на енергията на слънцето?

Ясно е, че нито солите, нито белтъчините, мазнините и въглехидратите и нито витамините са в състояние да задоволят нуждите на организма. Самите те не са толкова нужни на живата клетка с химическия си състав, колкото с вида и структурата като носители на съответни сили. От това следва, че материята макар и да е израз на сили, тя служи като проводник — носител на други сили от по-висш произход, които са характерни и нужни за органическото царство.

Не е ли тогава от значение видът, състоянието и начинът на приготовление на храната? Колкото една храна е по-пряк носител на живите сили на слънцето, толкова е по-ценна за организма. Една ябълка, откъсната от дървото, ще разкаже най-новата симфония на слънчевите лъчи. Ще предаде на човека най-новия живот на слънцето.