Jump to content

1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ


Recommended Posts

СТОЯНКА ИЛИЕВА

(27.07.1899 - 25.09.1981г.)

СВЕТЛИТЕ ГОДИНИ В МОЯ ЖИВОТ

1. ДА СЕ РОДИШ НАВРЕМЕ

Казвам се Стоянка Илиева Христова и съм родена на 27 юли 1899 г. в гр. Нови пазар от майка Елена Миркова и от баща Мирко Христов, българи от плът и дух.

В дългата низа от дни и години, които образуват съдържанието на един човешки живот на земята, има събуждане, устрем, възход, има достигане на една връхна точка, а след нея - бавно слизане по наклон към един неизбежен за земята финал. Човек върви и не се обръща назад, но като достигне връхната точка в пътя и стъпи по наклона, все по-често се обръща назад да види, да огледа изминалия път, да си направи равносметка. Ония, които пишат мемоари най-добре познават тоя вътрешен процес. Но мемоарите обрисуват цялостно един човешки живот, в който са подбрани все пак по-значителните, по-характерните изживявания и събития в живота на един човек с оглед на времето, на епохата, в която е живял. Мемоарите отразяват забележителни събития и в епохата. Аз не пиша мемоари. От ретроспективния поглед, с който обгръщам целия си изминал досега път, след преценката, която си правя, спирам се само на най-светлите години в живота си, на най-красивите зърна в броеницата от дни и години. За тях искам да разкажа просто и непринудено, да оставя веществен документ за един свещен живот, спомен, който може би косвено ще интересува, ще вълнува и ползува ония, които се докоснат до него. Улавям перото не без тъга, защото хубавите, красивите спомени в дни на страдания и изпитания сами по себе си са извор на тъга, защото са неповторими, безвъзвратно отлетели и съпоставени с настоящето, те по-ярко изпъкват и будят тъга. Същевременно човек се освежава донякъде, потапяйки се в тънката неуловима аура, оставена от онова, което е било.

Но трябва да се върна малко назад, докато стигна тази дата. Когато Учителя е правил своите научни обиколки из България в продължение на 11 години, начиная от 1990 година, посетил и моето родно място - Нови пазар - тогава малък градец. Аз съм била малко дете. Той се запознал с баща ми, защото при своите обиколки целта му е била да влиза в контакт с народа, да дири и открива нови души, да проучва и българина като тип. Затова е изнасял сказки по френология, физиогномика, затова е правил и съответно измервания на много глави, като е съставял и френологични карти. При това, Той носел със себе си своята първа излязла от печат книга "Наука и възпитание" и при някои срещи с хора предлагал. Така той връчил на баща ми след разговора, който водили един екземпляр от тази ценна книга и мисля, че тя е изиграла роля на покана. Поканена съм била аз, малкото тогава дете, защото баща ми не се раздвижил особено, не възприел нищо от това, което му говорил Учителя, а книгата запазил непокътната без да я прочете. Така неразрязана тя попадна по-късно в моите ръце и аз действително помислих след няколко години, че тя е била предназначена именно за мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...