Jump to content

КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН ПОРЯДЪК - Е.


Recommended Posts

Е.

КЪМ ВИСШ ОБЩЕСТВЕН НАПРЕДЪК

Светът не може да се похвали, че е достигнал до една голяма степен на пълен обществен живот. Наистина, човечеството се е обособило в групи, родове, племена и народи, има нещо кръвно и расово, което свързва разните обществени групировки, ала всяка човешка единица си води все още напълно самостоен живот, не само като биологическа същност, но и като обществена. В биологично отношение всеки човек по отделно трябва да задоволява своите нужди, за да поддържа живота си. В обществено отношение, човек е оставен пак главно на своите сили, сам да се развива, за да стигне от малко дете до възрастен човек, „годен за живота". Единствената обществена единица, която ефикасно подпомага човека, си остава все пак семейството. Има, наистина, благотворителни дружества, но те не премахват обществените недъзи. И ние казваме, че днешният свят е велик, че човечеството е постигнало голям социален порядък, че хората благодарение на редица обществени мероприятия са по-гарантирани в своето съществувание и пр.

Вярно е, има нещо в днешния свят, което се отличава от миналите епохи на световната история, но това едва ли е в социално отношение. Без да отричаме големите благотворителни постижения на съвременните филантропи, безразлично дали те са отделни лица, дружества или по-големи обществени единици, при един щателен анализ ще видим, че социалните прояви на днешното време са горе долу такива, каквито са били и вчера. Може би с малко по-голяма, по-изпъкваща външна проява.

А що е обществен живот? — Едни мислят, че обществен живот е да създадеш, колкото се може повече блага за хората. В същност, никой човек не с в състояние да създаде блага. Най-важните блага, без които не може, ги създава природата. Човек в стремежа си да осигури личното си съществувание подпомага природата и всъщност я ограбва. Както и да е, благата, които природата ни дава, човек ги събира, ако са храни, плодове; прави водопроводи и далекопроводи, ако се отнася до водоснабдяване, водонапояване, електрификация и пр.; вади ги из земята, ако се отнася до минерални богатства и ги поставя на разположение на фабриките, които ги преработват. И след всичко това, какво обществено значение имат всичките тези блага? Природата ги е дала даром, хората влагат труд, докато станат те годни за използуване, а после стават роби и зависими от тия блага. От благата ли? Не, но те стават роби и зависими от тия, които са съумели да ги натрупат. Те са отделни хора, а също по-малки и по-големи обществени единици. Ето до къде е стигнал общественият живот по пътя на „създаване блага". Без съмнение, блага трябва да се създават. Природата ги е дала изобилно, ние трябва да ги използуваме. Но не трябва да поддържаме чрез тях едно модерно обществено робство.

Тук лежи един от великите принципи на новото учение, на новото човечество. — Всеки има право свободно да се ползува от благата на природата. Те не са и не бива да бъдат обект на търгуване, спекула и заробване. Използуват ли се природните блага за такива цели, създават се всичките недоразумения, вражди и войни в живота. Никакъв социален напредък няма в това, никакво различие от днешното време и миналите времена на човешкото развитие. Новото човечество ще обедини минималния труд на всекиго, за да се ползува от благата на природата. И човек ще ги има преизобилно, даром. Гарантиран по този начин от себеподобните, от обществото, човек ще използува свободното си време за своето духовно усъвършенствуване. А в духовния стремеж на всеки един се крие истинският залог за един по-добър и по-съвършен обществен живот.

