Jump to content

В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ - G.N.


Recommended Posts

G. N.

 

В МРЕЖАТА НА ИЗМАМИТЕ

 

Нашият живот протича в гъста мрежа от условности. Да разгадае човек в даден момент, кое е съществено и кое не, кое е потребно и кое не, кое е достойно и кое не, е въпрос на мъдрост. Само оня, който има ръководните принципи на едно истинско и проверено знание за живота, може да каже горе - долу, че е свободен от измамната игра на релативното, в границите на което протича голяма част от нашия личен и колективен живот, Унаследените навици, подражанието, множеството наши изисквания, както и условностите на средата, в която сме поставени да живеем, ни карат да вършим, да мислим и да вярваме в неща, които са на неизмеримо голямо разстояние от ония, в които ние в същност трябва да вярваме, да тачим и да вършим. Малко или много, всяко човешко същество е жертва на едно робство, защото никои човек, освен великите учители на човечеството, не е живял на земята, без да е загубил една голяма част от своята свобода. Ако имаше хора, които можеха да виждат в света на истинската причинност на всичко, и ако тяхното проникващо око би било в състояние да види света, в който протича нашият духовен живот, там той би видял от всичко най-много, неизброимо много и непоносимо тежки вериги, които нашето оковано аз влачи след себе си.

 

Ако някъде в световното пространство би се установила една неподвижна камера или едно абсолютно изолирано купе с отделно и независимо от всички останали системи съществуване, такова купе, каквото беше потребно за релативната теория, това купе би могло да бъде една наблюдателница, една безпристрастна точка, от която би могло да се наблюдават абсолютните стойности на всички развиващи се събития. От това въображаемо място, освободено от въздействието на каквито и да е сили и пречистено от измамата на релативния калейдоскоп, един наблюдател би видял същинския смисъл на вселенските събития и не би се заблудил в своята преценка, защото сам той не участвува в тях. Но такова нещо е невъзможно. Няма такова място в космоса, което да наречем неподвижно, затова ние сме осъдени да приемем веднъж за винаги една релативна геометрия, една релативна физика, една релативна космогония. Тази е причината, че изследваемите феномени в съвременната наука са върни и безпогрешни само в един малък интервал от света и времето.

 

По същия начин е невъзможно да получим и да дадем една абсолютна преценка на феномените и в духовния живот. И за тоя свят е невъзможно да се установи една такава независима "камера", от която като безпристрастни наблюдатели ще можем да преценим същинската и абсолютна стойност на събитията, които стават в тоя свят. Принципите за релативността е валиден и тук – в тоя свят на духа, който макар и съвършен в своя строеж и неизменен в своите закони, от различните хора бива виждан и тълкуван по най-различен начин.

 

Достатъчно е да хвърлим бегъл поглед край нас, за да се убедим, че различните човешки същества влачат непоносимо тежките вериги поради липса на светлина относно много и то катадневни неща. Като виждаме сенките, хвърлени от реалността, ние смятаме, че служим на самата реалност и даваме на тия измамни миражи най-ценни т, най-прекрасните неща от душите си. Като се мислим за свободни, ние теглим тежък ярем, като се мислим за грешни, ние се самоизяждаме без причина, а като се мислим за справедливи и богоугодни, ние вършим най-страшните жестокости и неправди.

 

Какъв ли отговор би ни дала мъдростта, родена от един абсолютен свят, ако се изправехме пред нея и ако бихме пожелали да сравним със светлината ù нашит постъпки, нашит принципи и възгледи?

 

Вие хората служите заради нормите на един измислен закон, заради принципите на един измислен морал, поради страха от един измислен Бог – би ни казала тая мъдрост. Вие хората на земята сте загубили нишката, която свързва душата ви с истината, а здраво държите ония нишки на заблудите, които ви пра-вят кукли като в марионетен театър.

 

И всеки ден ние страдаме, превити под непоносимите данъци на тая убийствена условност, без да имаме смелостта да ги отхвърлим от гърба си, без да възроптаем срещу тях, защото пред очите ни се изпречва фантомът на традицията, навика и глупавия страх от една картонена планина, с която е декорирана сцената на нашия живот и която планина носи гръмкото име обществено мнение. По такъв начин ние живеем, увлечени в потока на едно робство, на което не познаваме началото и края.

 

По начало човек е свободен, но ограниченията, в които той живее, произлизат от самия него. Човек е поставил над човека закони и възбрана, защото е загубена абсолютната мярка, дадена му като на духовно същество. Той живя хиляди години без да я разбере и трябваше да дойде Христос – най-великият от майсторите на духа, – за да му я припомни. Тая абсолютна мърка е любовта, която е същевременно най-могъщият закон и най-безграничната свобода. Закон е, защото без нея живота се превръща в смърт, а е свобода, защото никой не я налага. Любовта се възприема и се дава по свободен избор. Любовта ни прави могъщи, безсмъртни и велики, защото се възприема свободно и непринудено, прави ни достойни граждани на космоса, равноправни участници в развитието и провеждането на божествения план.

 

Що е добро? Отговорът е следният: Добро е онова, което е направено с любов. Добро е онова, което ни издига във висините на безкористието и ни отдалечава от мрачния образ на егоизма. Ако ти уловиш и затвориш в кафез една птичка и кажеш при това, че я обичащ, ти си в противоречие със себе си. Сравни постъпката си с любовта и ще видиш, че ти лишаваш едно същество от най-любимото за него – свободата на простора. Не е любов това, което отнема свободата. Вгледай се наоколо, не прилича ли животът на огромен затвор, където мнозина пъшкат, заключени в клетките на нечий егоизъм. Хванат някого от любов, затворят го зад решетките на един чужд, оскъден живот, пазят го от любов като арестант и най-после го погребат от любов. Това е най-голямата лъжа в света, срещу която Христос дойде да воюва. Тази, неистинската, криворазбрана любов, която произлиза от егоизма, трябва да се замени с любовта, която дарява свободата.

 

С тази именно единствена и абсолютна мярка на любовта единствено е възможно да разрешим трудните задачи за относителността на духовните ценности.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...