Jump to content

ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА - S.


Recommended Posts

S.

ИЗ КНИГАТА НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Докосвам ли с длани дебелата, набраздена кора на стария клонест дъб, стоя ли облегната о високия му непоклатим ствол, слушам ли тихия шепот на листата му, аз долавям все една и съща безкрайно тиха и нежна мелодия. Знаят ли всички ония мои сестри и братя, залутани в суетите и грижите на всеки земен ден, за какво ми разказва тя? Защото, разказва тази тиха мелодия! Няма струни по кората, нито ствола има кухина да резонира, и все пак многодетното, величествено дърво тихо пее и разказва. Отивала съм при него почти по всяко време на годината. Напролет, когато първият лазур по небето вече е събудил пъпките на другите дървета; последни пъпките на дъба развиват розови, къдрави, меки като кадифе листенца и за ръката е наслада да ги докосне. Една спокойна и сдържана радост излъчват те. Отивала съм и през лято, когато свежо зелените листа на великолепната му корона приканват в сянката му за отмора. Тогава песните на птичките, що вият гнезда в клоните му, се сливат с нестихващото жужене на рой насекоми. А наесен, когато очите не се уморяват да следят, как всеки нов ден слага златисти и пурпурни петна по мантията на Балкана, аз най-често съм спохождала стария великан. Бели, гъсти мъгли ниско пълзят над земята, ситен дъжд ръми, аз стоя облегната о грамадния ствол и слушам как песента на дъждовните капки се слива с шепота на листата и долавям познатата мелодия.

А когато буря заогъва съседните дървета и като златен дъжд листата им се ронят, ронят, аз пак стоя доверчиво облегната о стария вековен дъб. А той едва забележимо леко се поклаща и ми шепне: „Търпение, търпение, дете, аз в бури се калих и раснах и знам, че са преходни!"

Но аз нарекох дъба „моя мълчалив приятел" от оня миг, когато сетих, как той умее да смири бурята в едно човешко сърце. Отивала съм не един път с малка или голяма буря в сърцето при него, при стария, клонест дъб, стояла съм облегната, загледана в простора, заслушана и в него и в себе си, и там в глъбините на това незнайно „себе" съм долавяла да се прелива чудното спокойствие и търпение на стария великан.

От дъба аз чух за пръв път тихата, величествена мелодия на търпението и пожелах да я науча.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...