Jump to content

Recommended Posts

Личният бележник

 

на Учителя Петър Константинов Дънов

 

Основателят на духовното общество „Бяло братство" Учителя Петър Дънов оставя десетки хиляди страници беседи, слова, напътствия и мисли. Те са записвани, стенографирани, разпитани, превеждани и издавани с много любов от неговите последователи от петте земни континента. Не случайно вече близо столетие той остава един от най-известните българи в света.

 

Много малко са обаче запазените оригинални ръкописни документи с автограф на Петър Дънов, т.е. писани и подписани от него.1 Сред тях са дванадесетте писма до един от първите му ученици и последователи, д-р Георги В. Миркович, изпратени през периода 1898-1902г.2, десетината кратки бележки и рисунки, приложени старателно от ученичката му Савка Керемидчиева в нейния бележник от двадесетте години на XX в.3 и двете ръкописни бележки от 1933г.4

 

Със сигурност не малко оригинални материали на Петър Дънов се съхраняват в частни архиви на членове на Бялото братство, но не са обявени публично до момента. Доказателства за това се появиха преди повече от десет години в поредица от няколко книги - документални хроники за Учителя П. Дънов.5 В тях бяха обнародвани над триста писма на Дънов до негови ученици и последователи, осъществено по ксероксни копия. Други 80 преписа и ксероксни копия на негови писма се съхраняват в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София.6 Докато оригиналите на тези документи не бъдат обявени публично, историческата наука не може да борави пълноценно с тях. Това се отнася и за другите автентични документи на П. Дънов, притежание на частни архиви.

 

Към малката група оригинални материали на Учителя П. Дънов принадлежи и се откроява с особената си стойност неговият личен бележник. Той е от 1899г. и е използван от Учителя в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско. Първоначално е в град Варна - от м. март до началото на м. юли 1899г., после в село Гюлекьой, Варненско - от 8 юли 1899 до началото на м. август 1899г., следва преместване в село Николаевка , Варненско - от началото на м. август до началото на м. септември 1899 г., връщане за кратко отново в село Гюлекьой, и от 6 октомври 1899г. П. Дънов е при баща си свещеник Константин Дъновски в Нови пазар, където остава повече от година. Важно е да се подчертае, че дори когато е в посочените села около Варна, на Петър Дънов му се случва да пътува до града и да остане там за няколко дни или цяла седмица. Тези детайлни пояснения са нужни за изясняване на съществения за историците въпрос: къде П. Дънов прави записите в бележника? Отговорът е: във Варна, в селата Гюлекьой (дн. Засмяно) и Николаевка, Варненско, както и в град Нови пазар.

 

Друг основен въпрос, на който е нужно да се даде отговор още в увода на изданието е този за датировката на бележника. Началната дата - 3 март 1899г. е изписана ясно на първа страница на документа и по нея няма спор. Крайната дата обаче може да бъде както 16 октомври 1899г., така и 25 октомври 1899г., защото на предпоследната страница авторът е отбелязал 16 окт[омври], а на последната - числото 25. Разрешението на дилемата е свързано с анализ и обяснение на ролята, която имат числата пред повечето записи в личния бележник на П. Дънов.

 

Видно е от пръв поглед, че пред по-голямата част от записите в бележника П. Дънов е поставил числа във възходяща номерация до 31, без придружаваща ги информация, и логичното обяснение за това е, че с тези числа е обозначил датите от съответния месец, на които е правил бележките. Трудността идва от два момента:

 

1. На единадесет места в бележника Дънов все пак прави точна датировка, т.е., числото пред записа е допълнено с информация за месеца (годината е изписана само в началото на бележника и това е напълно достатъчно), например: 6 май, 21 май, 29 ав[густ] и т.н. Случаите не са малко и внушават предположението, че когато П. Дънов желае да датира бележките си, то той го прави в пълнота.

 

Разбира се, в един личен документ, какъвто е бележникът, авторът е свободен да отбелязва датите както пожелае, може и въобще да не поставя дати.

 

2. Нарушеният хронологичен ред на записите от месец юни. Ако приемем, че числата пред записите са дати от съответния месец, то за м. юни положението е следното: от с. 34 до с. 68 са разположени записите от 1 юни до 28 юни 1899г. Изведнъж този порядък се нарушава и на с. 68, след този от 28 юни е направен запис от 18 юни, и за да няма никакво колебание, авторът е изписал и името на месеца ,,юн[и]". Страниците са така плътно изписани и текстът подреден, че вероятността на 18 юни да е направен запис на случайна страница, отделена с 5-6 празни листа от полагащото й се място, и после тези бели листи да се запълват, отпада.

