УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

Боян Боев

 

УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ

 

Законът на Хелмхолц и приложението му при здравните въпроси.

 

Всичко, което виждаме около нас, всичко, което е достъпно на нашите сетива, представлява материалните форми. Зад тях се крият по-дълбоките сили в природата, Преди всичко жизнената сила или праната прониква цялата природа Ние сме в непрекъснат контакт с нея чрез храната, водата, въздуха, светлината и пр.

 

Че наистина чрез храната ние приемаме и по-фини енергии, а не само грубо материалната част, се вижда от следния пример, даден от Учителя:

 

Предлагат едному да прекопаят лозе. Той казва: "Изтощен съм, нямам сили} това. Няколко дена не съм ял". Нахранват го и 10 минути след това той заявява, че е готов да прекопае лозето. Отде дойдоха тия сили у него? Нали за смилането на храната, за влизането ù в кръвта и усвояването ù от тъканите на организма трябва да се минат няколко часа? А пък той 10 минути след нахранването си чувствува прилив на сили в себе си и готовност за работа. Очевидно е в случая, че тук играе роля между другото и обстоятелството, че от храната е прието и нещо друго извън грубата ù материална част. Именно това е праната. Какво е станало в случая? Чрез нервите по небцето, венците и езика се всмуква жизнената сила или праната и тя после по енергетичен път е пратена веднага до тъканите и органите на тялото. Ето защо, продължителното дъвчене на храната няма за цел само сдробяването ù, за да се улесни работата на стомаха, но то има и друго значение: за да имат нервите по небцето, венците и езика достатъчно време да всмучат жизнената сила или праната от храната. От това гледище нужно е храната да седи по-дълго време в устата,

 

Казаното се отнася не само за твърдите храни, но и за течните, напр. водата и пр. Ето защо, не е безразлично, дали водата се приема изведнъж или бавно, на глътки, с известно престояване в устата. Човек може да изпие чаша вода или мляко наведнъж. Тогава той ще се ползува предимно от грубо-материалната част на храната, но праната в по голямата си част ще остане неизползувана.

 

Всяка глътка вода или мляко трябва да се държи известно време в устата, за да смогнат нервите, които са разпространени в устната кухина, да всмучат жизнената сила, която прониква храната.

 

Същото се отнася и за въздуха и светлината. И чрез тях човек приема жизнената сила, която те съдържат.

 

Но този въпрос има и по-дълбока страна. Природата е проникната от разумни сили. Ако мислим, че тя е мъртъв механизъм, бездушна машина, ние разглеждаме едностранчиво света. Разумните сили, които проникват цялата природа, дават целесъобразно направление на силите, които организират формите.

 

Един плод не е само материалната форма, но зад нея има жизнени и разумни сили. Той е резултат на тяхната работа. Също така и слънчевата светлина ни свързва с един разумен свят, с известни разумни сили, които действуват в природата. Слънчевите лъчи можем да си представим като писма, които ни идат от далечните пространства. И ако можем да ги отворим и прочетем, ще се ползуваме от идеите, които съдържат тия писма. Ето защо, всичко, което ни заобикаля, ни носи много по-големи дарове, отколкото ние подозираме на пръв поглед, и може да бъде по-мощен фактор за нашето физично и духовно повдигане.

 

Всеки човек влиза направо във връзка с материалната страна на нещата, които са около него. Но за да влезе във връзка с животворните и разумни сили, които проникват природата, трябва да се спазват известни закони как можем да влезем в по-интимен контакт с тия сили?

 

За да се хвърли светлина върху този въпрос, нека разгледаме закона на Хелмхолц, който, макар и констатиран и формулиран за пръв път в областта на акустиката, има голямо приложение в случая. Да си представим, че изпяваме един тон, например "ла", срещу струните на отворено пиано. Въздушните вълни на изпетия тон блъскат всички струни на пианото, но те всички няма да затрептят, но главно струните "ла" и в добавък и тия струни, в които изпетият тон се съдържа като обертон. Но господствуващият тон, който ще се чуе от пианото като отговор на изпетия от нас тон, ще бъде "ла". Същият опит може да се направи и с китара. Закачаме китара на стена и изпъваме срещу нея тона "ла". В отговор ще чуем, че само струната "ла" на китарата ще затрепти и ще чуем ясно от китарата в отговор тона "ла". Защо всички струни на пианото или китарата не отговарят на изпетия от нас тон и остават безчувствени, неподвижни, макар и въздушните вълни да удрят всички струни? Защо отговаря само струната "ла" и тия струни, които съдържат изпетия тон като обертон? Защото само те са в съзвучие, в съгласие с изпетия тон! Законът, по който става това явление, се нарича закон на Хелмхолц. Това е един велик космичен закон, който има всеобщо значение, и отпосле е констатиран във всички области на живота. Той има приложение даже и в отношенията между хората. Той има приложение и при въпроса, който разглеждаме тук.

