Jump to content

СТИХОВЕ - S.; D. АНТОНОВА


Recommended Posts

S.

ЕСЕН

Вървя ли с тихи, бавни стъпки
сама из старата гора,
отеква в мене тъжен шепот
от пожълтелите листа.
 
Като художник с ясен поглед,
поръси багри и петна,
с палитрата октомври мина
и пламна цялата гора.
 
Вървя и слушам тези жалби
в осиротилата гора —
отеква в мене тъжен шепот
от пожълтелите листа.

ДРЪВЧЕТО

Ти се спираш и поглеждам: — китно,
цъфнало дръвце.
Отминаваш и не знаеш,
че е ангелско дете.
 
Може би затуй привлича
с тайната си чистота,
и в сърцето струя влива
то от свойта красота.
 
Златно лято с топли длани
милва малкото дръвце,
то е вече украсено
с първи, зрели плодове.
 
Не за него са, — за други
тия капки от лъчи;
от дръвцето аз научих:
давай щедро и мълчи!
Д. Антонова

ЖИВОТ

Ти днес си звук — трептиш
на птица в песента.
А утре — звезден хор,
ти — звук от вечността.
 
И капчица си ти,
море и океан,
и семка, и дърво,
и цвят благоуханен.
 
И всичко, всичко си,
Ти — звук от вечността!
И сладък плод узрял, —
на Бога песента.
 
И в слънчевия лъч,
и в зрънцето си ти.
О, твоят звук красив
навсякъде трепти.
 
Навсякъде си ти,
о, плод на любовта,
навсякъде красив:
в мига и вечността.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...