ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР.

[valiamaria]

Д-р мед. Йл. Стр.

ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА

„Болестите са резултат на една вътрешна дисхармония в живота.

Те показват пътищата на нашето отклонение

от Великия Божествен живот.”

Учителят.

В една минала статия разгледахме тялото като единица от природния колектив (виж бр. 1, Ж. 3., 1941 год.) Тази единица има своето място и предназначение. Тя притежава сили и органи, които я свързват с теченията и енергиите на природата и всемира. Тялото не е изолирано от средата, в която живее. Напротив, то е в пълна връзка с нея. И тази връзка му осигурява един хармоничен и здрав живот. Тялото е един посредник между духовния човек и физическия свят. То е отражение на духовния мир и го съдържа, давайки му условия да се прояви на физическото поле.

Какви закони и принципи участвуват при изграждането на тялото? Дали то е една проста механическа конструкция или един психо-физичен комплекс от сили, подчинени на висши божествени принципи? Първообразната форма на общия планетен и органически живот на земята е ритъмът^[1] — казва Лудвиг Клагес. В ритмична обмяна протичат всички явления във вселената. Ритмично следват годишните времена, денят и нощта, приливът и отливът, раждането и умирането, вдишването и издишването, асимилацията и деасимилацията, изграждането и разпадането на всички органически субстанции. Но достатъчни ли са тия явления и закони да изградят тялото? Дали то е подчинено изключително на законите на природата или се подчинява и на по-висши принципи? „Законът определя нужната връзка в различните стадии на явленията. Системният принцип напротив означава единство на взаимодействието в явленията." — Хартман.

Ясно е, че това, което крепи и дарява живот на нашето тяло е извън времето и законите на видимия свят. Ние трябва да търсим в него (в тялото) пряк божествен замисъл.

Учителят казва: „Човек е един акумулатор или един кръстопът, гдето се преплитат милиони космични течения. Човек представлява един такъв възел. В математично отношение аз си представлявам човека на земята като една от най-сложните формули".

Нашият организъм е изграден от милиони на брой клетки, които произхождат, обаче, от една единствена майчина клетка. Тази клетка, както всички други живи клетки били те от растителен или животински произход, има протоплазма, ядка и центрозома. Ние виждаме, че при изграждането на най-малкия жив елемент в природата влизат три вида сили. Протоплазмата е представителка на условията, средата, които ще дарят зараждащия се живот с нужните най-елементарни сили. Тя провожда и концентрира, като същевременно преработва енергиите на природата. Затова в нея намираме зачатъка на храносмилателната, дихателната и отделителната системи. Ядката е представителка на индивидуалното в живота, което се е ограничило, за да се прояви. Тя определя вида и качествата на клетката; хармонизира и коригира вътрешния живот на клетката и е съединителна нишка между проявените и непроявени духовни сили във вселената. В ядката намираме представителката на нервната система и силите, които тя провожда. Центрозомът, който почти не взима участие в нормалния единичен живот на живата клетка, е представител на творческия принцип в живота. Той провожда, концентрира и проявява живата сила, която подтиква органическото царство да расте, да се развива и плоди. Той провожда праната (живата сила) на слънцето, на растителното и органически царства и половата енергия на животинското царство. Тази жива сила е, която предава творческия елемент на живота на клетката и тя се устремява към растеж, развитие и плодене. Тези три елемента на живата природа намират отзвук в конструкцията на нашето тяло. Когато майчината клетка бъде пробудена към саморазвитие, тя създава първо условие на тези три принципа да се самодиференцират. Така, в първия стадий на растеж, в тази клетка се развиват три пласта от родови клетки (ектодерма, мезодерма и ендодерма). Ето. ние имаме вече първородните клетки на нашето тяло. От клетките на тези три пласта на майчината клетка се изграждат всички органи и органни системи в организма. Този процес на изграждане през време на бременността учените наричат диференциране. Това ще рече, че всяка система и орган на организма ще се изгради от клетките на този пласт, чийто проводник на сили ще бъде системата и органът.

„Всеки уд в тялото на човека е среда —- проводник на известна повиеше енергия. Той я съдържа и провожда, същевременно тя го прониква и обкръжава" — Учителят.