 

В заключение, поради изразените съмнения, приемам за крайна дата на документа 16 октомври 1899 г. В разчетения текст на изданието като дати са отбелязани само тези числа, към които авторът сам е прибавил и обозначение за месеца, останалите присъстват на местата си без допълнително прибавени от мен пояснения.

......................

1. ВСИЧКИ варианти на копия - фотокопия, ксерокопия или преписи на даден документ не се приемат за оригинал от архивистката наука

2. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с.

3. НБКМ-БИА. Ф. 868 (Палка Кръстева), а.е. 114, л. 677-755

4. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 113, л. 2-3

5. Всемировият учител Беинса Дуно и Велико Търново. Състав. П. Даскалова. Т. 1-2. В. Търново, 1995-1996. 276. 357 с.; Дънов. П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999. 319 с.; Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) във Варна. Състав. Д. Калев. С.,1999. 234 с.

6. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 23-39. Малко на брой от писмата (около 5-6), съхранявани в НБКМ-БИА са публикувани и в изданието: Дънов. П. Писма до първите ученици...

7. НБКМ-БИА, ф. 868. а.е. 114, я. 82-125

8. Подробно по ТОЗИ въпрос ВИЖ по-долу в изложението

9. Село Николаевка, Варненско е родното място на П. Дънов. В повечето биографии на Учителя се посочва старото име на селото - Хадърча. Преименуването става през 1881 г. и от тогава в документацията, вкл. и в писмата на П. Дънов селото се обозначава с новото си име

10. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. C., 1999, с. 1-30; Дънов, П. Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. С.,1999, с. 1-38

11. Писмо на Петър Дънов до д-р Г. Миркович от 7 октомври 1899г. В: Писма на Учителя ..., с. 30

* * *

 

През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.

 

Петър Дънов учи във Варненската мъжка гимназия до пролетта на 1884г., завършва Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов (1887г.), заминава за Съединените американски щати през 1888г. като стипендиант на същото училище и там учи седем години. В САЩ Дънов завършва пълния теологичен курс за специални студенти в семинарията Дрю, град Медисън, щата Ню Джърси (1892г.), Теологическия факултет на Бостънския университет (1893г.) и едногодишния медицински курс към Медицинския факултет на университета (1894г.). Престоят в САЩ е от изключително значение за разширяване на духовния кръгозор на младия Дънов - там той се запознава с новите философски течения, с теософското учение на Елена Блаватска, с трамсцендентализма на Емерсъи и Торо, проявява интерес към астрономията и астрологията, към физиогномията и френологията.12

 

След завръщането си в България в 1895 г. П. Дънов става библиотекар-домакин в дружественото читалище „Петко Р. Славейков" във Варна.13 Тази длъжност му дава възможност чрез изнасяне на беседи и сказки да направи началните стъпки за разпространение идеите на оригиналното си духовно учение, изложени по-системно в първата му книга Науката и вьспитанието. Началата на человеческий Живот".14 През 1897г. учредява със съмишленици в морската ни столица „Общество за повдигание религиозния дух на българский народ"15, а на следващата 1898г. записва и произнася пред членовете на Спиритическото дружество „Милосърдие" беседата „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", в която подчертава важната роля на славянството в бъдещия свят и отправя апел към духовно самоусъвършенстване.16

 

От 1898 г. датира началото на запазената кореспонденция на Петър Дънов с първите му трима ученика: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.17 Темите, обсъждани в разменените писма са изключително по духовни и религиозни въпроси. Писмовното им общуване е интересно и задълбочено, независимо от факта, че всеки от първите ученици на П. Дънов е свързан с различен клон от християнството: Тодор Стоименов е православен християнин, д-р Г. Миркович е католик, а Пенъо Киров е протестант.18 И тримата обаче приемат Петър Дънов като безспорен авторитет по духовните въпроси, като един от мировите учители, които са призвани да подпомогнат хората по пътя па тяхното самоусъвършенстване, и стават негови ревностни последователи. Една от особеноститс на писмата на П. Дънов до неговите първи ученици е, че те са изпъстрени с множество позовавания на текстове от Библията, последвани от собствени тълкувания. Не са рядко и случаите, когато П. Дънов посочва на своите последователи точно определени стихове от Светото писание с препоръката те да бъдат четени, изучавани, върху тях да се разсъждава и дискутира. През лятото на 1900г. П. Дънов кани във Варна тримата си ученика и тази тяхна среща е наречена по-късно „среща па Веригата", или първото събиране на членове на бъдещото общество „Бяло братство".

