ПРОЩЕНИЕ - Г. ТАХЧИЕВ

[valiamaria]

Г. Тахчиев

 

ПРОЩЕНИЕ

 

Чистият и невинен човек винаги е склонен да прощава. Отмъщението е животинско качество, а прощението е Божествено.

 

Само силният, умният и любящият прощава. Величието на човека седи в прощението. Само човек с богата душа прощава.

 

Само богатият, който има в излишък, може да прости дълговете на своя длъжник.

 

Който прости, получава двойно.

 

За да може да прощава, човек трябва дълбоко да разбира законите на живота – да разбира естеството на човека.

 

Който схваща света като цяло, той лесно може да прощава. Отмъщението е признак на повърхностно разбиране на живота. Разумният счита за привилегия да му се отдаде случай да прости. Прощението с любов е извор на нова сила, на нова светлина, на нов живот.

 

Величието на великите хора е изтъкано от златните жици на прощението.

 

Който мисли, че като прощава, ще го сметнат за прост и слаб, той не разбира дълбоката философия на прощението.

 

Разумните и добри хора, чието мнение за нас е важно, винаги са на страната на онзи, който прощава.

 

Нямало е нито едно изключение досега, щото, който прощава с разбиране и любов, да не е бил уважаван и обичан.

 

Плодовете на прощението идат по-късно от плодовете на отмъщението, но последните са кисели и отровни, а първите са сладки и лечебни.

 

Най-великите хора начело с Христа са учили да прощаваме. Единственото отмъщение, което се позволява, то е да отмъщаваме с добро. На злото отвърни с добро, защото това е качество, което е присъщо на добрия човек.

 

Ако отмъстим на злото с добро, ние светкавично ускоряваме раждането на доброто в двете страни.

 

Който отмъщава, гради къща на пясък или гради къща от лед, а който прощава, гради къща върху камък.

 

Благородните хора се отличават с дух на опрощение. Унижение е за човека да отмъщава.

 

Само слабите и бедни духом отмъщават. Ако прощаваме и нямаме добри резултати, това показва, че сме простили привидно, без любов, или много бързо искаме да видим резултатите.

 

Който люби Бога, той никога не отмъщава. Който отмъщава, не седи по-високо от онзи, на когото отмъщава. Хората, които прощават, са от новата култура, която се ражда сега.

 

Отмъщението винаги е съпроводено с омраза, а омразата никога не носи добро.

 

Опрощението е дете на любовта.

 

Ако искаш да отмъстиш, отмъсти с любов.

 

Само посветените отмъщават с любов.

 

На хората е дадено да градят своето величие и свобода чрез прощението.

 

Прощаването е най-късият път, който води към царството на абсолютната свобода.

 

Който тръгне по пътя на прощаването, той започва да гради своята свобода, която никога вече няма да изгуби.

 

Когато човек прости, прилича на разтоварен пътник след уморителен път.

 

Отмъщението е омагьосан кръг, от който човек никога няма да излезе.

 

Който отмъщава, вместо да развързва възела, той дърпа и го затяга повече.

 

Отмъстителният човек прилича на нечестен платец, а който прощава, е честен и справедлив платец.

 

Човекът на отмъщението пада много низко пред очите на праведния.

 

Който отмъщава, го очаква фалит и страдания; това той ще опита.

 

Ако се види човекът на отмъщението, какъв духовен профил има, той би пожелал да се скрие в земята.

 

Човекът на прощението дава жив пример на човещина, на разумна обхода. Неговият живот е свещено писание за близките.

 

Когато засегнат у нас честолюбието, гордостта или тщеславието, явява се желание да отмъстим.

 

Науката за прощението е само за умните, силните и добри хора и за всички онези, които искат да станат умни, добри и силни.

 

С прощението човек обръща неприятелите си в приятели.

 

Без прощение задружен и колегиален живот е немислим.

 

Човек, който не отмъщава, прилича на дълбока вода, която не се мъти от хвърлените камъни в нея.

 

Който отмъщава, скъсва връзката си с Бога, а това е най-голямата загуба, която може да има човек.

 

Който отмъщава, е страхлив, а който прощава, е силен и безстрашен.

 

Щастливи са хората, които прощават.