ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ - П.М.

[valiamaria]

П. М.

ГЕОМЕТРИЧНИТЕ ДЕТЕРМИНАЦИИ НА ГР. ПАРИЖ

Париж е основан много отдавна, казва Пиоб. След завладяването на Галия от Цезаря, римляните дадоха на крепостта на парижаните, дотогава ограничена в острова наречен La Cité, едно доста голямо разширение, ако се съди по развалините.

Сите-то е, прочее, клетката-майка на Париж; от нейния ограничен кръг са произлезли чрез размножаване другите клетки, които покриват сегашния план на града според фиг. 1, дадена в бр. 8 на списанието. Разглеждан така в своята цялост, процесът на растенето на Париж има биологичен вид.

Зародишът се е развил според един детерминизъм, аналогичен във всички точки на оня, който се констатира при живите същества. При това колективно същество, каквото представлява градът, силите, намиращи се в него, са действували със същата правилност, както те действуват при всяко същество — продукт на тайнственото съединение на една мъжка с една женска клетка! И хората, съставна част на колективното същество, са били несъзнателните агенти на тия сили — съграждайки града според своите интереси, своето удобство или своите чувства, упражнявайки наистина своята свободна воля, но следвайки, без да подозират това, потика на строителните сили.

Тия космични сили — същите, които въодушевяваха всяка клетка в тия хора — караха да тече кръвта във вените в съгласие с движението на земята, чрез кръвта възбуждаха мозъците и от рефлекс на рефлекс, произвеждайки между жителите на тая точка на земното кълбо комбинираната игра на интересите и на чувствата, създадоха най-после от незначителния градец в началото днешната голяма столица.

Тая клетка-майка е твърде ограничена — и, ако се разгледа внимателно планът на Париж, тя дори не се намира върху оста! Оплоденото яйце не е още на место, то не е още върху своята линия на развитие. Символът на кораба, ако се проектира, като се вземе Нотър Дам за център, не успива да покрие целия остров La Cité; гой включва едва една част от острова Сен Луи; но кръгът, върху който той е начертан, позволява разширението върху левия бряг към планината Сент Женевиев: върху тоя сектор римските императори К. Хлор, Юлиян, Валентин и Грациан разбиха Лютеция.

Но диаметърът на тая фигура е перпендикулярен към оста и кметството се намира на северния му край върху тангентата на тая ос. Така че началната клетка, увеличавайки се, е заставена да премести там центъра си. Оттогава тя е на ос: това е бременността. Колективното същество действува. От крепостта на Лувъра до тая на Бастилията, от Дома на Тамплиерския орден до височините на Сент Женевиев се простира неговият градски живот и се изпълнява историята на Париж (вж. фиг. 1.).

Символът, вследствие на уголемяването на кръга, расте пропорционално. Занапред градът, увеличавайки се, не ще престане да получава все по голямо и по-голямо политическо значение — неговите демократически идеи — произлезли от тия на неговите първи жители, които се наричаха вече pares или parisii, което ще рече равни — ще греят над света.

След това коментаторът се впуска в дълги разсъждения, които предаваме в резюме.

Университетът на Париж бе надарен от царската власт с всевъзможни привилегии, които му осигуряваха най-голяма свобода на мисълта.

Тогавашният Париж беше малък, но неговият мозък почваше вече да се отваря с умствената работа.

Прочее, построи се фасадата на Нотър Дам.

Наблюдавайте я — дори ако не сте художник или архитект — тя ви прави впечатление.

Ако художниците и архитектите имаха на свое разположение „конструктивни канави", както има музиката, те биха създали Сватбата в Кана и Нотър Дам.

В архитектурата правият ъгъл е само една база — и не е никакъв стил. Той поддържа конструкцията; но ако той е сам, не произвежда хармонично впечатление. За да съществува хармония, трябва върху правия ъгъл да се нанесат пропорционално други наведени ъгли.

Такава е фасадата на Нотър Дам — Върху квадратната фасада (без кулите) е вписана окръжност, а в последната — равностранен триъгълник. Последният дава правилния смисъл на пропорциите и цялата катедрала се строи върху тия данни в своите най-малки подробности. Не е възможно да се направи грешка: човек е сигурен в произведения ефект.

Ето тайната на строителите, на тия чудни безименни строители, които издигнаха върху перпендикуляра към оста на града, в самия център на неговата начална клетка-майка, в Ситето, тоя великолепен паметник, посветен на Девата-майка на Бога на християните — също така зодиакален знак, поставен на асцендента на мястото, „единствената Дева", както казва Нострадамус, чието име е, по един странен начин, същото, както това на катедралата.

Кой е водил тия строители, кой им е показал както равностранния триъгълник, така и неговите приложения, кой им каза, че върху фасадата трябва да се проектира символичният кораб на герба на Париж, без да може да се види, но достатъчно видимо, за да го открият посветените?

Кой е тоя, който е решил, щото, като се изгради Нотър Дам, да се втвърдят в камък астрономичните елементи и пророческите детерминации на тоя герб и на девиза, който го придружава?

Туй никога няма да се узнае — защото не трябва да се узнае.

Каква връзка има между Нострадамус и тези строители?

Фасадата на Нотър Дам поставя тия загадки. Все пак нейните мрачни и подигравателни фигури гледат от високите капчуци тълпата на непосветените, които, не знаейки какво да мислят, предпочитат да не виждат нищо и да не чуват нищо.

Тайната е добре запазена, завършва коментаторът.