НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА - Б. БОЕВ

[valiamaria]

Б. Боев

НОВИ ХОРИЗОНТИ В БИОЛОГИЯТА

Група млади биолози в последно време с интересни опити установиха, че биологичните процеси не се поддават на механично обяснение и говорят за една разумност, за един психичен принцип, който работи в клетките, тъканите и пр. — изобщо при физиологичните процеси.

В последно време в биологията се въведе терминът „организатор", организаторски център. Това означава известни динамични центрове, които имат способността по динамичен път да организират тъканите. Те организират силите и веществата не само в собствените си клетки и тъкани, но и във всяка друга тъкан, която е в зоната на тяхното влияние. Динамичното влияние на организатора върху околните тъкани се нарича индукция.

Друг термин, с който трябва да се запознаем, е „регулация". Когато организмът изпадне в някои особени условия и положения. то клетките и тъканите имат способността да се справят с това положение и то по един разумен, целесъобразен начин, за да се възстанови нормалното положение, най-изгодно за организма. Това свойство на организма да се справя с трудностите се нарича регулация или саморегулация.

Тук ще приведем само някои от новите факти в биологията и то специално опитите върху хидрите, които живеят в нашите води. Хидрата принадлежи към мешестите животни. Тя има ясно развит поляритет. С долния си край тя е закрепена за някой подводен предмет с прикрепителни жлези, а на горния й край е устата, заобиколена с венец от пипала. Горният край с устата и пипалата се нарича орален полюс, а противоположният край, с който животното се прикрепя, се нарича аборален полюс. На главата си или на оралния полюс хидрата има един организаторски център. И ако предната част на хидрата се присади на друго някое място, то тя там ражда тенденция за развиване на пипала в околните тъкани. Ето някои по-нови опити с хидри.

1. Опита на Елфрида Муц^[1]. Тя отстранява задната част на една хидра и на нейно място туря предната част на друга хидра с главата и пипалата, при което главата е присадена върху мястото на раната (фиг. 1).

Тук влиза вече в действие организаторският център в главата на задната половина. Под влиянието на този център към долния край на предния индивид се образуват шест пипала (фиг. 2). Скоро присадената задна половина се откъсва и става самостоятелна. И тогава остава предната половина с две глави: отпред и отзад (фиг. 3).

Това не е естествено положение на организма. Затова той търси начин да се справи с това положение и да възстанови нормалното.

Това става така: в средата на тялото се образува стесняване и най-после там се образува напречна преграда. След това долната хидра се откъсва и двете хидри се закрепват като самостоятелни индивиди.

При този опит виждаме много голяма разумност. Когато организмът се намери в положението да има две глави, той прибягва до най-разумното, до най-целесъобразното средство, за да образува два индивида. Това е едничкият най-целесъобразен изход от създаденото положение.

Но понякога при също такъв опит процесите в организма се развиват в друго направление:

Пак се образуват пипала на задния край на предния индивид под влиянието на организаторските сили в главата на задния индивид. До тук имаме прилика с предния случай, но оттук почва разликата: тенденцията за образуване на нова глава на аборалния полюс на предния индивид се прекъсва и става следното: преградата между двете присадени една на друга половини се премахва. Образуваните нови пипала към средата на тялото заедно с пипалата на предния край на задния индивид представляват едно увеличение на броя на пипалата. Тия пипала постепенно намаляват своя брой, като се сливат две по две съседните пипала. Така броят им става нормален.

През това време мястото, дето е главата на задната присадена половина се протяга малко на страни и образува нещо като самостоятелна глава с пипала (фиг. 4). А останалата долна част на долната присадка почва постепенно да се резорбира от целия организъм и изчезва. Така получаваме един индивид с две глави — на предния и задния край. После пак се образува преградна ципа и се откъсват двата самостоятелни индивиди.

2. Вецел през 1895 — 1898 г. е правил следния опит с хидрата: той разделил две хидри по на две половинки. След това сраснал двете половинки, които носят главата, с техните аборални краища. После отстранил долната глава с пипалата Тогава организмът на мястото на откъснатата долна глава образувал крак, с който се прикрепил.

