СТИХОВЕ - Д. АН-ВА

[valiamaria]

Д. Ан-ва

 

ЛИСТЕНЦЕ

 

Във златна люлка залюлно

 

в рождения просияйнал миг,

 

какво, листенце, ти желаеш

 

сега под лунния светлик?

 

Не ти ли стигат теб лъчите,

 

дара на капката роса,

 

и на ветреца тих играта,

 

и на дъждеца песента?

 

Забрави ли, че тази заран

 

калинка малка проплзя

 

по теб и много, много радост

 

в сърцето ти остави тя?

 

Не си ли спомняш ти цветеца,

 

когато с тебе говори,

 

и свойте тайни на душата

 

с такава обич довери?

 

Нима не знаеш ти, че утре

 

отново пак ще заблести

 

онази малка, чудна капка,

 

която тъй обикна ти?

 

Че пак лъчите ще се спуснат

 

и на невинното челце

 

ще имаш ти коронка златна

 

и песен в малкото сърце?

 

Какво сега желаеш още,

 

кога ветрецът е запял,

 

кога нощта те е завила

 

със своя син копринен шал?

 

 

 

ДАЛЕЧИНИ

 

Далечини – за погледа ми бряг,

 

до който нивга не доплувах.

 

Далечини – примамливо зоват

 

копнежа ми по свят незнаен.

 

Не се догонва вашият предел,

 

белязан някъде в безкрая.

 

Лети мечтата ми, лети и той –

 

туй само виждам аз и зная.

 

Далечини - в сребристо синкав цвят,

 

за моя дух отмора и подем,

 

Вървя из път красиво озарен.

 

И влюбен съм в незнайното у вас.

 

S.