ЗА ВЯРАТА - ЛЮБ. Д. МАРКОВ

[valiamaria]

Люб. Д. Марков

 

ЗА ВЯРАТА

 

А вярата е осъществяване на онзи неща, за които се надеем (1 ст. гл. 11 Евреем ).

 

Едно от качествата на окултния ученик е вярата. Стремежът на човека да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата. Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който човек идва на земята. Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието.

 

За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал. Тя прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога

 

Без вяра не е възможно да угоди някой Богу. Тя е Божествено чувство, което събужда мисълта в човека и го заставя да работи, тя е подтикът към знанието. Всеки подтик в душата показва, че вярата се проявява. Тя е създала правилното мислене. Тя е крепителка в живота – мостчето за приемане на най-възвишеното чувство – любовта. Вярата, надеждата и любовта са трит любими сестри на човешката душа, трите спътници в живота. Вярата е нежно облякло на душата, но тя изпитва, както и любовта. Ако устоим на изпитанията ù ще придобием желаните блага. Тя е носителка на възвишения живот. Вярата осмисля живота, а последният е ковачницата за придобиването ù. Тя е средството за приемане радостта; дава на човека криле за работа и учение. Помага му във всекидневната работа, улеснява го за придобиване Божественото. Вярата е качество на Духа. Тя има Божествен произход, носителка на най-висшите блага. Тя е като небесна ябълка, посадена в градината на човешката душа.

 

Вярата е сила, която направлява човека към придобиване на някои дарби и способности. Без вяра нищо не се постига, като вярва в това, към което се стреми, човек ще работи, за да го реализира. С вярата човек реализира материални, или духовни, или Божествени блага. Когато реализира само блага от материалния свят, тя е частична; когато реализира блага едновременно в трит свята, тя е цялостна. С нея човек се справя с противоречията в духовния свят. На физическия свят човек работи и живее с надеждата. В духовния свят – с вярата. В Божествения свят – с любовта. Човек не може да бъде вярващ, ако не познава Бога. Вярващият вярва в неща, които не вижда. А невярващият вярва в неща които вижда. Истинската вяра и любов са тези, с които и при най-големи мъчнотии, човек правилно разрешава задачите си. Мъчнотиите и изпитанията са средството за изпитване на нашата вяра. Умът ни трябва да се ръководи винаги от вярата.

 

С вяра Авраам, когато го изпитваше Бог, принесе Исаака в жертва.

 

С вяра, от как се роди Мойсей, родителите му го криха три месеци, защото видяха прекрасното дете.

 

С вяра Ной, уведомен от Бога, направи ковчег.

 

С вяра и сама Сарра прие сили да зачене, като беше преминала възрастта.

 

С вяра Мойсей, като дойде на възраст, отказа да се нарече син на Фараоновата дъщеря.

 

С вяра мъченици биваха мъчени, убивани и с песни отиваха на кладата, или в прегръдките на лъвовете.

 

Да имаме жива вяра! Като живеем ще трябва да вярваме, но в нещо разумно.

 

Можем ли да говорим и прилагаме любовта, когато не сме придобили вярата? Спирачките за придобиване на това възвишено чувство са: съмнението, безнадеждието, колебанието, недоверието, безсилието, обезкуражаването. Истински вярващ е онзи, който работи. Човек трябва да се кали, да развие вярата и надеждата, да не пада духом и да не се обезкуражава. Затова човек трябва да дружи с хора със силна вяра и надежда.

 

Тъй че, дружбата на човека с вярващи хора развива съответните дарби и способности у него.

 

Вярата е едно от средствата за възпитанието ни.

 

Имай жива вяра! Когато се свържем със силите на вярата, тя да ни вдъхнови, да внесе ободрение в чувствата, да успокои нервите и повдигне душата.

 

"Всяка вечер преди лъгане вложи в ума си следната мисъл: Вярата, в която живея, ще внесе Божествената хармония в стремежите на моето сърце.

 

Приемете вярата, носете я и живейте с нея. Вие ще имате в ума си най-хубавите мисли, ще бъдете здрави, а нервността и безсмислието в живота, страданията, всичко ще изчезне и ще кажете: Сега има смисъл да се живее.

 

Да следваме пътя на вярата, надеждата и любовта, за да бъдем, щастливи." (Учителят)