ТЪЙ, КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА - ЕК.М-ВА

[valiamaria]

Ек. М-ва

 

ТЪЙ КАКТО ИДВА ПРОЛЕТТА

 

Грейнаха топлите слънчеви лъчи. Пролетният трепет премина през заспалата земна гръд и я пробуди за нов живот.

 

Ти ме питаш, другарко моя, как ще дойде Любовта, по която всяко негово същество е затаило копнеж в себе си. Това ще бъде тъй, както идва пролетта. Ще разцъфнат цветята и дърветата, тревите и всякакви билки. В хладните усои ще се разнесат звучните песни на славея. И плясъкът на крилете на всякакви птички ще чуеш; ще видиш окото на всяко животно да се пробужда от своя зимен сън.

 

Ти недоумяваш, другарко моя! Но нали затова е умът да мисли и смелият страж – волята, да бди!

 

Премина пролетният трепет през заспалата земна гръд и я пробуди за нов живот. Но само онзи, през чиято гръд е преминал пролетният трепет, само той знае, какво е пролет. Защото, пролетта е пробуждане, а пробуждането – пролет.