Други казват: общественият живот седи в общественото подпомагане, в грижата за другите. Безусловно, това е една твърде висша форма на обществен живот. И е направено нещо в тази посока. Трапезарии за бедните деца, сиропиталища и пр. Лошото не е в това, че е направено нещо и не е в това, че не може да се направи за всички нуждаещи се. Лошото е в това именно, че това са частни прояви, без да бъдат една социална мърка за добро и че т се вършат в повечето случаи механически, без да излизат из глъбините на сърцето, без да затрогнат никого — нито тези, които проявяват благотворителността, нито тези, които се ползуват от нея. Разбира се, ние ни най-малко не сме против благотворителността. Напротив, ние сме тъкмо за нея. Ние сме привърженици на всяко добро, на всяко милосърдие, които не шумят, които се вършат от глъбините ка сърцето, с любов и в пълна тишина, според Христовия принцип — да не знае лявата ръка, що прави дясната. Ние сме, освен това, за онова безвъзмездно правене на добро, при което не се търси нищо от тия, на които се прави нещо. Така трябва да работят отделните единици, така трябва да работят обществата и държавните институции. Подобно добротворство и милосърдие заквасват другите. Защото доброто, сторено в мълчание и от сърце, пробужда съзнанието на хората. И те виждат, че съществува любов между хората, че съществува Космическа любов, която обикновено се нарича Бог, те виждат, че животът има смисъл и значение. Такова съзнание и убеждение, което почива на любовта, променя целия свят, Мерките за добро, милосърдие и взаимопомощ добиват друга светлина. Те се заместват с най-висшата мърка, която включва всички — любовта заради единството, цялото, което свързва всички хора на земята. Такова едно съзнание разрешава и най-трудните и най-големите международни въпроси, премахва всичките недоразумения между народите, без да се пролива кръв. А как ще дойдат хората до това висше съзнание и го приложат в отношенията между народите, когато те не са се научили да го приложат в малките случаи между човек и човек. Ето нашият девиз: Любовта е основа на всяко добро, на всяко милосърдие и взаимопомощ. Любовта в името на Цялото, което ни свързва. Затова Учителят казва: „Любовта създава доброто и милосърдието".

Има една форма, в която съвременният социален живот се изразява най-много. Обществото дава грижата си към отделните единици, а те се отплащат чрез своя постоянен дълг към обществото. Днес, можем да кажем, е епоха на дълга към обществото. Днес е епоха, когато единиците трябва да жертвуват всичко, дори живота си, за обществото, за нацията. Ние разбираме твърде добре дълга. Ние го разбираме по-добре, отколкото това, което той представя за масите. За масите това е нещо задължително, въз основа изискванията на законите на страната, обществени и морални норми. А за човека на новото, дългът е израз на дълбоко вътрешно съзнание и убеждение. То произлиза от любовта му към Цялото. За такъв човек, не законът, не насилието и страхът ь събуждат чувството му за дълг, а свободната воля, израз на неговото по-висше колективно социално съзнание.

Схващанията за обществата са много — твърде много. Голяма част от тях ръководят съвременните общества, народи и държави. Като принципи, във всичките тези схващания има много хубави неща. Това, което не достига е, че те не са плът и кръв на всеки човек, не са обект на неговото пълно съзнание. Затова между обществените единици, които са повече или по-малко изкуствени групировки, продиктувани от общите интереси, с изключение, отчасти, на семейството (и то днес не е онова естествено тяло) и отделните членове на обществата — отделните хора, съществува пълна дисхармония. И тази дисхармония няма никога да се премахне по външните механически прийоми на съвременния свят. Невъзможно е да се наложи едно какво и да е убеждение в съзнанието на хората по външен начин. И никакво социално чувство и разбиране не се ражда там, където личният интерес е поставен на най-високо място. Тука идват на помощ методите на новото учение. Те събуждат в човека, преди всичко, съзнанието за Цялото. Човек се чувствува разумно свързан с това Цяло, което е разумно и има живи отношения към всичко. Съзнанието към Цялото събужда в човека социалното чувство, обичта към другите. А общественото чувство, което се крепи на любовта към Космичното Цяло, ражда съзнанието и постоянната готовност за проява на дълг, добро и взаимопомощ. И когато това стане плът и вътрешен закон във всекиго, тогава обществата и по-големите социални единици ще се изменят коренно. те ще заживеят един цялостен живот на вътрешна хармония и между отделната единица и Цялото ще има пълно творческо единство. Това единство произтича от съзнанието, че любовта между отделните единици е израз на любовта на Цялото към всички.

В нашата любов към това Цяло, което ни обединява, се крият основите на най-висшето съзнание за социален напредък и добро за всички.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...