 

Записите в личния си бележник Петър Дънов прави в 1899 г. - годината, която предхожда първата среща на Веригата и през която кореспонденцията с първите му ученици е вече трайно установена. Изтъкнатата особеност в писмата на Дънов до учениците му е налице и в записките в личния му бележник - началните страници са изпълнени с точни цитати от Библията, а повечето от останалите - с негови лични тълкувания и разсъждения. Това е най-добрият и изпитан модел за съставяне на проповед според професор д-р Самюел Юфам - преподавателя на Дънов по практическа теология в семинарията Дрю в САЩ, урок, който П. Дънов възприема и усъвършенства цял живот в своите беседи.19

 

В първите десетина страници на бележника са записани библейски стихове от: Псалом 2, 27, 93, 98, 105, Първото послание на св. апостол Павел към Коринтяните, Второто съборно послание на св. апостол Петър, Второто послание на св. Апостол Павел до Тимотея и Евангелието от Матея. Между тях е вмъкнато наставлението на П. Дънов „Никога не излизай вън от границите на възможното".20

 

От л. 9 до края, т.с. в преобладаващата част от бележника са записани лични интерпретации на библейски текстове, молитви, наставления, поучения и мисли на самия П. Дънов. Между тях са вмъкнати и някои цитати от Библията, но те са малко. Лични моменти са отразени в записите от 25, 29 и 30 август 1899 г. Те са на особените небесни явления, на които става свидетел П. Дънов и на част от които прави дори рисунки в бележника си.21 В записа от 4 септември 1899 г. авторът се обръща директно към бъдещите читатели: „Приятелю мой, ти, който ще четеш тия редове, повярвай в думите ми - Господ е говорил чрез мене благи неща за твоята душа..."22 и така освен конкретното послание, внушава и увереността си, че личният му бележник ще стане обществено достояние. Трогателно интимни и едновременно общочовешки са редовете на един от последните записи: „Ето, призовавам те [Господи], но ти все мълчиш, не считаш нуждно да ми отговориш. Ако ти не отговориш, кои ще отговори друг."23

 

Посочените моменти са достатъчни като доказателство, че разглежданият документ по съдържание е личен бележник, в който П. Дънов записва съкровени мисли и събития, които го вълнуват. Едновременно с това е нужно да се подчертае, че в преобладаващата част от записите той се изявява като пратеник на Бога и като философ.

.....................

12. Славов, Ат. - ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. С.. 2009, с. 320, 343-345

13. Димитрова, Л. - Дружественото читалище „П Р. Славейков" в гр. Варна и Учителя Петър Дънов. Нови данни за живота и дейността му от 1896 до 1899 г. - Житно зърно, бр. 15 (1) , 2005, с. 7-9; Димитрова, П. Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П. Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна. 2 септември 2006 г., с. 7

14. Дънов, П. К. - Науката и вьспитанието. Началата на человеческии живот. Ч. I. Варна, 1896. 80 с.

15. Учителя във Варна. Документална хроника на делото на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), C., 1999,

с. 10-11; Кралева, М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C., 2001, с.18-23

16. Димитрова, Л. - Учителя Петър К. Дънов, варненското читалище „П.Р. Славейков" и други малко известни факти и събития от живота му до края на 1904 г. Ръкопис на доклад пред форум на Бялото братство, Варна, 2 септември 2006 г. ,с. 7.; Калев. Д. Младият Дънов - между историзма и месианството. Варна. 2007, с. 2

17. Дънов, П. - Писма до първите ученици. Ред. Св. Чорбаджиев. C., 1999. Най-ранното запазено писмо (копие)на П. Дънов е до ученика му Пеньо Киров от 14 септември 1898г., но съставителят на книгата изказва мнение, което приемам, че кореспонденцията е съществувала и преди тази дата

18. Кралева. М. Учителят Петър Дънов. Живот и учение. C.. 2001, с. 24

19. Славов, Ат. ПЪТЯТ И времето. Началото. Светска биография на Петър Дънов. C., 2009, с. 262

20. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е. 114. л. 85-86

21. НБКМ-БИА, Ф. 868, а.е. 114. л. 121-122

22. НБКМ-БИА, ф. 868, а.е. 114, л. 120-гръб

23. НБКМ-БИА, Ф. 868. а.е. 114, л. 123-гръб

* * *

 

Личният бележник на Учителя П.Дънов от 1899г. (правя това уточнение, защото е възможно в бъдеще да се открият други негови бележници) се намира В архивния фонд на Лалка Найденова Кръстева - Ф. № 868, в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) в София. Лалка Кръстева е родена през 1927г. в с. Алдомировци, Софийско и умира през 1998г. в София. Свързва се с членове на Бялото братство и започва да посещава беседи на Учителя П. Дънов в столицата още като ученичка през 40-те години на XX в. След унищожаването на селището на братството „Изгрева" през 50- те години от комунистическата власт, Лалка Кръстева успява да съхрани част от оцелялата книжнина, сред която са и множество стенограми на беседи на П. Дънов, дело на неговата сътрудничка Савка Керемидчиева. Над 30 години от живота си Л. Кръстева посвещава на дешифрирането, обработката и подготовката за печат на стенограмите на беседите на П. Дънов. Преобладаващата част от архивния фонд „Лалка Кръстева" по същество са материали на Учителя П. Дънов и по-специално над 60 тома разчетени негови беседи. След смъртта на Л. Кръстева и по нейно изрично желание големият архив бе дарен през 1999г. на Националната библиотека, със съдействието на приятелката й Мария Пантева.24

 

Бележникът на П. Дънов е обнародван за пръв път през 1999г. в изданието „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов)".25 Книгата не е факсимилно издание, а с набран текст, няма посочен съставител, редактор или друго лице, носещо отговорност за текста. В изданието освен бележникът на П. Дънов от 1899г., представен с името „Тефтерче с размишления", са включени още 6 документа: четири части, наречени книги, с размишления, разговори, поучения и мисли на П. Дънов, както и още 2 тефтерчета. Според издателя, всички материали на П. Дънов в книгата, включително и бележникът от 1899г. се издават по преписи, направени от Лалка Кръстева.26

 

Аз оспорвам това мнение, ако се визират материалите, съхранявани в момента в архивен фонд „Лалка Кръстева" в БИА при НБКМ. Във фонда няма преписи на Лалка Кръстева на споменатите бележници. Според мен записите в бележника от 1899г. са правени от самия Петър Константинов Дънов, а останалите документи са преписи на Савка Керемидчиева и на майка й Тереза Керсмидчиева.27 В момента интересът е само към личния бележник от 1899г. За доказване на тезата, че в него е писал П. К. Дънов има няколко основни аргумента:

 

1.Почеркът на Учителя П. Дънов. Настоящото издание е факсимилно и всеки, който се интересува, може да сравни страниците на бележника с обнародваните вече факсимилно писма на П. Дънов.28 Начинът на изписване на всички букви съвпада напълно.

 

2.Автентичният подпис на П. К. Дънов на гърба на първата корица на бележника; също правописът и мастилото, с което са направени записите.

 

3.Изработката на самото тефтерче - корица и хартия, характерни за края на XIX и началото на XX в. За сравнение - със същата пепитена корица, размери и карирана пожълтяла хартия са два от бележниците на П. К. Яворов - втори Софийски и Женевският бележник от началото на XX в.29

 

В първото издание на бележника на П. Дънов не са спазени строгите археографски принципи, по които следва да се издават оригинални документи. Много думи са поправени, други думи или изрази липсват, на места са преиначени цели изречения.30 Това е една от причините за появата на това ново издание, при което всяка страница е представена едновременно с факсимиле и с разчетен текст.

....................

24. АКТ № 11 от 1998 г. и Акт № 2 от 1999 г. на Комисията за антикварно набавяне на ръкописи, старопечатни книги и архивни документи към НБКМ

25. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ЛОГОС, 1999. 272 с. В изданието не са посочени съставител или редактор. Второ издание на същата книга, без абсолютно никакви промени в текста, бе обнародвано през настоящата 2009г., но от друго издателство: Дневник на Учителя Беинса Дуно. C., изд. Авир, 2009. 294 с.

26. Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов ). C., изд. ДАР-ПОГОС, 1999. 272 с.

