В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ

[valiamaria]

Любомили

В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ

Невиждане връзката между нещата, не значи, че тя не съществува. Няма нищо в света, което да не е свързано с друго, било по същина, по време, по пространство, по силово поле или някак другояче, което може дори да не е още достъпно за нашите ограничени сетива.

Нещо повече, за истински живущите тъкмо времето и пространството най-малко разделят нещата и събитията. Напротив, те са именно това, което ги съединява, между другото, в едни или други отношения. Няма нищо отделно. Отделността е най-общодостъпната илюзия. Тя е израз на степента на нашето развитие, или по-право — невежество...

*

В свободата работи Съдбата, а без нея — интересите на никого. Оставете Съдбата да ни даде най-хубавото, което има за нас. И когато наглед то не носи щастие — то е само плащане на един стар дълг, след което човек се чувствува по-лек и по-свободен.

*

Животът иде от един извор, но Се проявява в различни степени и количества. В извора е единството; в проявата — безкрайното множество и разнообразие.

*

Не е добър тоя съдия, който всички оправдава, нито тоя, който всички осъжда, а който въздава справедливост!

*

Силата на човека зависи от степента на възприетата от него Любов.

Един ден няма да ни съдят за погрешките, които сме направили, защото милостивите същества на невидимия свят знаят по-добре и от нас причините в миналото, поради които ги правим. Но непременно ще ни съдят за тия добри условия, които с ни били дадени да учим и да правим добро, които ние не сме използували разумно.

За ненаправеното добро, което ти можеш да сториш, ще отговаряш пред великия съд на бъдещето. Щом си заровил таланта си в земята, той ще ти се вземе.

*

И в кремъка, и в огнивото няма огън, но като се удрят, излизат искри, които подпалват.

И народите сега като огнивото и кремъка се удрят. Те нямат чувство на братство в себе си. Но братството между хората ще излезе именно от това стълкновение.