РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ - Г. ТАХЧИЕВ

[valiamaria]

Г. Тахчиев

РАЗМИШЛЕНИЯ ПО ПЪТЯ

Всяка епоха се отличава с едно верую и методи за неговото реализиране в живота и те трябва да отговарят на нуждите и развитието на хората от тази епоха.

Истинското, право и навременно верую отговаря на природните закони на развитието и то носи разцвет на личния, обществен, духовен и материален живот, носи единение между хората и сплотяване на силите за творчество.

Едно съвременно верую, което отговаря на горните изисквания, трябва да има в основата си идеята за Цялото т.е. всеки човек е част от мировото Цяло и той трябва да живее за интересите на цялото; а цялото ще живее за него. Това е най-високото разбиране, до което е достигнало днешното човечество.

Идеята за Цялото е извор на сили и разцвет, а животът за цялото ни дава възможности да вкусим от една чиста радост, която малцина познават и да живеем със своето съзнание в един блажен свят на мир, радост, красота н хармония.

* * *

Само чистото огледало отразява най-вярно реалността. Само чистите сърца, само светлите умове, само истинолюбивите хора проявяват Божествените ценности чрез разнообразни таланти.

Цената на човека се определя не само по неговите дела, а най-вече по неговите вътрешни отношения към нещата, защото често човек върши добри дела механически или користно.

Когато чрез чистота на мисли, чувства и постъпки се свържем с Бога в нас, започва един необикновено силен процес на разширяване на съзнанието, започва да се събужда в нас всестранен интерес към постигане на всичко красиво и добро.

При постигане връзката ни с Бога нашето самочувствие се усилва, чувството на малоценност се заменя с чувството на многоценност.

Когато говорим за Бога, ние разбираме под това име една жива и разумна реалност, която всеки човек може да опита тъй, както опитва хляба и водата, тъй както са я опитали всички най-велики хора в света.

Ако твоето безверие в Бога не те прави щастлив, здрав, свободен и талантлив, това показва, че не е този пътят, по който трябва да вървиш.

Ако вярваш в Бога и си нещастен, болен, беден, грозен, отчаян, това показва, че липсва нещо съществено на твоята вяра; тя е суеверие, а не жива вяра в живия Бог. Вярата в живия Бог носи разцвет на тялото, сърцето и ума.

За в бъдеще човек ще проявява своята жива вяра в Бога не с думи, а с живота си.