УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ - Е

[valiamaria]

Е.

УТОПИЯ И РЕАЛНОСТ

Какво би било, ако днес въстане пророк и каже като пророк Исая в древността: „И вълкът ще живее с агнето. И рисът ще почива с ярето. И телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара" (Исая 11,6)? Без съмнение, никой няма да му повярва и ще го считат за луд. А някои, които все още могат да погледнат на живота по-„романтично", ще се задоволят с една презрителна и високомерна усмивка и ще го нарекат утопист! И ще отминат в своя житейски път, отрупан с толкова и при това „реални" въпроси, задачи и изисквания. Кому остава днес време да мисли за такива неща, които могат да бъдат само фантастични. Животът днес е толкова отруднен, човек трябва да бъде винаги така на щрек, че не може и да се мисли за неща извън потресающите събития, които ни предлага всеки отлитащ ден. Така ние непрестанно се учим да робуваме на дребните случки на живота и непрестанно да се въртим около тях като център. А днес събитията не са само дребни случки в живота. Едва ли е имало — така можем ние днешните хора да казваме — по-напрегнати години и времена от днешните. Всред бушуващите днес стихии от човешки страсти няма място за „утопии". „Трезвост и реалистичност", като се държи сметка изключително за личната угода и успех — ето девизът на всеки дребен жител по земята, що се нарича човек.

И все пак, всред вихъра на разгорещените страсти има и утописти и те са доста много. Те, макар и сравнително малко, но благодарение на голямата духовна мощ, която крият в себе си, представят великото равновесие спрямо всичко крайно „реалистично", което движи света днес и го отведе до задънена улица.

Ала ще ни се възрази още — какво създават утопистите за живота, какви блага ни донасят те? На свой ред бихме могли да запитаме: какво ни донася крайната реалистичност? Преди всичко тя работи с егоцентризма в живота. Реалистичност и егоизъм са две твърде близки понятия, които се застъпват, макар и да не се покриват напълно. Разбира се, ние не поддържаме, че човек трябва да бъде глупав или заслепен, та да не може да различава нещата, да не познава, кое е добро и кое е зло. Напротив, разумният и духовният човек са най-просветеното същество и за него няма лъжа — той вижда нещата ясно и знае по-тънко преплитанията на интересите в живота, в свита. Ала той има едно живо съзнание, една жива воля да работи всячески за просвещение на себеподобните, за превъзпитаване на самия себе, за отстраняване на всичко онова, което руши, една воля, която дава преднина на всички сили, които творят живот на мир, благоденствие и духовен напредък. За да дойде човечеството до такова съзнание, трябва да минат наистина много, много дни, години, времена и поколения. Дни и години на неуморна дейност от страна на просветените, дни и години на много реформи и социален напредък, дни и години на много страдания, падания и просветления. Ала тия времена някой път ще дойдат, те ще донесат на заслужилото вече човечество търсения рай. Ето тука е смисълът на една подобна велика „утопия" като тази, изказана от пророк Исая. — Ще дойде ден: „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето и телето и лъвчето ще бъдат все заедно. И малко дете ще ги кара". Това е пророчество и само такива могат да бъдат истинските, най-велики пророчества в живота! Тия пророчества имат за цел да просвещават, да напътят човека и човечеството, да му дадат образ за онзи идеал, към който трябва да се стреми и да работи. Тия пророчества не му разясняват преходните събития и неща — те са в кръга на развитието. В този кръг се развихрят страданията, страстите, там бушува злобата, омразата, там е светът на преплетените интереси, всичко това, което човечеството изживява и днес. А идеалът, той е в това велико пророчество. — Ще дойде ден, когато най-непримиримото, вражеското ще се обедини в едно цяло и ще заживее в живот на творчество и хармония.

Тия неща, такива завети наглед са утопични, безсмислени, безполезни. Ала те движат света към напредък. Ако те биха били пророчество или морал за зло, те биха умрели при първата си проява, щом като им се изпитат последствията. Но доброто живее вечно. То живее в мълчание, забулено, докато завладее всички гънки на живота.

И днес хората си мислят, че няма да дойдат дни на добро и любов в света. Всеки човек поотделно мисли, че хората са били все такива и такива ще си останат през всички времена. Разбира се, това е само външен изглед, така ни се струва нам, когато злото напре много. В тия дни на угнетение ние се сещаме за великото учение на любовта на Христа, Учителят от Назарет. И днес някои считат, че то е едно досущ излишно учение, учение, което поддържа робството и блаженството на „нищите". А не си дават труд да помислят и да видят, че без християнството не би имало никаква съвременна европейска култура. Думата ни е за чистите основи на европейската култура — на морал и общественост. Европейският морал и обществена философия не почиват на мохамеданската или индуска философия, а на основите, които се излъчиха от християнството и се разляха в древността в Гърция и Рим. Никой от тия, които са създали някакво учение за етика и социалност, не са отишли по-далеч от Христа. Каквото и учение за доброто и да създадете, пак ще се върнете при Христа — при любовта. „Любовта ражда доброто", казва Учителят.

По какъв път Христовите идеи за любов и добро са си пробили място в съзнанието на днешните хора? Наистина, днешният човек още няма сили и разумна воля да ги приложи, но той ги знае. А щом ги знае, това показва, че те ще отидат още по-надолу и ще завладеят с време, с поколения целия му живот и естество. А пътят седи в съзнанието и работата, невидимата неусетната работа на всички големи идеалисти през вековете от две хиляди години насам. И тия всички идейни хора през своето време са бивали наричани утописти и са бивали осмивани. Можем да кажем смело — чрез тях, и чрез тия идеалисти на днешното време които работят за приложението на любовта в живота, за премахване на омраза и злоба между хората и народите, чрез тях ще се предадат вечните идеи, които водят към съвършенство и добро. Чрез тях ще се реализират пророчествата на великите учители на човечеството, че ще дойде ден, когато Господ ще царува и любовта ще управлява хората и целия останал свят. И „утопията" ще се превърне в реалност.

Ние вярваме, че ще дойде ден, когато пророчеството на пророк Исая ще се изпълни. Това може все още да се нарече утопия. Ала по-хубаво е да вярва човек в доброто, което изглежда непостижимо и работи за него, отколкото да приеме и се подчини само на злото, което се налага непрекъснато със своя гнет навсякъде. И като оставяме злото да се изтече по своите канали, наш дълг е да усъвършенствуваме и умножаваме пътищата, по които може да навлезе доброто все повече и повече в живота на всеки човек, общества и народи. А доброто се ражда само от Любовта, — най-великата „утопия", най-великата и единствена Реалност.

И бихме повторили Христовия израз; „Ще дойде ден и сега е", когато „Вълкът ще живее с агнето, рисът ще си почива с ярето, телето и лъвчето ще са все заедно и малко дете ще ги води". „И от сухия пън ще израсне дърво" (Исая 11, 1). Това е символ за тия, които го очакват. Символ, който ще се реализира. Защото е невъзможно, казва Учителят, да се помисли и изкаже нещо, което е нереализуемо и което не съществува. А реалност, „сега е" действителност за тия, които живеят и се движат в любовта, в която е вечно новият живот.

В Любовта всяка „утопия* става жива и вечна реалност.