СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА

[valiamaria]

S.

ЕСЕН

Вървя ли с тихи, бавни стъпки

сама из старата гора,

отеква в мене тъжен шепот

от пожълтелите листа.

 

Като художник с ясен поглед,

поръси багри и петна,

с палитрата октомври мина

и пламна цялата гора.

 

Вървя и слушам тези жалби

в осиротилата гора —

отеква в мене тъжен шепот

от пожълтелите листа.

ДРЪВЧЕТО

Ти се спираш и поглеждам: — китно,

цъфнало дръвце.

Отминаваш и не знаеш,

че е ангелско дете.

 

Може би затуй привлича

с тайната си чистота,

и в сърцето струя влива

то от свойта красота.

 

Златно лято с топли длани

милва малкото дръвце,

то е вече украсено

с първи, зрели плодове.

 

Не за него са, — за други

тия капки от лъчи;

от дръвцето аз научих:

давай щедро и мълчи!

Д. Антонова

ЖИВОТ

Ти днес си звук — трептиш

на птица в песента.

А утре — звезден хор,

ти — звук от вечността.

 

И капчица си ти,

море и океан,

и семка, и дърво,

и цвят благоуханен.

 

И всичко, всичко си,

Ти — звук от вечността!

И сладък плод узрял, —

на Бога песента.

 

И в слънчевия лъч,

и в зрънцето си ти.

О, твоят звук красив

навсякъде трепти.

 

Навсякъде си ти,

о, плод на любовта,

навсякъде красив:

в мига и вечността.