Jump to content

РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - НАЙ ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ - Е.


Recommended Posts

Е.

РЕЛИГИОЗНАТА МИСЪЛ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТ —

НАЙ-ВАЖНИТЕ ФАКТОРИ В ЖИВОТА ДНЕС И УТРЕ

„Религията е опиум за народа", ето тежката максима, с която си служат материалистите, когато велегласно и надуто се изказват против религията и въобще против духовното търсене. „Религията има за цел да приспи масите, а отделните единици стават религиозни, когато се уплашат от живота, от страх пред неизвестното и неразрешеното", допълват всички ония, които се считат за много интелигентни и съвременни. Те считат че е твърде назадничаво да вярва човек в Бога и, че вярата в Бога е резултат на безизходност и безсилие да се бори човек с живота. Науката, казват те, ни даде мироглед за живота. Няма Бог, няма справедливост! И следва един презрителен и самодоволен смях, сякаш тези „модерни езичници" са стигнали до най-високите върхове на живота, сякаш са разрешили всички въпроси, които им се поставят неотклонно всеки ден, сякаш са най-високо поставените хора, а всички други са плебеи, низко-стоящи и невежествени хора. В същност, тия високо учени книжници не познават науката, а религията и свързаните с нея въпроси съвсем не проумяват. За духовна опитност пък не може и да се говори. Такава те нямат. А са надути до безкрайност!

Без съмнение, когато се говори за религия и духовен живот, трябва да се подчертае, че църковност и религия са напълно различни неща. Истинският духовен живот е жива опитност, а религията е знание за духовното. Църковността пък е една външна обредност, чийто смисъл е отдавна загубен. Чрез тази обредност се цели, наистина, а малко се постига, да се насочат мислите и чувствата към страх от Бога и като следствие — по-добър живот на земята. Църквата не можа да спаси човечеството и да предотврати войната, но живата религия на Духа ще покаже пътя, истинския път към живот и любов между хората. Светът беше се е обезверил, а сега страданията ще го възвърнат към изворите на вечния живот.

А що е религия, що е духовен живот? Ние няма да се занимаваме със значението на думата религия. Тя е дълго, много пъти дискутирана Пък самите думи нищо не значат, ако човек сам не внесе смисъл в тях. Преди всичко трябва да отдадем на материалистите право, че има една проява на религията, която е израз на страха, на човешкия страх пред неизвестното, пред несигурността в съществуването, страх предизвикан от природните стихии. Този страх, обаче, не е резултат само на безсилието на човека, както днешният учен желае да смята. От чисто окултно гледище, силите в Природата не са само механически, слепи сили. При много от техните прояви има пълна творческа, еволютивна целесъобразност. При други техни прояви, трябва да видим резултат от намесата на човешкия живот в Природата. Ние не можем да считаме, че най-разумното същество във физическата природа — човекът е неактивен фактор в нейните прояви. Ако е вярно, както днес установява и науката, че мисълта на човека предизвиква механическа сила, то много просто е да се разбере, че човек със своята мисъл раздвижва силите на Природата и понякога те се стоварват върху главата му. Представете си каква сила представя обединената мисъл на една маса хора, насочена в една определена насока. Тази мисъл, ако е разрушителна, създава катаклизми в природата — бури, промени в климата — застудявания и горещи вълни, неурожаи, па ако щете и земетресения и други подобни явления. За нас е ясно, а окултизмът винаги е твърдял това, че човек със своите мисли и прояви, е явен и скрит фактор за много събития в природата. Когато примитивният човек наблюдава много прояви на природата, които създават бедствия и се повтарят при определени случаи, при дадени обществени положения и състояния, той тегли заключение, че това е наказание, което силите на природата му налагат. И той почва да обожествява тия сили и все пак не само от страх, но и поради добитата опитност и знание за смисъла на дадена природна стихия в момента. Обожествяването на природните стихии не е резултат само на страха Взаимоотношението между проявите на човека и човешките маси и природните стихии днес вече е обект на научни изследвания. Това не са фантазии и суеверия вече, а установени факти. Всяка проява в природата, носи печата на целесъобразността, следователно тя е обусловена от разумни причини. В нашето отношение към природата и нейната проява, не страхът е основен камък, но познанието ни за разумността, която движи всичко. Към тази разумност ние изразяваме чувства на благоговение и се стремим не да я умилостивим, но да бъдем в хармония с нея. Защото само хармонията с разумността, а следователно и силите в природата, ни дава смислен живот и блага.