3. Кьолиц в 1911 год. е повторил опита на Вецел, само че оставил главите на двата сраснати индивида, за да види, как организмът ще регулира нещата. Ето какво е станало: едната глава с устата и пипалата постепенно се резорбирала и главата се превърнала в крак, с който животното се закрепило за един подводен предмет. Тук пак виждаме голяма разумност. Тук регулацията е проявена много силно: в интереса на организма главата се превръща в крак.

4. Опитът на Елфрида Муц с Pelmatohydra: Странично върху тялото на една хидра тя присажда долния край на друга хидра с глава и пипала и то така, че главата е обърната навътре към мястото на присаждането (фиг. 5). По този начин и двата индивида са поставени в много трудно положение, с което организмът се справя по следния остроумен начин:

Гостоприемникът на мястото на присаждането образува една издутост, която постепенно се удължава и става като един вид мост, чрез който се съобщават двата индивида (фиг. 6). За образуването на този мост Елфрида Муц е наблюдавала преместването на клетки от тялото на гостоприемника навън. Това преселване на клетки, за да се образува мост, не може да се обясни механично. Тук виждаме проява на една разумност. Но с това организмът още не се е справил с трудното положение, в което е поставен. Скоро на външния край на моста се образуват пипала. Присадката се откъсва и става самостоятелен индивид, който се прикрепява за някой подводен предмет. На върха на моста се образува уста с венец от пипала. Тогава се получава едно общо стъбло с два клона на горния край, и на върха на всеки клон има по една глава с венец от пипала, (фиг. 7). След това става нещо чудно и в най-висока степен разумно. Мястото, дето се отделят двата клона (L), постепенно слиза надолу, тъй че става като че ли надлъжно разцепване на трупа по цялата му дължина (фиг. 8). Най-после, когато това разцепване дойде до долния край на дръжката, и кракът се разцепва на две. Тогава получаваме два самостоятелни индивида.

Подобни опити с хидри са правени още по много други начини от Елфрида Муц и други биолози. Поуката от всичките опити е следната:

1. При опитите с хидрата забелязваме действието на динамичния принцип.

2. Забелязваме разумност в резорбиране на известен брой пипала, когато те са станали излишни или непотребни на организма.

3. По някой път намаляването броя на излишните пипала става не чрез резорбиране, но чрез сливане две по две на съседните пипала. Тук виждаме, как организмът за постигането на една цел в разни случаи прибягва до разни разумни средства.

4. Когато част от присадката е излишна или непотребна за организма, той прибягва към нейното резорбиране.

5. Когато е нужно да се образува нова част, нова тъкан или нов орган в дадена точка на тялото, то организмът преселва към тая точка клетки от вътрешността на тялото.

Тук виждаме такива разумни процеси, които по никой начин не могат да се обяснят механически.

Значи разумността в организма се проявява при всички възможни нови положения, в които го поставяме.

По някой път целесъобразното реагиране на организма към новите условия се проявява по един съвсем неочакван, остроумен начин: когато при присаждането на двата индивида се получи едно общо стъбло с два клона и на края на всеки клон по една глава с венец от пипала (фиг. 7), то вместо да става надлъжно разцепване на тялото, за да се получат два самостоятелни индивида, почва съвсем друго нещо: точката на разклонението постепенно отива нагоре т.е. двата клона постепенно се сливат. Това сливане върви бавно от долу нагоре, догдето двата клона станат на един и двете глави се слеят в една глава. Сливането на двете глави в една става по много разумен начин: пипалата две по две се сливат, за да се намали двойно по-големият им брой.

С такива и подобни опити биолозите се убеждават, че както произходът на целесъобразността в организма, така и еволюционният процес се дължат преди всичко на един вътрешен разумен фактор, който работи в организма. Такива факти отварят нови хоризонти в биологията, хвърлят голяма светлина върху нашето познание на природата.

------------------------------------------------------------------------------

[1] Transplantationsversuchc an Hydra mit besondcrer Roríicksiclitigung der Induktion, Rcgionalitat und Polaritat" от Elfricde Mutz в спис. ,Arch. fur Entwicklungsmechanik", 121 том, стр. 210.