При растежа и развитието на човека взимат участие три вида сили: тези на ума, на сърцето и на волята. Проявени тези три принципа ние виждаме още в зародиша. Това са трите пласта клетки, които майчината клетка диференцира в себе си. При диференцирането на тези клетки се изграждат, както казахме, органите и системите в нашия организъм. Ние различаваме: нервна система със сетивни органи, полова система, дихателна и кръвоносна система, храносмилателна и отделителна система и двигателна система (мускули и кости). Така диференцирани майчините клетки, изграждат органите и системите на нашето тяло, което по този начин е напълно годно да даде един материален израз на божествения произход на човека. При проявата на Божественото у човека ние различаваме неговите дух, душа, ум, сърце и воля. Но в какво намират израз тези елементи на Божественото у човека тук на земята? Без съмнение те трябва да имат среда — израз, която да ги съдържа и провожда, а същевременно те да я проникват и обкръжават.

Душевният живот на човека тук на земята е свързан с неизбежна борба с нисшите сили, които му възпрепятствуват в усъвършенствуването. В тази борба той проявява на физическото поле всички свои качества (в доброто и злото). Така човек трябва да се самонаблюдава и самокоригира, защото една постъпка в доброто му обезпечава хармония и растеж, а една постъпка в посока на злото — страдание и застой. Резултатите на тази борба се отразяват и върху здравословното състояние на организма. Защото хармонията в духовния мир на човека обезпечава един нормален развой на функциите в тялото, а всички видове смущения създават страдания и смущения в организма. Значи по болестите в тялото ние можем да познаем, къде и как е нарушена хармонията у човека.

„В света има три вида смущения: едните смущения са от чисто материален характер, засягат тялото; другите смущения са от чувствен характер, засягат сърцето, а третият вид смущения са от умствен характер, засягат ума ни." „Смущението изобщо парализира организма, парализира чувствата, парализира и ума.". —„Често смущенията стават причина да се образуват известни подпушвания на енергии, които текат в човешкото тяло; в неговото сърце, в неговия ум — изобщо в цялата нервна система."—Учителят.

„И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашите мисли и чувства. Ако теченията им са правилни, ако те не са в противоречие помежду си, вие всякога ще бъдете здрави и весели." Учителят.

Учителят казва: „Законът е такъв, че хората по същество са еднакви, но различни по степен. В грубо физическо отношение ние ще установим, че органически хората са различно построени. У едни е по-дейна и по-добре развита една система, а у други — друга. Никога не можем да срещнем едно пълно покритие. Не е ли така и в характера на хората? Вие ще срещнете един добре развит и мускулест човек и ще отсъдите, че ще е физически работник. Но ако и да не е такъв, какво означава и му придава тази мускулна система? Физическият труд иска твърда воля и постоянство. Трябва освен това да притежаваме и творчески качества, за да може трудът да ни радва, когато виждаме, че той принася блага в живота. Структурата на тялото, изразена в костите и мускулите, е и скелетът на нашата физика. Той дава условия да се прояви нашият дух, нашата душа и ум, както делата на труда дават един физически израз на творческия човешки гений. Но на волята често съдействува и умът, и когато добрата физика е израз на една добра воля и добър ум, ние ще имаме пред себе си човекът на творческия гений в полето на науката (приложните науки). А всички смущения в областта на ума са причина за мускулни заболявания. Също грешки при постъпките ни, където нашата воля трябваше да се намеси (в положителен смисъл), са причина на много поражения в мускулната и костна системи.

Така е при заболяванията на всички останали системи на нашето тяло. Там, където владее хармония (във волята, ума, чувствата, желанията и пр.), имаме и едно пълно физическо здраве. Когато, обаче, дисхармония смути нашия вътрешен мир, тогава лошите ни постъпки се изразяват в болести в мускулната и костна системи, — чувствата — в кръвоносната и дихателна системи, желанията — в храносмилателна и отделителна системи и т.н. Ето здравната и причинна връзка между нашата духовна деятелност и тялото, която ни позволява да се самоизучаваме и си помагаме.

----------------------------------------

[1] Думата Bhythmus произлиза от rhein, което значи: тека, протичам.