 

Ние сме потопени в един океан от енергии – от най-нисшите до най-висшите, т.е. от енергии с най-малка фреквенция (честота) на вълните до такива с най-висока фреквенция. Но кои от тях ще възприемем, зависи от състоянието на нашия организъм и от състоянието на нашето съзнание. Всемирът е изпълнен както от разрушителни енергии, тъй и от строителни, животворни енергии; той е проникнат и от вълни, които ни носят идеите на един възвишен свят. Да си представим, че човек е в отрицателно състояние на съзнанието, например е изпълнен с гняв, обезсърчение, желание за мъст и пр. Той тогава ще се свърже, ще стане отзивчив към аналогичните разрушителни, низходящи енергии в природата, ще ги приеме, и те от една страна ще понижат нивото на неговото съзнание и от друга страна ще действуват разрушително върху неговия организъм. Това е една от причините за болезненото състояние след отрицателни психични преживявания. Значи прякото действие на такива отрицателни състояния на съзнанието се увеличава чрез привличане на аналогични енергии отвън.

 

Защо Учителят в многобройни лекции и беседи изтъква значението на повдигането на съзнанието чрез размишление и молитва преди и във време на хранене? Защо се препоръчва човек при хранене да не бъде гневен, неразположен, недоволен, обезсърчен, но да бъде пълен с благодарност, с любов, с радостно разположение на духа? От една страна, защото отрицателните състояния на съзнанието се отразяват направо зле върху физиологичните процеси в организма, а от друга страна и по следната причина: при повдигнатото състояние на съзнанието човек се нагласява в хармония с по-висшите енергии на храните и става отзивчив, възприемчив към тях, съгласно закона на Хелмхолц. Ако е гневен, неразположен във време на хранене, той остава невъзприемчив, безчувствен към висшите, животворни и разумни сили в храната, както струната "ре" напр. на китарата остава безчувствена към тона "ла", изпят срещу китарата.

 

По този начин храненето не е вече само един физичен или физиологичен процес, но става същевременно и един духовен процес.

 

Цялата природа е лаборатория, в която работят разумни сили. И ето, храната, водата, въздухът, светлината и пр. са допирни точки, чрез които можем да влизаме във връзка с великата разумност, която работи в света, можем да се докоснем до нейните енергии и да ги приемем в себе си, и тъй да се обновяваме физически и духовно!

 

Разумната природа е намерила един целесъобразен и сигурен начин, за да влизаме ежедневно в контакт с животворни възвишени сили и то чрез неща много конкретни, обективни, каквито са храната, водата, въздухът, светлината и пр. Чрез такива осезателни начини ние влизаме ежедневно в контакт с разумните сили в природата, и те поддържат нашия жизнен и духовен ритъм. Това е един от начините, чрез които непрекъснато се поддържа нашата връзка с възвишените разумни сили в природата.

 

Ако влизаме в контакт с цветята, дърветата, изворите, реките, планините и пр. с по-повдигнато, с по-отзивчиво съзнание, тогава бихме се свързали с животворните разумни, божествени сили, които работят в тях и колко благотворно действие би имали те както върху нашия организъм, тъй и за създаване на подем и разцвет в душевния ни живот!

 

Слънчевата светлина има не само физиологично действие, но и психично. Тя е съставена от седемте цвята на слънчевия спектър – червен, портокален, жълт, зелен, син, тъмносин и морав. Психичното действие на всеки един от тия цветове е известно, напр. червеният цвят подтиква към движение, към активност, жълтият подтиква ума към работа, синият внася мир, вяра, спокойствие и пр. Слънчевата светлина понеже съдържа всичките седем цвета в хармонично цяло, съдържа действието на всичките цветове.

 

Вълните на слънчевите лъчи са музикални. И ако ние с повдигнато състояние на съзнанието възприемаме слънчевата светлина, ще влезем в контакт с тая музика, тя ще внесе своя ритъм в нашия организъм и ще повдигне между другото и неговото здравно състояние.

 

Да си представим, че присъствуваме на слънчев изгрев или се излагаме на слънчевите лъчи през другото време на деня. Всеки слънчев лъч носи идеите на един възвишен, разумен свят. Ние се свързваме само с тия енергии на слънчевата светлина, с които сме в съзвучие по закона на Хелмхолц. Ако възприемем слънчевите лъчи при обикновено състояние на съзнанието, ние ще влезем във връзка предимно с механическите енергии на светлината. Ето защо, Учителят препоръчва при посрещане на слънчевия изгрев или при излагане на слънчевата светлина през другото време на деня, да сме в едно повдигнато състояние на съзнанието, да сме изпълнени с любов, благодарност, благоговение, с мисъл за Безграничния, да сме в един вид молитвено състояние и тогава слънчевият лъч ще ни предаде своите най-ценни и най-скъпи дарове, ще ни изпълни с изобилен живот, с нови идеи, вдъхновение, ще внесе коренна обнова както в ь нашия организъм, тъй и в света на нашите мисли, чувства и воля.

 

Ето защо, Учителят казва: "Оня, който посреща слънчевия изгрев цяла година по този новия начин, той не само че ще бъде с укрепено физическо здраве, но и с развити духовни способности, с интензивен душевен живот, със събудени дарби и заложби!"