РЕСТАВРАЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС - П. М-В

[valiamaria]

П. М-в

РЕСТАВРАЦИЯТА ВЪВ ФРАНЦИЯ СПОРЕД НОСТРАДАМУС

Ето сега „трите лилии", за които се спомена в миналата статия. Фиг. 1., продължава Пиоб, показва положението на лилията от 1792 год. — годината на падането на монархията във Франция — по начин, да може да се вини, как е била наклонена тя на тая дата и как се премества наново през 1815 г. — т.е. по време на реставрацията. Символът на монархията обръща тогава своята долна част спрямо нахлуващата сила, така че той не ù се противопоставя, а напротив, той е тласнат от последната.

Веригата на стиховете, казва по-нататък коментаторът, е следната:

1. В един момент ще има нужда от крал (IV, 22).

2. Ще се признаят ония, които бsха от царска фамилия (VI, 8).

3. За да се поддържа щастливата бурбонска кръв (шестостишие 4).

Тук не трябва да се забравя, че щастлива се превежда с secundus, което значи и втора и че следователно се касае за втората бурбонска династична линия (sec. sanuis).

4. Ще успее най-близкият син на по-стария (II., 11) — тъй като Лудвик XVIII беше брат на Лудвик XVI, син на престолонаследника.

5.В управлението различен спрямо своя по-стар брат (IV, 87). И действително, Лудвик XVIII беше различен от Лудвикъ XVI като конституционен монарх.

6. И новият съюз одобрен (Предсказ. 51).

Съюз тук се превежда с religio, което не означава в случая религия, а споразумение между хората на едно и също общество, т.е. касае се за конституцията.

7. По-младият брат ще тури край на голямата война (VII, 12).

8. До пет последния... (VIII, 38)

Това са според Пиоб условията на договора от 1815 г. Нострадамус съкращавал винаги думата „година" след едно число, тъй като маневрата върху кръга на годините трябвало по необходимост да даде дата. Касаело се, прочее, за петгодишната окупация на френската територия от страна на съюзниците, подписана от Лудвик XVIII. Краят на стиха бил едно геометрично указание „proxime NOLA". Главните букви се отнасяли до общата конструкция; но коментаторът не иска да влиза в технически подробности, защото те биха забъркали читателя.

9. Две беди заедно, за да умре от жестока смърт (I, 35).

Това е смъртта на Лудвик XVIII след една жестока болест. Сега Карл X.

1. В края (на Лудвик XVIII) ще дойде на власт по мирен начин (IV, 49)

2. Без деца... (X, 89).

Тъй като Карл X нямаше наследници. Продължението на стиха е според Пиоб едно указание за маневриране.

3. Един човек (Карл X) който има след себе си последния (От своя род) (II 82) — именно граф de Chambord, означен чрез маневрирането като „пръв син (на една) вдовица (с) нещастен брак" (X, 39), т.е. пръв син на дукеса de Вerry, която, като вдовица, е сключила втори брак, твърде лош в социално отношение.

4. Крал; няма да има несправедливи работи; осъден (VIII 62). Карл X беше крал наистина законен (неговото управление създаде действително „законността” в политиката), но той бе бламиран, тъй като damnare има смисъл на бламиране.

5. Избори, конфликт... (Предсказ. 25).

Тоя стих, пояснява Пиоб, трябва да се раздели според правилото за числата, които се прилагат при специалната маневра за „Предсказанията". Касае се за изборите от 1829.

6. Поради конфликт кралят ще напусне управлението (IV. 44). И конфликтът, създаден от изборите, заставя краля да изостави властта.

7. Той ще се покаже непримирим и ще бъде изгонен (през 1830 г.) далеч от кралството (VI 61).

8. Далеч от кралството, изоставен на случая, пътувания (УИ1,92).

След това Луи Филип се качва на трона.

1. Нагласяване на Политически средства (изборни тълпи), за да дойде на власт (VI, 12).

2. Проливане повече кръв; скоро неговият шанс изменя (Предсказания, 73).

Неговият шанс изменя и той пролива повече кръв (през 1848 г.).

3. Събуждане омразата, приспана отдавна (VII 33).

Касае се за социалната омраза, приспана от времето на Великата революция.

4. Чрез Тях ще се роди чума, така широка (VIII, 62). „Тях" се отнася тук към революционерите от 1848 год., казва коментаторът, политическата дейност на които показва подробната маневра. Но той счита безполезно да възстановява една серия от събития, които разкрива всяко ръководство по история. Важно е, казва той по-нататък, да се свърже веригата на управлението на „големия Philippique" (IX, 30) според израза на Нострадамус и да се изостави настрана това, което се залавя върху тая верига, „помощта Gaddes", т.е. събитията относно испанската конституция от 1837 г., които трябва да се намерят чрез спомагателната конструкция на Gaddes.

„Чумата" от 1848 г. е широка, тъй като тя трябва да бъде изучавана за цяла Европа, която понася тогава противоудара на тая нова революция, от която, впрочем, Луи Филип се отървава.

„Живота спасява, след малко излиза" (шестостишие 20), Втората република е твърде кратка: Ще бъдат съгласни, Naples Leon Sicile (I, 11). Има едно съгласие и виждаме да се показва личността, чието име е означено с

Naples Leon Sicile, т.е. на гръцки:

Neapolis Leon Trinacria" и като се възстановят обръщанията, които посочва маневрата: „is Napol leon Trin acria", иначе казано, Той, Наполеон III връх". Бонапартовците, проучени отделно, имат своя край и връх с Наполеон III.

И непосредствено, продължава Пиоб, изпъква стихът, който характеризира новия суверен: „Поради военен шум ще бъде опозорен", което показва, преди дори още да е установена втората империя със специална конструкция, състоянието на духовете във Франция през 1870 г. след поражението на Наполеон III при Седан.