Jump to content
valiamaria

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ

Recommended Posts

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

 

ИЗ ЕДНА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕД УЧИТЕЛИ И ВЪЗПИТАТЕЛИ

 

Докато човек живее с чужди мисли, които не е опитал и проверил, той е в автомобила – друг го движи. Когато започне да се занимава със своите мисли, които е опитал и проверил, той е извън автомобила – сам се движи. За да разбере човек новите идеи, които ще влязат в основата на новата култура, той трябва да ги опита и провери. Това важи и за съвременната педагогика. Всички съвременни педагогически правила, теории и хипотези трябва да се проверят, и провереното да се приложи.

 

Една основна педагогическа истина е следната: Учителят предава на своите ученици едновременно своите добродетели и недъзи. Това става, без той да знае. Ако лошите качества са по-силни, тях по-силно ще предаде. Не може учителят да предаде на учениците нещо, което сам не притежава. Значи не са важни само педагогическите методи и принципи, които учителят владее, и знанията които притежава, но преди всичко той трябва да обогатява своите духовни ценности. От това следва, че възпитанието на децата е тясно свързано с въпроса за самовъзпитанието на учителя.

 

Учителят трябва да познава себе си. Той трябва да работи върху своя ум, чувства и воля. Неговият умствен живот извайва челото му, чувствата му извайват неговия нос и скули, а волята му извайва формата на неговата брада. Ако учителят работи за повдигането на своя умствен, чувствен и волев живот, той постепенно ще може да измени челото, носа, скулите, брадата си и пр. Висшите прояви на душата – любовта и милосърдието – се намират отгоре на главата. Колкото човек е по-любвеобилен и милосърден, толкова главата му горе става по-широка и висока. Тия центрове не създават душевните качества, а са само техни проводници, изразители във физическия свят. Разрушителните енергии са около ушите Ето защо човек, който е гневлив, има глава, широка около ушите и издути околоушни центрове. Той може да убие човека и пет пари не дава. Често дете с развити разрушителни енергии хваща мухи, откъсва главите им и ги хвърля на страни. Да си представим, че това дете е турено в една стая, по чийто под има електрическа жица. И да си представим, че като откъсне то главата на мухата, пуща се електрически ток, и детето се опарва. И ако това се повтори няколко пъти, детето ще разбере, че не струва да къса главите на мухите. Всички страдания са токове, които идат от невидимия свят да поправят грешките на хората. След всяко страдание трябва да се поправи нещо. Човек страда, за да поправи една погрешка. Като стане човек съвършен, няма да има страдания. Докато е несвършен, ще страда.

 

Учителят постоянно трябва да изправя своите погрешки. Обикновено човек е снизходителен към своите погрешки и търси начин да ги извини. Няма какво да се оправдава; погрешката трябва да се изправи. Той не трябва нито да се осъжда, нито да се извинява за направената погрешка. Напр. счупва се една стомна. Новата стомна, която ще донесе, да бъде по-хубава от счупената. Безпредметно е да се занимава с въпроса, защо е счупил стомната. Всеки човек като поправи една погрешка, помага на себе си и помага най-малко на десет души да поправят погрешките си. Защото хората са скачени съдове. Те образуват един колективен организъм.

 

От доброто, което човек върши, ще дойде печалба, а с изправянето на своите погрешки, той ще се освободи от своите задължения. Една погрешка прилича на счупена стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е пукнатина, през която изтичат човешките мисли, човешките духовни енергии: мислите, чувствата и волята се губят и отслабват. Като поправи своите погрешки, човек отстранява тия пукнатини, за да не изтичат енергиите му. Защото не се до-биват лесно силите на човешката мисъл, чувства и воля. Човек е роден с известни енергии, и ако ги изхарчи и не знае начина, как да внесе нови, той ще се демагнетизира и ще каже: "Не мога да мисля, да чувствувам и да работя".

 

Да си представим, че някой е приготвил по свой вкус една каша и започва да убеждава другите теоретически, че това е истинска храна. Стомахът на другите като приеме тая храна, ще протестира. Стомахът е много учен. Вкусът не винаги е добър съветник. Той живее по теории, но стомахът живее по наука. Нека да направим една аналогия: У децата има вътрешен непогрешим усет за истинното, за доброто, красивото, нужното за тяхната природа, и ако се прилагат върху тях някои методи и правила, които не отговарят на вечните природни закони, детската природа ще протестира. Ето защо, учителят трябва да бъде много внимателен, когато храни ума, сърцето и волята на детето, когато дава материал за тяхното развитие. Той трябва да следи, как детето реагира спрямо методите и правилата, които прилага. В това отношение той може да научи много от децата. Така учителят ще се учи от децата, и последните ще се учат от него.

 

Коя е истинската храна, с която учителят трябва да храни децата? Тая, която съдържа светлина, топлина и сила. Ако храната съдържа повече светлина, умът се развива. Ако съдържа по-малко светлина, умът остава неразвит. Ако храната съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако съдържа по-малко сила, волята остава неразвита.

 

Когато учениците са немирни и невнимателни, учителят може да приложи музиката като метод за тониране: може да вземе няколко акорда или може да прибегне до някоя песен. Има друг метод, по който много лесно детските енергии могат да вземат възходящо направление: това е любовта! Най-първо той да ги обикне и те да го обикнат. Децата познават, кой ги обича! Любовта е най-благоприятната атмосфера, в която се разцъфтяват възвишените детски заложби и сили, и отрицателните прояви се трансформират. Досега ние имаме все правила, закони и методи без любов. Те са все мъртви закони и правила. От сега нататък трябва да изучаваме живите закони. Те са законите на любовта!

 

Учителят никога не трябва да си послужи с лъжа. Децата да не усетят, че учителят може да излъже. Щом те разберат, че учителят им лъже, тогава рухва красивото отношение между учител и ученици. Те да знаят, че учителят им не е способен да излъже. Тогава се създават условия за онова взаимно доверие, което е най-благоприятната възпитателна атмосфера!

 

Новият път на педагогиката е създаването на новия тип човек, – човекът на новата раса, която иде!

 

Методите си новата педагогика трябва да извлече из методите на разумната природа. Приложението методите на последната – ето ключът на новата педагогика!

  • Like 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×