Jump to content

НОВИТЕ ЧОВЕЦИ - G. N.


Recommended Posts

G. N.

НОВИТЕ ЧОВЕЦИ

Да се вгледаме в нашето време и да потънем мълчаливо в неговата атмосфера, за да почувствуваме неговата същина — едновременно трагична, наситена със страдания и величава, пълна с дремещи сили, които се готвят да лумнат из световното сърце.

Хората в нашето време страдат и ние страдаме, защото сме приспали сърцата си и сме заключили в желязна броня онова, което трябва да се покаже навън, а се кичим само с жалките дрипи на катадневната си безпомощност, с дрипите на вехтия, умиращ вехтозаветен човек.

Светът през времето на нашето столетие е жаден за пастир, който да го отведе на спокойната обетована земя, където всички въпроси лесно се разрешават. Но пастир и водач ние имаме в самите нас и напразно човечеството ще търси да ги срещне като живи човеци, защото никога вече не ще се роди елин Христос, Който след като донесе най-големия дар от безпределното царство на духа, да бъде разпнат от нас на някаква нова Голгота. Ние сме сами план и водач. Ако можехме да се вслушаме във вътрешния глас на духа у нас, ако знаехме, колко вярно ни води тоя тих зов, ние бихме тръгнали по пътя на възраждането, който разкрива широки хоризонти и където се вижда, че отделното и цялото са Едно.

Кой от нас в пределите на своя кратък живот не е помечтавал за едно ново човечество? Малцина ли са тия, които са давали формули за щастие, като всеки си е мислил, че той дава най-доброто, с което ще се прогони човешката несрета. Но все пак, над всичкото казано се възправя най-големият враг на човека — нашето лично несъвършенство, нашата жестокост и егоизъм. Ако обходим всички кътчета на личния и на международния живот, не можем да не се убедим в това, че злото все пак е някъде вътре в човека, в пашите склонности, в нашата собствена природа.

На пръв поглед такъв един извод би бил равнозначен с отчаяние и бездействие, — човек би помислил, че всеки почин от страна на човека ще остане безсмислен замах на беззащитна мушица срещу гигант, на всеки би му хрумнало, че каквото и да направим, за да променим своята природа, делото ни остава безрезултатно. Никой не би могъл да стори нищо срещу онова, което повелява природата на човека, в мрачните глъбини на която мълчаливо и с искрящи очи дебне егоизмът.

Но тъкмо тук ние искаме да застанем на едно по-ново становище. Без да отричаме грамадната, понякога непобедима стихия на нашето биологично наследство, без да се противопоставяме на истината, че вроденото от природата у човека съставлява един огромен арсенал от потенциални възможности, които понякога ще изплуват на повърхността, като дела, ние искаме да посочим и върху лъчезарната светлина на един двуостър меч, който се намира на разположение на човешкия дух. Ако се намери човек, който би дръзнал да пресегне и да хване тоя меч в ръката си, той може да направи нещо, което би почудило света. Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа.

На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества.

Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб.

Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища. (Като давам тоя пример, хрумва ми на ума, че има философи и учители, които черпят поука за човешките общества от мравките или кои да е други животни, като че човекът — венец на творението, трябва да черпи поуки за своя морал от животинското царство.)

Земята е едно богато кълбо, което може да даде благоденствие на едно човечество най-малко два пъти по-голямо от сегашните два милиарда хора и да носи на своите корави плещи една култура и цивилизация, която да бъде награда за трудния нанагорен път на човека от мрачния праначален допотопен стадий до наши дни. Затова ще заключим:

На човечеството, което се намира в криза, не са потребни автомати, а мислещи същества, с ясен поглед за целите на своя и целокупния живот. На това човечество са необходими смели личности, които да премахнат игото на условностите, да отхвърлят методите на животинската си природа и да издигнат своя личен живот до висините на универсалната божествена душа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...