Айнщайн, един от големите мислители на днешното време, много правилно е разграничил, че съществуващите големи религиозни учения, не са религии на страха, но те са социални форми на живот. Те са свързани с обширни социални законодателства. Основата на всички тия законодателства, без съмнение е върховната Истина, Бог. В името на Бога, хората, обществата трябва да живеят един по-добър и по-съвършен живот. Тук обожествяването на природата се прехвърля към едно цялостно Единство, Което е разумно, създава социалните норми и управлява обществените отношения. В това отношение схващането, че съвременните религии представят социални учения за разумен и съвършен живот е един голям скок напред, отколкото общата класификация на материалистите, че всички религии и религиозни учения са резултат на човешкия страх.

Има една религиозност, която Айнщайн нарича космическа религиозност — тя седи над всички форми на днешните религиозни прояви. Тя представя едно съзнателно отношение на всеки разумен и осъзнал се човек към Всемира, към великия Разум на битието. Тази религиозност не те свързва със страха, нито със социални норми. Тя ти разкрива една от най-великите тайни на живота, тя ти разкрива, че битието почива на една велика всеобхватна Разумност, една малка проява на която сме ние човеците. Какъв велик смисъл има в това съзнание за принадлежността на човека към това космично Цяло, към тази велика Разумност на битието! Човек е едно с цялото битие което е разумно и целесъобразно. Целият живот на такъв човек се преобразява. Той е едно с всички свои подобни и с всичко, което съществува. Той гради истински отношения в живота — отношения на любов и творчество.

Спряхме се на тези няколко прояви на религиозност, за да подчертаем, че религиозността е повече или по малко едно живо търсене на здрави стойности в живота. Това търсене почива колкото на чувството, толкова също и на знанието и опитността. Религиозният живот е една жива опитност и една жива и здрава наука. Бог, най-важният обект на всяка религиозна мисъл е предмет на жива опитност и наука. Затова в писанието е казано: „Опитайте ме и вижте, че съм благ". Без опитност старите религиозни мъдреци не биха изказали тази мъдрост на вековете. До познанието на Бога можем да дойдем само чрез опитност и любов. Няма мъдрец, няма философ, а няма и обикновен човек, който е търсил Бога да е дошъл до друго заключение. Бога ще считаме в неговите прояви, ще го изучаваме в цялата природа, ще го видим в справедливостта му, която не закъснява никога да се прояви на земята.

Нашата цел, в тези общи изяснения не е да напишем дълго съчинение върху религията и духовния живот. Такива съчинения има много. Доста нещо има писано по тия въпроси и от окултно, гледище. Нашата цел не е и да спорим с материалистите и безверниците. Тях книгите и словата не могат да убедят. Единственият начин за убеждение за тях са страданията и обезверяването в собствените земни богове, на които се кланят. А страдания има вече много по земята. И ще има още и то твърде много. Ще се раздруса всеки, ще се разклатят всичките му устои и вярвания. Ще умрат в злоба и гняв мнозина, ала ще има много, които ще потърсят истината, ще потърсят истинските опори на живота, ще потърсят духовното, онова .което не гние и нито молец, нито ръжда го хваща". И ще намерят утеха и смисъл, а след това ще почнат да живеят така, както никога не са живели. Ще живеят със светлина и пробудено съзнание, ще живеят със знание и любов за един нов живот — живот свързан с всички хора, с цялата природа, с Бога, който обхваща всичко. За тия, които търсят и ще потърсят, за тях желаем да нахвърлим тези редове върху най-съществените, най-дълбоките и най-красивите въпроси на живота. На тях желаем да разясним въпросите, обект на религията и духовния живот — в тяхната чистота и от гледището на най-извисеното схващане на съвременността и на новото учение. В днешните времена па угнетение, наш морален дълг е да сторим това, защото „даром сме взели и даром трябва да дадем".

Религията в своята чистота има свой обект, своя практика и своя традиция. Духовният живот има също своя цел и практика. Ние сме свикнали с досегашните форми на религиозна и духовна мисъл. Повече или по-малко, тези форми са статични и откъснати от целостта на живота. Новото учение ни разкрива същности на тия въпроси като динамична проява на самия живот в широк смисъл и съграждащ истинския земен живот на човека тук долу. От това именно творческо — динамично гледище ще се стремим да разгледаме обекта и практиката на религията и духовния живот, толкова важни през всички времена, а за днешните и идващи дни — най-важни фактори за живот и развитие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...