27. Уточняване на участието на Тереза Керемидчиева в направата на преписите е заслуга на колегата ми Людмила Димитрова

28. Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Георги Миркович. 1898-1902. Състав. Цв. Нушев. С., 1999. 84 с.

29. Вж Личните бележници на П. К. Яворов. Състав. М. Бошнакова. С., 2008, с. 287. 351

30. Грешки има на всички страници, предаващи текста на бележника. Тук отбелязвам някои пропуснати

изрази: „Малките неща маловажни не ги считай" упорството в своенравната душа е първото начало на

всички нещастия." - Дневник на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). С., 1999, с. 17, 31

* * *

 

Бележникът е с размери 8x12.5 см., с черно-бяла пепитена корица. Всичките му 44 листа (87 страници) са плътно изписани от П. Дънов.

Целият текст е с черно мастило, по-добър от записите с молив, които бързо избледняват и поради това стават трудно четими. Използваното черно мастило е два вида - тъмно, плътно черно и по-светло черно, като разликата е слабо доловима. Тя ясно се забелязва на страниците, където става смяната - например страница 14 (по номерацията на автора) до половината е изписана с тъмно черно мастило, а следващият запис е с по-светло черно мастило.

Разчитането на текста на бележника на П. К. Дънов бе направено „de visu" по оригинала. П. Дънов пише четливо, с малко зачертавания и поправки и поради това разчитането не представлява особен проблем. Всички задраскани думи, пояснения на някои изрази, събития и остарели думи са придружени с обяснителни бележки под линия във възходяща номерация. Неправилно изписаните думи от съвременна гледна точка като: „уничтожа", „сърдце", „испълнява", „престапления", „раководи", „исток", „прислсдват" и др., са оставени според тогавашния правопис. Абсолютно точно спрямо оригинала е предаден и преноса на части от думи на нов ред, дори ако това е само една буква, т.е., против съврсмсиитс граматически правила. Поправени са чрез използване на квадратни скоби думите с двойно „н" и тези, които включват съгласните „зс": „благословен[н]ий", „постоян[н]о", „въ[з]сияе" и др. Квадратните скоби са използвани и в случаите, когато са развити от мен съкратени от автора думи, например пос[лание], пса[лом], а[прил], евр[еите].

Осъвременена е пунктуацията, като пред противоположния съюз „но" и пред местоименията „който", „която", „което", „които" са поставени запетаи. Премахнати са краесловните ерове „ъ" и „ъ". Всички случаи, когато слято или разделено изписани думи на автора са предадени от мен разделено и обратно, са обяснени в бележка под линия.

Специално пояснение изисква въпросът за номерирането на страниците на бележника. Внимателният читател ще забележи, че съществуват две номерации: едната с направена от самия П. Дънов с мастило в средата или в десния горен ъгъл на всяка страница. Номерираните от него страници са 87, като в това число влиза и вътрешната страна на последната корица. Втората номерация е направена след постъпване на документа в Български исторически архив и тя е част от професионалния печат, който съдържа номера на листа и други данни. За улеснение на читателите документът в изданието е представен по номерацията на автора, която започва от страница 1, допълнително от мен е въведена само страница ,1-а", обозначаваща вътрешната страна на първа корица, която Дънов не е пагинирал. За да се избегнат възможни грешки обаче, всеки номер на страница е придружен в разчетения текст с бележка под линия със съответния архивен номер на листа (лице или гръб), по който се извършват и цитиранията в научната литература.

....................

31. Сигнатурата на документа е НБКМ-БИА. ф. 868, а.е. 114, л. 82-125. В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а

* * *

 

Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват.

Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов.

За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов", изготвен въз основа на най-новите публикации в електронни и книжни издания. Надявам се, че той ще послужи за справка на всички, които се интересуват от живота и дейността на Учителя П. Дънов.

 

Изказвам сърдечна благодарност на колегата от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в София, Людмила Т. Димитрова, без чиято инициатива и помощ тази книга нямаше да бъде факт.

 

Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова

Септември 2009г. София

..........................

Книгата е съвместно издание на Националната библиотека "Св. Св. Кирил и методий" и Общество "Бяло братство"

Факсимилно издание с разчетен текст и коментар. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки Ст. н.с. д-р Милкана Бошнакова.

Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър К. Дънов с разчетен текст и коментар и в това се състои нейната уникалност. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца - от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. К. Дънов е във Варненско.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...